Административно-териториално деление на Югославия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Югославия по време на своето съществуване е била административно-териториално поделяна на:

  1. покрайнини
  2. области
  3. бановини
  4. републики с автономни области – за Сърбия

На по-ниско ниво и в рамките на съществували административно-териториални формирования са съществували:

  1. окръзи
  2. жупании
  3. срезове
  4. котари
  5. общини

Кралство на сърби, хървати и словенци[редактиране | редактиране на кода]

Покрайнини и окръзи[редактиране | редактиране на кода]

Покрайнините след създаването на новата държава в периода 1920 – 1922 г.

До април 1922 г. Кралството има 7 временни покрайнини:

Със закриването на покрайнините се премахват и съществувалите окръзи, а на тяхно място са създадени области.

Области[редактиране | редактиране на кода]

33-те области съществували в Кралството на сърби, хървати и словенци.

Видовденската конституция от 1921 г. създава от Кралството на сърби, хървати и словенци унитарна държава, в резултат от което от 26 априла 1922 г. са създадени 33 нови административни области около области центрове.

Кралството на сърби, хървати и словенци включва следните области:

  1. Върбаска област
  2. Белградска област
  3. Битолска област
  4. Бихачка област
  5. Валевска област
  6. Вранска област
  7. Сремска област
  8. Дубровнишка област
  9. Загребска област
  10. Тимошка област
  11. Приморско-краишка област
  1. Шумадийска област
  2. Крушевачка област
  3. Люблянска област
  4. Мариборска област
  5. Мостарска област
  6. Нишка област
  7. Бачка област
  8. Осиечка област
  9. Пожаревачка област
  10. Косовска област
  11. Сараевска област
  1. Скопска област
  2. Подунавска област
  3. Сплитска област
  4. Травнишка област
  5. Тузланска област
  6. Моравска област
  7. Ужичка област
  8. Зетска област
  9. Рашка област
  10. Подринска област
  11. Брегалнишка област

Бановини[редактиране | редактиране на кода]

Бановините на Кралство Югославия (от 1929 г.)

След атентата в Народната скупщина е суспендирана Видовденската конституция и създадена Интегрална Югославия под името Кралство Югославия, която административно-териториално се дели на бановините:

След създаването на самостоятелна Хърватска бановина през 1939 г., към съществувалите Савска и Приморска бановини са придадени и територии от Върбаската, Дринската, Зетската и Дунавската бановини.

ДФЮ/ФНРЮ/СФРЮ[редактиране | редактиране на кода]

Възстановена Югославия като република[редактиране | редактиране на кода]

По-известната като социалистическа Югославия е поделена на шест републики, които след разпадането на съществувалата федерация в периода 1992 – 2006 г. са самостоятелни държави.

СРЮ/СЧГ[редактиране | редактиране на кода]

Сърбия и Черна гора, след войната в Косово, формират крехък съюз, преди референдума за независимост на Черна гора.

Историческите западни български земи са попадали административно в рамките на четири бановини и две съюзни републики.