Алазани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алазани, Алазан
Alazani River 2.jpg
Relief Map of Georgia.png
42.42° с. ш. 45.23° и. д.
41° с. ш. 46.64° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Грузия Грузия,
Азербайджан Азербайджан
Дължина 351 km
Водосборен басейн 10 800 km²
Начало
Място Голям Кавказ
Координати 42°25′12″ с. ш. 45°13′47.99″ и. д. / 42.42° с. ш. 45.23° и. д.
Надм. височина 2837 m
Устие
Място Мингечаурски язовир, Азербайджан
Координати 41°00′00″ с. ш. 46°38′24″ и. д. / 41° с. ш. 46.64° и. д.
Надм. височина 71 m
Алазани, Алазан в Общомедия

Алазани или Алазан (на грузински ალაზანი — Алазани, на азербайджански Qanıx — Ганих) е планинска река, извираща от южния склон на Голям Кавказ, течаща на югоизток и формираща частично границата между Грузия и Азербайджан.[1][2] При слизането си от планината протича през широката Кахетинска долина.[3] В древността е наричана Алазоний.[1] Това е втората по дължина река в Грузия и днес пълни Мингечаурския язовир, построен в Азербайджан на река Кура.[4] Преди река Йори е била неин десен приток, а Алзани се е вливала в река Кура.[1]

Хидрография[редактиране | редактиране на кода]

Алазани е най-големият ляв приток на река Кура, преминавайки през язовира.[5] От лявата си страна приема многобройни притоци, стичащи се от главния Кавказки хребет. Тези реки са пълноводни и никога не пресъхват. Малочислените десни притоци извират от Кахетинския хребет. През пролетта представляват буйни потоци, а през лятото се превръщат в пресъхнали оврази. В долното си течение, в продължение на 100 km, Алазани не приема нито един приток отдясно.[6]

Данните за дължината на реката са противоречиви, но енциклопедичните издания сочат за официална дължина 351 km.[5] Извира на надморска височина 2837 m, при пресичането на Тианетския хребет със североизточния склон на масива Бол.[5] Общата площ на басейна и е около 10 800 km2[2], а средният разход – 98 м3/s.[3] Най-големият ѝ приток е била река Йори[6], а след изграждането на язовира е Катехчай, която тече през едноименно скалисто дефиле.[2]

Тъй като Алазани е изключително планинска река, тя има смесено подхранване[3], събира водите си главно от дъждовете и топенето на снеговете.[2] Няма следи от ледниково въздействие.[5] Водите на Алазани и притока ѝ Самкурисдкали са най-прозрачни от всички реки в Източен Кавказ. Съдържанието на твърди частици е само 50 g/m3, въпреки че за 25 km дължина реката слиза с 2000 метра и скоростта на водите ѝ е изключително голяма.[5]

Течение[редактиране | редактиране на кода]

През първите 6 km Алазани тече през скалисто-тревиста теснина с ерозионен произход, а когато достига до 2000 m надморско ниво – през дълбока, гориста теснина. До височина 827 метра, където отляво се влива река Самкурисдкали, Алазани носи местното название Циплованисхеви. Наклонът на реката в тази си част е 80 m/km.[5] В горното си течение, при преминаването си през тесния пролом, коритото ѝ е изпълнено със скални късове, камъни и чакъл.[4] От вливането на Самкурисцкали до устието на десния приток Илто, на 520 m надморска височина, реката преминава през Панкиското дефиле.[5] Край село Джоколо течението се усмирява от бент, след което отново забързва към изхода от пролома, а броят на камъните в руслото ѝ намалява.[4] Средният ѝ наклон в участъка около с. Биркяни е 9-10 m/km.[4]

Наклонът от Джоколо до устието на река Илто е около 13 m/km. По-надолу реката напуска пролома и през следващите 20 km, когато минава северно от град Ахмета, скоростта остава висока, руслото се разделя на няколко ръкава, изобилстващи с камъни, плитчини и бързеи. Край града се разлива в просторната Алазанска долина, а ширината ѝ достига 100 метра.[5] Бреговете се изравняват, коритото започва да лъкатуши, постепенно чакълът преминава в пясък и се появяват алувиални участъци. Дъбовите гори във високата част са заменени от тясна ивица крайбрежни гори и лозови насаждения.[4]

Qumelaurta.JPG
Alazaniriver.jpg

След устието на левия приток Агричая, реката започва отново да се вие и лъкатуши в безкрайни завои.[5] В продължение на около 20 km от притока са издадени 3 прага, на интервали от около 3-4 km. Последният е най-голям и има височина 1 метър. В местата на резки завои има няколко силни стеснения.[4] От вливането отляво на река Даринкоби, близо до другия голям приток Мазимча, Алазани тече в продължение на 180 km по границата между Грузия и Азербайджан. Водите стават сивокафяви с много висока мътност – 2000 – 3000 g/m3.[5]

След вливането в реката на малките леви притоци Стори и Дидхеви, руслото на Алазани се разширява и достига района на Цнорския мост. Бреговете на места са заблатени, а дъното – кално. Течението става слабо, на места едва доловимо. Под село Сабатло (Цители-Сабатло), след вливането на река Курмухча, бреговете стават по-високи и по-стръмни, коритото се стеснява и скоростта на течението се увеличава.[4] Алазани навлиза в тесния, 50-километров, лишен от растителност каньон на Степното плато, където скоростта и е 6 m/s.[5]

При преминаването през каньона Алазани прави много завои и отново е изпъстрена с бързеи и прагове. Праговете тук са от всички видове – с ярко изразено главно течение, със или без бързеи, с водопади, с хаотично разпръснати камъни във въртящите се води. Броят на праговете в този участък е около 60. Последният от тях е с бързеи и с височина 1,5 m и се намира в каньон с ширина 10 метра, веднага след остър завой на реката. Малко по-надолу Алазани се влива в Мингечуарския язовир.[5]

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

По склоновете на Алазани е разположен един от основните райони в Грузия с големи лозови масиви. Освен за селскостопански и рекреационни цели, реката и водохранилището се използват и за риболов. В тях се срещат в големи количества костур, бабушка, каракуда и лъчеперка.[2]

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Алазани протича през един от най-богатите на лозя райони на Грузия. Те често са унищожавани от градушки, особено по време на узряването и прибирането на гроздето, и то в такава степен, че дори на следващата година лозята не дават никакъв плод. Във връзка с борбата срещу градушките е изработен противоградния комплекс, наречен „Алазан“, тъй като е създаден главно за защита на Алазанската долина. Той включва ракетите „ Алазань-2М-1СТ“, „ Алазань-2М“ и пусковата установка ТКБ-040 за 12 ракети.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]