Александер Клуге

Александер Клуге Alexander Kluge
	германски белетрист, есеист, кинодраматург и режисьор
	Александер Клуге през 1983 г.
Роден	14 февруари 1932 г. (91 г.) Халберщат, Германия
Националност	Германия
Учил в	Марбургски университет; Гьоте университет Франкфурт на Майн
Работил в	белетрист, есеист, кинодраматург, режисьор
Награди	Георг Бюхнер (2003); Възпоменателна награда Шилер (2001); Теодор Адорно (2009); Фонтане (1979); Хайнрих Бьол (1993); Рикарда Хух (1996); Жан Паул (2017); Бременска литературна награда (2001); Хайнрих Хайне (2014); Клайст (1985)
Литература
Период	от 1960 г.
Награди	„Награда Георг Бюхнер“ (2003)
Подпис
Уебсайт	www.kluge-alexander.de Страница в IMDb
	Александер Клуге в Общомедия

Александер Клуге (на немски: Alexander Kluge) е германски белетрист, есеист, кинодраматург и режисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 февруари 1932 г. в Халберщат в семейството на лекар. Следва право, история и църковна музика в Марбург и Франкфурт на Майн, където слуша лекции при Теодор Адорно, а в Мюнхен защитава дисертация и става доктор по право (1956). Отначало работи като адвокат, а после добива известност като кинорежисьор и става професор в Висшето училище по пластично оформление в Улм.

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Литературно име Александер Клуге си създава с прозаичния сборник „Животоописания“ (1962), в който с документална точност разказва за девет личности, свои съвременници, които живеят във Федералната република и разпространяват стария нацистки морал. В книгата си „Описание на една битка“ (1964) писателят съчетава различни документи, писма и интервюта с войници от Втората световна война, за да очертае чрез примера на Сталинградската битка вината на германския милитаризъм.

Александер Клуге през 2013 г.

Публикува също сборника с разкази „Списък на присъстващите при едно погребение“ (1967), новелата „Учебни процеси със смъртен изход“ (1973), двутомното издание „Хроника на чувствата“ (2000), събраните си прозаични творби „Празнината, която дяволът оставя“ (2003) и нови разкази под заглавие „Врата до врата с един друг живот“ (2006).

Александер Клуге е член на литературното сдружение „Група 47“, на ПЕН-клуба на ФРГ, от 1972 г. на Академията на изкуствата на Берлин-Бранденбург, от 1982 г. на Немската академия за език и литература в Дармщат и от 1994 г. на Баварската академия за изящни изкуства.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Die Universitäts-Selbstverwaltung. Ihre Geschichte und gegenwärtige Rechtsform, (Dissertation), 1958

„Животописи“ (1962)

Lebensläufe, 1962
Schlachtbeschreibung, 1964
Lernprozesse mit tödlichem Ausgang, 1973
Gelegenheitsarbeit einer Sklavin. Zur realistischen Methode, 1975
Neue Geschichten. Hefte 1-18. >Unheimlichkeit der Zeit<, 1977
Die Patriotin. Texte/Bilder 1-6, 1979
Alexander Kluge und Oskar Negt: Geschichte und Eigensinn, 1981
Die Macht der Gefühle, 1984
Die Wächter des Sarkophags. 10 Jahre Tschernobyl, 1996
Chronik der Gefühle, 2000
Alexander Kluge und Oskar Negt: Der unterschätzte Mensch. Gemeinsame Philosophie in zwei Bänden, 2001
Die Kunst, Unterschiede zu machen, 2003
Die Lücke, die der Teufel lässt. Im Umfeld des neuen Jahrhunderts, 2003
Fontane – Kleist – Deutschland – Büchner: Zur Grammatik der Zeit, 2004
Tür an Tür mit einem anderen Leben. 350 neue Geschichten, 2006
Geschichten vom Kino, 2007
Soll und Haben. Fernsehgespräche (mit Joseph Vogl), 2008
Das Labyrinth der zärtlichen Kraft. 166 Liebesgeschichten, 2009
Das Bohren harter Bretter. 133 politische Geschichten, 2011
Das fünfte Buch: Neue Lebensläufe. 402 Geschichten (mit Thomas Combrink), 2012
Die Entsprechung einer Oase. Essay für die digitale Generation, 2013
„Wer ein Wort des Trostes spricht, ist ein Verräter.“ 48 Geschichten für Fritz Bauer, 2013
Nachricht von ruhigen Momenten (mit Gerhard Richter), 2013
30. April 1945 – Der Tag, an dem Hitler sich erschoß und die Westbindung der Deutschen begann, 2014
Le Moment fugitif, 2014
Kongs große Stunde. Chronik des Zusammenhangs, 2015
Ferngespräche. Über Eisenstein, Marx, das Kapital, die Liebe und die Macht der zärtlichen Kraft (mit Rainer Stollmann), 2016
Weltverändernder Zorn: Nachricht von den Gegenfüßlern (mit Georg Baselitz), 2017

