Акита ину

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Акита ину
Акита Ину
Характеристики
Ръст Мъжки: 45 – 53 cm
Женски: 41 – 49 cm
Произход
Страна Флаг на Япония Япония
Класификация МФК
Група 5
Секция 5
Номер на стандарт 225
Акита ину в Общомедия

Акита ину (на японски: 秋田犬) или само Акита е японска порода кучета. „Акита“ е породата, а „ину“ означава „куче“ на японски.

Името на породата идва от префектура Акита, от където произхождат тези кучета. В Япония тази порода е едно от националните японски съкровища. Акитата е символ на предаността, незабравата и приятелството. Според японците подарена статуетка или кукла на акита носи много здраве и щастие.

История[редактиране | редактиране на кода]

Акита ину се появява в едноименната японска префектура в северната част на остров Хоншу. Счита се за една от най-древните породи на света,[1] за което свидетелстват археологически находки на древни шпицообразни кучета, датирани от II хил. пр.н.е. Запазени са и древни рисунки, изобразяващи кучета, подобни на съвременната Акита.

За най-верояни предци на породата се считат кучетата Матаги ину, срещащи се в района на планината Одате през VIII век и използвани за лов на мечки и глигани. Акита във съвременния си вариант се появява едва през периода Едо (XVII век), когато са забранени ловните забави и се появява необходимостта от кучета-пазачи.

През XVIII век Акита навлиза в средите на японската аристокрация. Това се случва заради закона на върховния главнокомандващ генерал Цунайоши, който повелява строго наказание за убийство или даже удряне на Акита. Кучетата стават символ на щастие и процъфтяване за семейството, което съответства с релоигиозните обичаи на времето.

По време на Реставрацията Мейджи (1868 – 1912) на мода идват кучешките боеве и Акита се кръстосва със Шикоку, бойна порода кучета, което води до появата на кучетата Тоса. Същевременно към кръстоските се добавят и европейски кучета – Санбернар, Английски мастиф, Немски дог, които все по-интензивно се внасят в Япония. Новата Акита се различава от предшествениците по силното телосложение и наклонените уши.

Японска пощенска марка от 1953 г., показваща Тачибана – едно от малкото кучета Акита в Япония по това време.[2]

След това положението на кучетата в Япония се влошава. В началото се въвежда данък върху притежаването на кучета, което значително намалява раждаемостта, а след това се разразява епидемия от бяс, която се превръща в истинска катастрофа, като се има предвид, че Япония е островна държава. Породата става застрашена от изчезване и японското правителство предприема бързи мерки, които помагат Акита да съществува и до днес. През 1931 г. със специален закон породата попада под държавна закрила, а следващата година е създадено общество за защита на японските кучета. Акита става и един от символите на японското самосъзнание и национална гордост. Кучето Хачико, което десет години след смъртта на стопанина си го чака на спирката, където някога е пристигал, става известен символ на вярност.[3]

В годините на Втората световна война породата отново преживява криза, като през 1946 г. са оцелели едва няколко представителя на породата. В следвоенните години, по време на Окупацията на Япония американските войски харесват породата и я внасят в САЩ, което води до появата на Американски акита, която става много популярна в Америка заради естествената си предразположеност към изложения.

През втората половина на 50-те години на XX век протича развитието на Акита в САЩ. По-късно породата е внесена в Германия и Италия и с нея се запознава целият киноложки свят. Въпреки че в целия свят има развъдници за Акита, на най-голяма популярност тя се радва в Америка. Там тя е сред 20-те най-популярни породи и всяка година се регистрират над 10 000 нови кученца. В други страни, например Русия, има само няколко представители.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Акита ину

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

Черно-бяла Акита

Акита ину е сравнително голямо куче. Височината в холката за мъжките е в диапазона 64 – 70 см, а за женските – 58 – 64 см. Масата варира между 38 и 50 кг. Тези кучета има набито телосложение, с леко удължено тяло.

Козината на Акита се състои от недълъг горен и по-твърд слой и плътен и гъст подкосъм. Окраската може да бъде във всякакви цветове, дори и тигрова, но най-често срещани са сиво, рижаво-черно или бледожълто оцветяване с черна маска. Може да има бели петна по гърдите, краката, корема и края на опашката, но не и по главата.

Главата на Акита е тежка, черепът – обемен с широко чело, в чиято среда минава добре изразена бразда. Преходът от челото към муцуната и стопа е добре изразен, бузите са прави, а муцуната – права, недълга и леко заострена. Устните са леко влажни, но плътно прилягащи. Ушите са неголеми, триъгълни, изправени и с широка основа. Очите са тъмни. Опашката е завита на пръстен, понякога спирално, допряна до гърба и бедрата.

Характер[редактиране | редактиране на кода]

Акита ину е гордо, предано и силно куче, което го прави отличен пазач. Също така е спокойно и тихо куче (рядко лае). Породата е самоуверена и има силна воля, което понякога създава трудности в дресировката. Акита са враждебни към кучета от същия пол, както и към други по-малки животни. Разбира се добре с деца, но става недоверчиво в присъствие на непознати.

Акита по принцип е интелигентно и мирно куче. Тези кучета не са гальовни, но са много лоялни към стопаните си.[4] Може да проявява силна агресия, а ако се отегчи, но може да се укроти и възпита на принципа на наградата и наказанието.

Здраве[редактиране | редактиране на кода]

Средната продължителност на живота на Акита е 10 – 13 години.[5] Породата страда от няколко здравословни проблема – проблеми с щитовидната жлеза или кожата, рак и автоимунни проблеми. Възрастните екземпяри трябва да имат OFA и CERF сертификати и да са изследвани за проблеми с щитовидната жлеза.[6]

Грижи[редактиране | редактиране на кода]

За външния вид на Акита са нужни грижи веднъж седмично. Те са с различна интензивност в зависимост от сезонното линеене. Добре е да се отглеждат на открито, а не в апартамент, освен ако не им се осигуряват много разходки.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]