Адриен Морис дьо Ноай
| Адриен Морис дьо Ноай Adrien Maurice de Noailles | |
_-_MV_1082.jpg) Портрет от Елой Ферон | |
| Роден |
29 септември 1678 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност | французин |
| Военна служба | |
| Звание | маршал |
| Години | 1693 – 1746 |
| Войни | Война за испанското наследство, Война за полското наследство, Война за австрийското наследство |
| Битки | Битка при Детинген |
| Друга работа | посланик в Испания |
| Родства | Франсоаз д'Обине, маркиза дьо Ментнон |
| Семейство | |
| Род | Ноай |
| Баща | Ан Жул, херцог дьо Ноай |
| Подпис | _Mar%C3%A9chal_of_France.jpg) |
| Адриен Морис дьо Ноай в Общомедия | |
Адриен Морис дьо Ноай (Adrien Maurice de Noailles) (29 септември 1678 – 24 юни 1766) е трети херцог на Ноай (от 1708), френски военен деец и от 1734 г. – маршал на Франция.
Начало на кариерата[редактиране | редактиране на кода]
Син е на друг маршал от семейството – Ан-Жул дьо Ноай. От младежка възраст започва военната му кариера – първо в Каталония през Деветгодишната война, заедно с баща му (1690 – 93), после с херцог дьо Вандом. През 1698 г. се жени за Франсоаз-Шарлот д'Обине, племенница на мадам дьо Ментнон – тогава тайна съпруга на Краля Слънце. От брака се раждат шест деца – четири момичета и две момчета. По-голямото момче Луи става следващият херцог на Ноай.
Ключова роля в управлението[редактиране | редактиране на кода]
Според думите на Оливие Берние Ноай „е надарен с много интелигентност и бърза мисъл“.[1] През 1700 г., оценявайки качествата му, Луи ХІV го изпраща да придружава внука му Филип д'Анжу в Испания.[2] Младият херцог става добър приятел на кралската двойка и служи като посредник за осигуряване на френска помощ по време на започналата Война за испанското наследство (1701 – 1714). Отново воюва в Каталония, има важна роля в превземането на Жирона, после защитава Лангедок от английско нашествие. След смъртта на Луи ХІV (1715) насърчава регента Филип II Орлеански да откхвърли завещанието му и да вземе сам властта, без да я дели с незаконните синове на краля. Само че надеждите му за ключова позиция в управлението не се осъществяват и той заема само поста Президент на финансовия съвет. Като такъв извършва важни реформи за изваждане на страната от финансовата криза. Противопоставя се на Джон Лоу и неговите спекулативни операции, поради което се оказва извън управлението. След идването на кардинал Фльори на власт (1726) настъпва златното време за херцог дьо Ноай. Той е сред най-важните френски главнокомандващи по време на Войната за полското наследство, придружава херцог дьо Бервик при обсадата на Филипсбург и го замества след смъртта му (1734). През същата година крал Луи XV го издига в най-високия чин в армията – маршал на Франция.
Упадък на влиянието му[редактиране | редактиране на кода]
В началото на 40-те години Луи ХV постепенно изолира Фльори от властта и Ноай е един от маршалите, които се противопоставят.[3] Това води до свиване на влиянието му, за което допринася и неуспешната му кампания в Германия през 1743 г. (Войната за австрийското наследство).[4] Именно той командва френските войски в злощастната битка при Детинген (1743 г.), загубена от англо-хановерските войски, което за две години разколебава вярата на френския щаб във военните му възможности. При Фонтеноа е само наблюдател, после е посланик в Испания, а накрая – член на кралския съвет. Оттегля се оттам през 1755 г. на 77 години.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Olivier Bernier, Louis the Beloved: the life of Louis XV, New York 1984, p. 112
- ↑ Adrien Maurice 3e duc de Noailles (1678-1766), Encyclopedie Universalis
- ↑ Bernier, Louis the Beloved..., p. 101
- ↑ Виж за подробности оставените от него спомени Campagne de Duc de Noailles en Allemagne l'an 1743, Amsterdam 1760