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

1964: Förderpreis (Literatur) des Berliner Kunstpreises
1966: Bayerischer Kunstförderpreis (Sparte Literatur)
1966: Silberner Löwe der Filmfestspiele von Venedig für Abschied von Gestern
1967: 2× Filmband in Gold (Produktion, Regie) für Abschied von Gestern
1967: Bambi
1968: Goldener Löwe der Filmfestspiele von Venedig für Die Artisten in der Zirkuskuppel: Ratlos
1969: Filmband in Gold für Die Artisten in der Zirkuskuppel: Ratlos
1975: Filmband in Gold (Musikdramaturgie) für In Gefahr und größter Not bringt der Mittelweg den Tod
1976: FIPRESCI-Preis für Der starke Ferdinand (Internationale Filmfestspiele von Cannes 1976)
1978: Filmband in Gold (Konzeption) für Deutschland im Herbst im Team
1979: „Бременска литературна награда“
1979: „Награда Фонтане“ на град Берлин
1979: Filmband in Silber für Die Patriotin
1982: Filmband in Gold für die Unterzeichner des Oberhausener Manifestes
1983: FIPRESCI-Preis der Filmfestspiele von Venedig für Die Macht der Gefühle
1985: „Награда Клайст“
1986: „Мюнхенска почетна културна награда“
1989: „Награда Лесинг“ на град Хамбург
1993: „Награда Хайнрих Бьол“
1996: „Награда Рикарда Хух“
1990: Adolf-Grimme-Preis mit Silber für Geld: Die letzten Tage der Krise – Interview mit Graf Galen
1992: Adolf-Grimme-Preis mit Gold für 10 vor 11: Das Goldene Vlies
2001: „Възпоменателна награда Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг
2001: „Бременска литературна награда“ für Chronik der Gefühle
2001: Hanns-Joachim-Friedrichs-Preis
2002: „Награда Лесинг за критика“
2003: „Награда Георг Бюхнер“
2006: Filmpreis der Stadt Hof (Internationale Hofer Filmtage)
2007: Голям Федерален орден за заслуги
2008: Deutscher Filmpreis (Ehrenpreis)
2008: Bruno-Kreisky-Preis für das politische Buch, mit Oskar Negt
2009: „Награда Теодор Адорно“
2010: Deutscher Hörbuchpreis in der Kategorie Beste Fiktion für Chronik der Gefühle
2010: Adolf-Grimme-Preis, Besondere Ehrung des Deutschen Volkshochschul-Verbandes für Verdienste um die Entwicklung des Fernsehens
2010: Stern auf dem Boulevard der Stars in Berlin
2014: Награда Хайнрих Хайне на град Дюселдорф^[4]
2016: Журналист на годината в категория Lebenswerk, Medium Magazin^[5]
2017: Почетен гражданин на град Халберщат
2017: „Награда Жан Паул“ за цялостно литературно творчество

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В Общомедия има медийни файлове относно Александер Клуге
Проза от Александер Клуге, в превод на Венцеслав Константинов
((de)) Александер Клуге в Литературния портал Бавария
((de)) Биография на Александер Клуге в Die LYRIKwelt
((en)) Александер Клуге в Internet Movie Database

[wikidata-0ac172e78e91797ba62e4df7a8371a50bdc1ef0a-v3-1] www.nybooks.com.

[wikidata-6acc9785f507f39ed3f86f49097373507380e2ef-v3-2] www.literaturportal-bayern.de.

[wikidata-8f3ee638f4e963fa50232bfb05fd6c1061450800-v3-3] www.duesseldorf.de.

[4] Anselm Kiefer: Du bist ein Teilchenbeschleuniger, In: Die Welt, 13. Dezember 2014; Laudatio

[5] Journalisten des Jahres 2016, Liste der Preisträger

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]