Адриен Морис дьо Ноай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Адриен Морис дьо Ноай
Adrien Maurice de Noailles
Портрет от Елой Ферон
Портрет от Елой Ферон

Роден
Починал

Националност французин
Военна служба
Звание маршал
Години 1693 – 1746
Войни Война за испанското наследство, Война за полското наследство, Война за австрийското наследство
Битки Битка при Детинген
Друга работа посланик в Испания
Родства Франсоаз д'Обине, маркиза дьо Ментнон
Семейство
Род Ноай
Баща Ан Жул, херцог дьо Ноай
Подпис 1756 signature of Adrien Maurice de Noailles, Duke of Noailles (1678-1766) Maréchal of France.jpg
Адриен Морис дьо Ноай в Общомедия

Адриен Морис дьо Ноай (Adrien Maurice de Noailles) (29 септември 1678 – 24 юни 1766) е трети херцог на Ноай (от 1708), френски военен деец и от 1734 г. – маршал на Франция.

Начало на кариерата[редактиране | редактиране на кода]

Син е на друг маршал от семейството – Ан-Жул дьо Ноай. От младежка възраст започва военната му кариера – първо в Каталония през Деветгодишната война, заедно с баща му (1690 – 93), после с херцог дьо Вандом. През 1698 г. се жени за Франсоаз-Шарлот д'Обине, племенница на мадам дьо Ментнон – тогава тайна съпруга на Краля Слънце. От брака се раждат шест деца – четири момичета и две момчета. По-голямото момче Луи става следващият херцог на Ноай.

Ключова роля в управлението[редактиране | редактиране на кода]

Според думите на Оливие Берние Ноай „е надарен с много интелигентност и бърза мисъл“.[1] През 1700 г., оценявайки качествата му, Луи ХІV го изпраща да придружава внука му Филип д'Анжу в Испания.[2] Младият херцог става добър приятел на кралската двойка и служи като посредник за осигуряване на френска помощ по време на започналата Война за испанското наследство (1701 – 1714). Отново воюва в Каталония, има важна роля в превземането на Жирона, после защитава Лангедок от английско нашествие. След смъртта на Луи ХІV (1715) насърчава регента Филип II Орлеански да откхвърли завещанието му и да вземе сам властта, без да я дели с незаконните синове на краля. Само че надеждите му за ключова позиция в управлението не се осъществяват и той заема само поста Президент на финансовия съвет. Като такъв извършва важни реформи за изваждане на страната от финансовата криза. Противопоставя се на Джон Лоу и неговите спекулативни операции, поради което се оказва извън управлението. След идването на кардинал Фльори на власт (1726) настъпва златното време за херцог дьо Ноай. Той е сред най-важните френски главнокомандващи по време на Войната за полското наследство, придружава херцог дьо Бервик при обсадата на Филипсбург и го замества след смъртта му (1734). През същата година крал Луи XV го издига в най-високия чин в армията – маршал на Франция.

Упадък на влиянието му[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 40-те години Луи ХV постепенно изолира Фльори от властта и Ноай е един от маршалите, които се противопоставят.[3] Това води до свиване на влиянието му, за което допринася и неуспешната му кампания в Германия през 1743 г. (Войната за австрийското наследство).[4] Именно той командва френските войски в злощастната битка при Детинген (1743 г.), загубена от англо-хановерските войски, което за две години разколебава вярата на френския щаб във военните му възможности. При Фонтеноа е само наблюдател, после е посланик в Испания, а накрая – член на кралския съвет. Оттегля се оттам през 1755 г. на 77 години.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Olivier Bernier, Louis the Beloved: the life of Louis XV, New York 1984, p. 112
  2. Adrien Maurice 3e duc de Noailles (1678-1766), Encyclopedie Universalis
  3. Bernier, Louis the Beloved..., p. 101
  4. Виж за подробности оставените от него спомени Campagne de Duc de Noailles en Allemagne l'an 1743, Amsterdam 1760