Айше Кулин

Айше Кулин Ayşe Kulin
Айше Кулин, 2015 г.
Родена	26 август 1941 г. Истанбул, Турция
Професия	писател, журналист, оператор, сценарист
Националност	Турция
Активен период	1984 –
Жанр	драма, исторически роман, биография
Съпруг	Мехмет Сарпер (1960 – 1966) Ерен Кемахли (1967 – 1977)
Деца	Мете и Али (първи брак) Керим и Селим (втори брак)
Уебсайт	Страница в IMDb
Айше Кулин в Общомедия

Айше Кулин (на турски: Ayşe Kulin) е турска журналистка, сценаристка, операторка и писателка на произведения в жанра драма, исторически роман и биография.

Биография и творчество

Айше Кулин е родена на 26 август 1941 г. в Истанбул, Турция. Баща ѝ, Мухиттин Кулин, има бошняшки произход, като е един от първите строителни инженери в Истанбул, който основава Държавната хидравлична агенция и е назначен за негов първи директор. Майка ѝ, Ситаре Ханъм, има черкезки произход и е внучка на един от османските министри на икономиката.

Завършва Американския колеж за момичета в Арнавуткьой, Истанбул (сега Робърт колеж). След дипломирането си работи във филмови продукции, в телевизията и връзки с обществеността. Две години до 1967 г. е главен редактор на автомобилно списание. Основното ѝ влизане в журналистиката е през 1977 г. с вестник „Джумхуриет“, в който пише до 1982 г. Работи известно време във вестник „Дюня“. Пише и за списанията публикувани от „Sabah Group“ и е колумнист във вестник „Milliyet“.

Първата ѝ книга, сборникът с разкази „Güneşe Dön Yüzünü“ (Обърни лицето си към слънцето), е издадена през 1984 г. През 1986 г. разказът „Gülizar“ от сборника е екранизиран във филма „Bir kirik bebek“ (Едно изгубено бебе), за който тя печели награда за сценарий от Министерството на културата и туризма.

Айше Кулин работи като сценарист, оператор и продуцент за много филми, телевизионни сериали и реклами. През 1986 г. печели „Награда за най-добър оператор“ от Асоциацията на театралните писатели за работата си в телевизионния сериал „Ayaşlı ve Kiracıları“.

През 1996 г. е издадена книгата ѝ „Bir Tatlı Huzur“ (Сладък мир), биография на турския класически музикант и тенорен певец Мюнир Нуретин Селчук. Книгата ѝ „Adı: Aylin“ (Име: Айлин) от 1997 е биографичен роман за Айлин Девримел, която достига до ранг на полковник в американската армия. Романът ѝ носи наградата „Писател на годината“ от Истанбулския комуникационен факултет. През 1998 г. разказът ѝ „Geniş Zamanlar“ (Сегашни времена) ѝ донася същата награда. Същата година разказът ѝ „Foto Sabah Resimleri“ печели наградите „Халдън Танер“ и „Саит Фаик Абасъянък“.

Романът ѝ „Sevdalinka“ (на бошняшки език – „Любовни песни“) от 1999 г. представя тежкия живот на бошняците по време на режима на Тито и геноцида по време Босненската война.

През 2001 г. е издаден романа ѝ „Köprü“ (Мостът), който представя драмата в източните провинции на Турция и как те са оформили ранната история на републиката. В периода 2006 – 2008 г. е екранизиран в едноименния телевизионен сериал.

През 2002 г. е издаден романа ѝ „Последен влак за Истанбул“. Той е основан и вдъхновен от действителната история на няколко турски диплмати, спасили голям брой евреи по време на Холокоста. Действието на романа е съсредоточено върху съвместния живот на мюсюлмани и немюсюлмани в Турция през първата половина на ХХ век.

Биографичният ѝ роман „Türkan“ от 2009 г. за турската лекарка, академик и педагог, Тюркян Сайлан, е екранизиран в едноименния сериал и телевизионен филм през 2010 и 2011 г.

Омъжвала се е два пъти – за Мехмет Сарпер (1960 – 1966) и Ерен Кемахли (1967 – 1977), като и двата брака завършват с развод. Има четирима сина. Животът си с двамата описва в автобиографичните книги „Hayat (1941 – 1964)“ и „Hüzün (1964 – 1983)“ Айше Кулин живее със семейството си в Истанбул.

Произведения

Самостоятелни романи

• Bir Tatlı Huzur (1996) – биографичен роман за Мюнир Нуретин Селчук
• Adı: Aylin (1997) – биографичен роман за Айлин Девримел
• Sevdalinka (1999)
• Füreya (2000) – биографичен роман за турската художничка керамик Фюрея Корал
• Köprü (2001)
• Nefes Nefese (2002)
  Последен влак за Истанбул, изд.: „Интерпринт“, София (2012), прев. Кадрие Джесур и Хюсеин Мевсим
• Gece Sesleri (2004)
• Bir Gün (2005)
• Veda (2008)
• Umut (2008)
• Türkan (2009) – биографичен роман за турската лекарка Тюркян Сайлан
• Gizli Anların Yolcusu (2011)
• Bora'nın Kitabı (2012)
• Dönüş (2013)
• Hayal (2014) – биографичен роман
• Handan (2014)
• Tutsak Güneş (2016)
• Kanadı Kırık Kuşlar (2016)
• Kördüğüm (2017)
• Son (2018)
• Her Yerde Kan Var (2019)

Сборници

• Güneşe Dön Yüzünü (1984)
• Taş Duvar Açık Pencere (2009)
• Saklı Şiirler (2012) – поезия

Разкази

• Geniş Zamanlar (1998)
• Foto Sabah Resimleri (1998) – награди „Халдън Танер“ и „Саит Фаик Абасъянък“
• Bir Varmış Bir Yokmuş (2007)

Детска литература

• Sit Nene`nin Masalları (2008)

Документалистика

• İçimde Kızıl Bir Gül Gibi (2002) – есе
• Babama (2002) – автобиография
• Kardelenler (2004) – есе
• Hayat – Dürbünümde Kırk Sene (1941 – 1964) (2011) – автобиографичен роман
• Hüzün – Dürbünümde Kırk Sene (1964 – 1983) (2011) – автобиографичен роман

Екранизации

• 1986 Bir kirik bebek
• 2006 – 2008 Köprü – тв сериал, 65 епизода
• 2007 Genis zamanlar – тв сериал
• 2008 Gece Sesleri – тв сериал, 1 епизод
• 2010 Türkan – тв сериал, 6 епизода
• 2011 Türkan
• 2012 Veda – тв минисериал, 7 епизода

Източници

• ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
• ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
• ((en)) Биография в „Biyografi“

Външни препратки

• Айше Кулин в Internet Movie Database
• „Турската писателка Айше Кулин е най-продавана в родината си“, „Лира“, 2012 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ayşe Kulin в Уикипедия на турски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​