Азербайджанци в Грузия
| Азербайджанци в Грузия | |
 Азербайджански жени в Тбилиси, 1910 г. | |
| Общ брой | 284 761 (2002) |
|---|---|
| Език | азербайджански, грузински |
| Религия | ислям |
| Азербайджанци в Грузия в Общомедия | |
Азербайджанци в Грузия (на азербайджански: Gürcüstan azərbaycanlıları) са част от азербайджанския етнос и етническа група в Грузия. През 2002 г. наброяват 284 761 души или 6,7% от населението на Грузия, което ги прави най-голямото национално малцинство в страната.[1] Живеят основно в селските райони около границата с Азербайджан[2] – Долна Картли, Кахетия, Вътрешна Картли и Мцхети-Мтианети.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Корените на азербайджанското население в Грузия достигат до събитията след нашествията на селджуците през втората половина на XI век, когато огузите се заселват в южните части на Грузия. За да се противопоставят на селджуците, грузинците се съюзяват с куманите и по-този начин се засилва миграцията на тюрки в региона. През 1480-те години азери се заселват по поречията на реките Агстев и Дебед.[4] Постоянната миграция на тюркски племена продължава до късното Средновековие. След по-нататъшната им консолидация се образува азербайджанската общност.[5] Районът, в който живеят етническите азербайджанци е известен с името Борчали.[6] През 1604 г. в този район е образувано Султанство Борчали, което съществува до 1755 г., негова столица е Агджагала.[7] Тя представлява средновековна крепост, чийто останки се намират в близост до Кушчи. След това става окръг под управлението на Грузия. През XVIII век азербайджанците се заселват на север в Цалкинското плато, а в началото на XIX век на запад в Башкечид, днес община Дманиси.[8]
Руска империя[редактиране | редактиране на кода]
През ноември 1905 г. Тифлис е арена на арменско-азербайджански етнически сблъсъци. Арменското население в града по това време е около 50 000 души, а азерите са 1000 души, които са подпомогнати от 2000 свои сънародници от Борчали. Организиран е мирен митинг от активисти социалдемократи, които настояват за мирно разрешаване на конфликта. След преговори е постигнато споразумение и на 1 декември 1905 г. азерите от Борчали напускат Тифлис.
Арменците избиват 45 хил. азери в опит избягване на погром над арменското малцинство.[9]
Съветски съюз[редактиране | редактиране на кода]
По времето на Съветския съюз азербайджанците съставляват третото по големина етническо малцинство, след арменците и руснаците. Поради високата раждаемост и ниския процент на емиграция, азербайджанското население нараства.
През март 1944 г. 3240 етнически азери и кюрди, живеещи в столицата Тбилиси, са насилствено изселени в селските части на Долна Картли. Само на 31 азерски семейства е разрешено да останат в Тбилиси – военни, ветерани от войната и студенти. Азербайджанците се занимават предимно със селско стопанство и животновъдство в колхози и совхози, и по-рядко с търговия и индустрия. Азербайджанци заемат високи постове в местната власт на Долна Картли.[10]
Настояще[редактиране | редактиране на кода]
След перестройката и по време на управлението на Звиад Гамсахурдия азербайджанците целят повишаване на статуса им, като за целта се стремят към автономия в рамките на Грузия. Поради липса на подкрепа от страна на Азербайджан и предпазлива политика на Грузия не се стига до тези промени.[2]
Голяма част от азербайджанското население в Грузия не говори грузински език. Големи са миграционните движения на трудоспособното население, а достъпа до информация е слаб. В периода 1995 – 1999 г. съществува азербайджански телевизионен канал „Ellada TV“ в Грузия. Азербайджанското население използва азербайджански и турски телевизионни канали за осведомяване.[2]
Напрежението по границата между Грузия и Азербайджан, като случаи на злоупотреба и насилие, се дължи на граничния и митническия режим.[2]
Динамика на населението[редактиране | редактиране на кода]
| година | брой | % от населението на Грузия |
| 1926 | 137 921 | 5.2 |
| 1939 |  188 058 |
5.3
|
| 1959 |  153 600 |
3.8
|
| 1970 | 217 758 |
4.6
|
| 1979 | 255 678 |
5.1
|
| 1989 | 307 556 |
5.7
|
| 2002 | 284 761 |
6.5
|
| 2014 | 233 024 |
6.3
|
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Дашгин Гюлмамедов (р. 1977) – политик и спортист
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ State Statistics Department of Georgia: 2002 census Архив на оригинала от 2006-08-31 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г Дюлгерова, Нина. Границите в Кавказ. Геополитически и международноправен дискурс. София, изд. „Парадигма“, 2007. ISBN 978-954-326-045-4. с. 159 – 160.
- ↑ Alexander Kukhianidze, „Statistical Yearbook of Georgia, 2005: Population“, архив на оригинала от 23 октомври 2017, https://web.archive.org/web/20171023003438/http://www.statistics.ge/Main/Yearbook/2005/05Population_05.doc, посетен на 1 ноември 2015
- ↑ Институт этнологии и антропологии им. Н. Н. Миклухо-Маклая. Кавказский этнографический сборник // www.history.az.
на руски: Когда же Давид Строитель в начале XII в., усиливая военную мощь Грузии, поселяет в стране 45 тыс. кипчакских семей, то тем самым образуется значительный массивы тюркоязычного населения. Период наступления персидских шахов на Грузию оставляет след поселением в 1480-х гг. азербайджанцев по южным рубежам страны – по р. Акстафе, Дебет и др. (казахская, памбакская и шурагельская группы)...
Так, в Азербайджане в 1870 – 1880-х гг. в Шемахе, Нахичевани, Баку открываются школы с преподаванием родного языка. В эти же годы издаются первые учебники на азербайджанском языке, а при Горийской учительской семинарии в 1879 г. было основано „татарское отделение“, откуда вышли первые учителя-азербайджанцы. - ↑ The Ancient Orient. Transcaucasia in the 11th – 15th centuries by Lev Gumilev
- ↑ Cumans Архив на оригинала от 2010-01-20 в Wayback Machine.. The Don and the North Caucasus in the 4th–12th centuries
- ↑ „Aghjagala“. Encyclopædic Lexicon, 1835.
- ↑ Н. Г. Волкова Азербайджанцы Грузии (По материалам полевых исследований 1973 – 1976 гг.) // Полевые исследования Института этнографии, 1976. – М.: Наука, 1978. – С. 110
- ↑ Novoe Obozrenie, 28 ноември 1905.
- ↑ Pavel Polyan. Not Voluntarily: History and Geography of Forced Relocations in the USSR. Memorial.