Александер Клуге

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александер Клуге
Alexander Kluge
Alexander-kluge-2009-ffm-014.jpg
Александер Клуге през 2009 г.
Роден 14 февруари 1932 г. (85 г.)
Професия белетрист, есеист, кинодраматург, режисьор
Националност Флаг на Германия Германия
Подпис Signature of Alexander Kluge.gif
Уебсайт Страница в IMDb
Александер Клуге в Общомедия

Александер Клуге (на немски: Alexander Kluge) е немски белетрист, есеист, кинодраматург и режисьор, роден в Халберщат в семейството на лекар.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Клуге следва право, история и църковна музика в Марбург и Франкфурт на Майн, където слуша лекции при Теодор Адорно, а в Мюнхен защитава дисертация и става доктор по право (1956). Отначало работи като адвокат, а после добива известност като кинорежисьор и става професор в Висшето училище по пластично оформление в Улм.

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Литературно име Александер Клуге си създава с прозаичния сборник „Животоописания“ (1962), в който с документална точност разказва за девет личности, свои съвременници, които живеят във Федералната република и разпространяват стария нацистки морал. В книгата си „Описание на една битка“ (1964) писателят съчетава различни документи, писма и интервюта с войници от Втората световна война, за да очертае чрез примера на Сталинградската битка вината на немския милитаризъм. Публикува също сборника с разкази „Списък на присъстващите при едно погребение“ (1967), новелата „Учебни процеси със смъртен изход“ (1973), двутомното издание „Хроника на чувствата“ (2000), събраните си прозаични творби „Празнината, която дяволът оставя“ (2003) и нови разкази под заглавие „Врата до врата с един друг живот“ (2006).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Александер Клуге е член на литературното сдружение Група 47. За творчеството си е отличен с редица награди, между които Бременската литературна награда (1979 и 2001), Хайнрих фон Клайст (1985), Лесинг на град Хамбург (1989), Хайнрих Бьол (1993), Рикарда Хух (1996), Възпоменателна награда Шилер на провинция Баден-Вюртемберг (2001), престижната награда Георг Бюхнер (2003) и Лесинг за критика (2009). През 2017 г. получава наградата Жан Паул. Писателят е член на ПЕН-клуба на ФРГ, от 1972 г. на Академията на изкуствата на Берлин-Бранденбур, от 1982 г. на Немската академия за език и литература в Дармщат и от 1994 г. на Баварската академия за изящни изкуства.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Universitäts-Selbstverwaltung. Ihre Geschichte und gegenwärtige Rechtsform, (Dissertation), 1958
„Животописи“ (1962)
  • Lebensläufe, 1962
  • Schlachtbeschreibung, 1964
  • Lernprozesse mit tödlichem Ausgang, 1973
  • Gelegenheitsarbeit einer Sklavin. Zur realistischen Methode, 1975
  • Neue Geschichten. Hefte 1-18. >Unheimlichkeit der Zeit<, 1977
  • Die Patriotin. Texte/Bilder 1-6, 1979
  • Alexander Kluge und Oskar Negt: Geschichte und Eigensinn, 1981
  • Die Macht der Gefühle, 1984
  • Die Wächter des Sarkophags. 10 Jahre Tschernobyl, 1996
  • Chronik der Gefühle, 2000
  • Alexander Kluge und Oskar Negt: Der unterschätzte Mensch. Gemeinsame Philosophie in zwei Bänden, 2001
  • Die Kunst, Unterschiede zu machen, 2003
  • Die Lücke, die der Teufel lässt. Im Umfeld des neuen Jahrhunderts, 2003
  • Fontane – Kleist – Deutschland – Büchner : Zur Grammatik der Zeit, 2004
  • Tür an Tür mit einem anderen Leben. 350 neue Geschichten, 2006
  • Geschichten vom Kino, 2007
  • Soll und Haben. Fernsehgespräche (mit Joseph Vogl), 2008
  • Das Labyrinth der zärtlichen Kraft. 166 Liebesgeschichten, 2009
  • Das Bohren harter Bretter. 133 politische Geschichten, 2011
  • Das fünfte Buch: Neue Lebensläufe. 402 Geschichten (mit Thomas Combrink), 2012
  • Die Entsprechung einer Oase. Essay für die digitale Generation, 2013
  • „Wer ein Wort des Trostes spricht, ist ein Verräter.“ 48 Geschichten für Fritz Bauer, 2013
  • Nachricht von ruhigen Momenten (mit Gerhard Richter), 2013

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]