Александра Потанина

Александра Потанина Александра Викторовна Потанина
руска пътешественичка
Родена	26 януари 1843 г. Нижни Новгород, Руска империя
Починала	19 септември 1893 г. (стар стил) Чо хуа, Китай
Националност	рускиня
Семейство
Баща	В. Н. Лаврски
Съпруг	Григорий Потанин
Александра Потанина в Общомедия

Александра Викторова Потанина (на руски: Александра Викторовна Потанина) е руска пътешественичка и изследователка на Централна Азия, първата жена член на Руското географско дружество. В нейна чест е наречен Потанинският кратер на Венера.

Биография

Родена е на 26 януари 1843 г. в Нижни Новгород, Руска империя. Баща ѝ, В. Н. Лаврски е духовник и преподавател в духовната семинария в Нижни Новгород. Получава образование под ръководството на по-големите си братя, учи в девическо духовно училище и се занимава с рисуване.

През 1866 г. става учител. На 11 януари 1874 г. се омъжва за географа, етнограф, фолклорист, ботаник и изследовател Григорий Потанин, с когото се установяват в Санкт Петербург.

Заедно със съпруга си участва в четири експедиции в Централна Азия. През 1876 – 1877 г. изследват Северозападна Монголия, а през 1879 – 1880 г. пътуват от град Зайсан по долината на река Черни Иртиш. От 1884 до 1886 г. пътешестват из Северен Китай, Източен Тибет и Централна Монголия, а през 1892 – 1893 г. изследват Тибетското плато и прекосяват пустинята Гоби. По време на последната експедиция се разболява сериозно и на 19 септември 1893 г. умира близо до китайския град Чо хуа по пътя за Шанхай. Четири дни по-късно е погребана в Успенските гробища на град Кяхта в Бурятия. През февруари 1956 г. на гроба ѝ е поставен паметник.

Прави ценен принос към географската наука със своите трудове и скици на природата и населението в Централна Азия. На 8 март 1887 г. става първата жена, която е приета за член на Руското географско дружество. Това става по предложение на Иван Мушкетов. През 1886 г. е удостоена с малък сребърен медал на Императорското Руско географско дружество. На нейното име е кръстен ледник Александрин в планината Монголски Алтай.

Трудове

• Буряты. Труд, прил. к Всемирной иллюстрации, 1891, кн. 4 – 6.
• Из наблюдений над жизнью бурят Верхнеудинского округа. Сибирский сборник, прил. к Восточному обозрению, 1890, вып. 1.
• Молочное хозяйство у бурят Верхнеудинского округа. Известия Вост.-Сибирского отдела Русского Географического общества, т XXI, № 2.
• Из странствия по Урянхайской земле. Сибирский сборник, 1891, вып. II, стр. 12
• Монголия и монголы. Читальня народной школы, 1891, ноябрь.
• Встреча с двумя монгольскими ванами. Русское богатство, 1891, № 1.
• Среди широнголов, Русские ведомости 1888, № 140 и 145.
• Религиозная пляска в монастыре Кадигава. Сибирь 1985, № 29.
• Гумбум, монастырь зонкавистов. Восточное обозрение, 1886, № 27 и 28.
• Утай. Восточное обозрение, 1884, № 45, 46 и 47
• Театральные представления и религиозные празднества в Китае. Литературный сборник, изд. газеты Восточное обозрение, под редакцией Н. М. Ядринцева, СПб, 1885.
• О китайской женщине. Русское богатство, 1887, № 7.
• Тысяча сто верст в носилках. „Восточное обозрение“, 1893, № 24.
• Дорджи, бурятский мальчик. Детский сборник, изд. В. Лесевича, СПб, 1892.
• Китайский зверёк. Родник, 1889, № 12.
• Ахмет. Литературный сборник „Первый шаг“, Казань, 1876.
• Тибет. Из путешествий по Восточной сибири, Монголии, Тибету и Китаю, М:1895, стр. 125 – 252.

Източници

• В. и Е. Зарины. Путешествия А. В. Потаниной. – Государственное издательство географической литературы, 1950. – 100 с. – 50 000 экз.
• Голубев Е. Свою судьбу связавшая с Сибирью // «Байкал». – № 4 (июль-август). – 1993. – С. 127 – 134