Направо към съдържанието

Айше Кулин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Айше Кулин
Ayşe Kulin
Айше Кулин, 2015 г.
Айше Кулин, 2015 г.
Родена26 август 1941 г. (83 г.)
Професияписател, журналист, оператор, сценарист
Националност Турция
Активен период1984 –
Жанрдрама, исторически роман, биография
СъпругМехмет Сарпер (1960 – 1966)
Ерен Кемахли (1967 – 1977)
ДецаМете и Али (първи брак)
Керим и Селим (втори брак)
Уебсайт
Айше Кулин в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Айше Кулин (на турски: Ayşe Kulin) е турска журналистка, сценаристка, операторка и писателка на произведения в жанра драма, исторически роман и биография. През 2011 г. турското издание на списание „Форбс“ я класира на първо място в класацията на най-печелившите писатели в Турция за годината.[1]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Айше Кулин е родена на 26 август 1941 г. в Истанбул, Турция. Баща ѝ, Мухиттин Кулин, има бошняшки произход, като е един от първите строителни инженери в Истанбул, който основава Държавната хидравлична агенция и е назначен за негов първи директор. Майка ѝ, Ситаре Ханъм, има черкезки произход и е внучка на един от османските министри на икономиката.

Завършва Американския колеж за момичета в Арнавуткьой, Истанбул (сега Робърт колеж). След дипломирането си работи във филмови продукции, в телевизията и връзки с обществеността. Две години до 1967 г. е главен редактор на автомобилно списание. Основното ѝ влизане в журналистиката е през 1977 г. с вестник „Джумхуриет“, в който пише до 1982 г. Работи известно време във вестник „Дюня“. Пише и за списанията публикувани от „Sabah Group“ и е колумнист във вестник „Milliyet“.

Първата ѝ книга, сборникът с разкази „Güneşe Dön Yüzünü“ (Обърни лицето си към слънцето), е издадена през 1984 г. През 1986 г. разказът „Gülizar“ от сборника е екранизиран във филма „Bir kirik bebek“ (Едно изгубено бебе), за който тя печели награда за сценарий от Министерството на културата и туризма.

Айше Кулин работи като сценарист, оператор и продуцент за много филми, телевизионни сериали и реклами. През 1986 г. печели „Награда за най-добър оператор“ от Асоциацията на театралните писатели за работата си в телевизионния сериал „Ayaşlı ve Kiracıları“.

През 1996 г. е издадена книгата ѝ „Bir Tatlı Huzur“ (Сладък мир), биография на турския класически музикант и тенорен певец Мюнир Нуретин Селчук. Книгата ѝ „Adı: Aylin“ (Име: Айлин) от 1997 е биографичен роман за Айлин Девримел, която достига до ранг на полковник в американската армия. Романът ѝ носи наградата „Писател на годината“ от Истанбулския комуникационен факултет. През 1998 г. разказът ѝ „Geniş Zamanlar“ (Сегашни времена) ѝ донася същата награда. Същата година разказът ѝ „Foto Sabah Resimleri“ печели наградите „Халдън Танер“ и „Саит Фаик Абасъянък“.

Романът ѝ „Sevdalinka“ (на бошняшки език – „Любовни песни“) от 1999 г. представя тежкия живот на бошняците по време на режима на Тито и геноцида по време Босненската война.

През 2001 г. е издаден романа ѝ „Köprü“ (Мостът), който представя драмата в източните провинции на Турция и как те са оформили ранната история на републиката. В периода 2006 – 2008 г. е екранизиран в едноименния телевизионен сериал.

През 2002 г. е издаден романа ѝ „Последен влак за Истанбул“. Той е основан и вдъхновен от действителната история на няколко турски дипломати, спасили голям брой евреи по време на Холокоста. Действието на романа е съсредоточено върху съвместния живот на мюсюлмани и немюсюлмани в Турция през първата половина на ХХ век.[2]

Биографичният ѝ роман „Türkan“ от 2009 г. за турската лекарка, академик и педагог, Тюркян Сайлан, е екранизиран в едноименния сериал и телевизионен филм през 2010 и 2011 г.

Омъжвала се е два пъти – за Мехмет Сарпер (1960 – 1966) и Ерен Кемахли (1967 – 1977), като и двата брака завършват с развод. Има четирима сина. Животът си с двамата описва в автобиографичните книги „Hayat (1941 – 1964)“ и „Hüzün (1964 – 1983)“. Айше Кулин живее със семейството си в Истанбул.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Bir Tatlı Huzur (1996) – биографичен роман за Мюнир Нуретин Селчук
  • Adı: Aylin (1997) – биографичен роман за Айлин Девримел
  • Sevdalinka (1999)
  • Füreya (2000) – биографичен роман за турската художничка керамик Фюрея Корал
  • Köprü (2001)
  • Nefes Nefese (2002)
    Последен влак за Истанбул, изд.: „Интерпринт“, София (2012), прев. Кадрие Джесур и Хюсеин Мевсим
  • Gece Sesleri (2004)
  • Bir Gün (2005)
  • Veda (2008)
  • Umut (2008)
  • Türkan (2009) – биографичен роман за турската лекарка Тюркян Сайлан
  • Gizli Anların Yolcusu (2011)
  • Bora'nın Kitabı (2012)
  • Dönüş (2013)
  • Hayal (2014) – биографичен роман
  • Handan (2014)
  • Tutsak Güneş (2016)
  • Kanadı Kırık Kuşlar (2016)
  • Kördüğüm (2017)
  • Son (2018)
  • Her Yerde Kan Var (2019)
  • Güneşe Dön Yüzünü (1984)
  • Taş Duvar Açık Pencere (2009)
  • Saklı Şiirler (2012) – поезия
  • Geniş Zamanlar (1998)
  • Foto Sabah Resimleri (1998) – награди „Халдън Танер“ и „Саит Фаик Абасъянък“
  • Bir Varmış Bir Yokmuş (2007)
  • Sit Nene`nin Masalları (2008)
  • İçimde Kızıl Bir Gül Gibi (2002) – есе
  • Babama (2002) – автобиография
  • Kardelenler (2004) – есе
  • Hayat – Dürbünümde Kırk Sene (1941 – 1964) (2011) – автобиографичен роман
  • Hüzün – Dürbünümde Kırk Sene (1964 – 1983) (2011) – автобиографичен роман
  • 1986 Bir kirik bebek
  • 2006 – 2008 Köprü – тв сериал, 65 епизода
  • 2007 Genis zamanlar – тв сериал
  • 2008 Gece Sesleri – тв сериал, 1 епизод
  • 2010 Türkan – тв сериал, 6 епизода
  • 2011 Türkan
  • 2012 Veda – тв минисериал, 7 епизода
  1. https://inews.bg/Айше-Кулин-е-най-печелившият-писател-в-Турция-_l.a_i.176995.html
  2. https://bnr.bg/post/100082697/kak-turciya-spasyava-evrei-prez-vtorata-svetovna-voina
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ayşe Kulin в Уикипедия на турски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​