Направо към съдържанието

Александра Потанина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александра Потанина
Александра Викторовна Потанина
руска пътешественичка

Родена
Починала
Чо хуа, Китай

Националнострускиня
Семейство
БащаВ. Н. Лаврски
СъпругГригорий Потанин
Александра Потанина в Общомедия

Александра Викторова Потанина (на руски: Александра Викторовна Потанина) е руска пътешественичка и изследователка на Централна Азия, първата жена член на Руското географско дружество. В нейна чест е наречен Потанинският кратер на Венера.

Родена е на 26 януари 1843 г. в Нижни Новгород, Руска империя. Баща ѝ, В. Н. Лаврски е духовник и преподавател в духовната семинария в Нижни Новгород. Получава образование под ръководството на по-големите си братя, учи в девическо духовно училище и се занимава с рисуване.

През 1866 г. става учител. На 11 януари 1874 г. се омъжва за географа, етнограф, фолклорист, ботаник и изследовател Григорий Потанин[1], с когото се установяват в Санкт Петербург.

Заедно със съпруга си участва в четири експедиции в Централна Азия. През 1876 – 1877 г. изследват Северозападна Монголия, а през 1879 – 1880 г. пътуват от град Зайсан по долината на река Черни Иртиш. От 1884 до 1886 г. пътешестват из Северен Китай, Източен Тибет и Централна Монголия, а през 1892 – 1893 г. изследват Тибетското плато и прекосяват пустинята Гоби. По време на последната експедиция се разболява сериозно и на 19 септември 1893 г. умира близо до китайския град Чо хуа по пътя за Шанхай. Четири дни по-късно е погребана в Успенските гробища на град Кяхта в Бурятия. През февруари 1956 г. на гроба ѝ е поставен паметник.

Прави ценен принос към географската наука със своите трудове и скици на природата и населението в Централна Азия. На 8 март 1887 г. става първата жена, която е приета за член на Руското географско дружество. Това става по предложение на Иван Мушкетов.[2] През 1886 г. е удостоена с малък сребърен медал на Императорското Руско географско дружество. На нейното име е кръстен ледник Александрин в планината Монголски Алтай.

  • Буряты. Труд, прил. к Всемирной иллюстрации, 1891, кн. 4 – 6.
  • Из наблюдений над жизнью бурят Верхнеудинского округа. Сибирский сборник, прил. к Восточному обозрению, 1890, вып. 1.
  • Молочное хозяйство у бурят Верхнеудинского округа. Известия Вост.-Сибирского отдела Русского Географического общества, т XXI, № 2.
  • Из странствия по Урянхайской земле. Сибирский сборник, 1891, вып. II, стр. 12
  • Монголия и монголы. Читальня народной школы, 1891, ноябрь.
  • Встреча с двумя монгольскими ванами. Русское богатство, 1891, № 1.
  • Среди широнголов, Русские ведомости 1888, № 140 и 145.
  • Религиозная пляска в монастыре Кадигава. Сибирь 1985, № 29.
  • Гумбум, монастырь зонкавистов. Восточное обозрение, 1886, № 27 и 28.
  • Утай. Восточное обозрение, 1884, № 45, 46 и 47
  • Театральные представления и религиозные празднества в Китае. Литературный сборник, изд. газеты Восточное обозрение, под редакцией Н. М. Ядринцева, СПб, 1885.
  • О китайской женщине. Русское богатство, 1887, № 7.
  • Тысяча сто верст в носилках. „Восточное обозрение“, 1893, № 24.
  • Дорджи, бурятский мальчик. Детский сборник, изд. В. Лесевича, СПб, 1892.
  • Китайский зверёк. Родник, 1889, № 12.
  • Ахмет. Литературный сборник „Первый шаг“, Казань, 1876.
  • Тибет. Из путешествий по Восточной сибири, Монголии, Тибету и Китаю, М:1895, стр. 125 – 252.
  1. Лаврский В. В. Последние письма Г. Н. Потанину Архив на оригинала от 2016-04-12 в Wayback Machine. // Вестник Томского государственного университета. – Т. 266. – январь 1998.
  2. Берг Л. С. Приём в члены географического общества женщин // Всесоюзное географическое общество за сто лет. – М.-Л.: Изд-во АН СССР. – 1946. – С. 203
  • В. и Е. Зарины. Путешествия А. В. Потаниной. – Государственное издательство географической литературы, 1950. – 100 с. – 50 000 экз.
  • Голубев Е. Свою судьбу связавшая с Сибирью // «Байкал». – № 4 (июль-август). – 1993. – С. 127 – 134