Александрово (област Стара Загора)
За останалите български села с това име вижте Александрово.
| Александрово | |
  Александрово  Александрово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1443 души[1] (31 декември 2024 г.) 18,4 души/km² |
| Землище | 78,63 km² |
| Надм. височина | 456 m |
| Пощ. код | 6154 |
| Тел. код | 04369 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 00309 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Павел баня Иса Бесоолу (ДПС; 2019) |
| Кметство – кмет | Осман Кумджу |
| Александрово в Общомедия | |
Александрово е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Александрово се намира на двата бряга на река Тунджа в планински район между Стара планина и Средна гора, на 35 км западно от Казанлък.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Стари имена на селото са Окчилар (Окчълар) и Огджълу.[2] През 1879 г. е преименувано на Александрово в чест на руския император Александър II.[2]
През 1943 година комунистически партизани нападат селото и задигат 500 000 лева от общинската каса.[3]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на селото през годините:[2]
|  |
В селото има преобладаващо ромско и турско население.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Александрово се намира между Средна гора и Стара планина, през него тече река Тунджа. Според местни легенди на близкият старопланински връх преди години е имало село, което било тихо, закътано и необезпокоявано от никой; други истории разказват, че там е имало огромна крепостна стена, с която хората се предпазвали от желанието на мъстители за поробване от турски и други племена. Но каквото и да е имало там, то сега там има малка барака, наричана от местните хора „манастирчето“.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Училището в селото е открито почти незабавно след Освобождението – през 1879 г. През 1881 г. е построена църквата, а през 1896 г. е създадено читалището „Кирил и Методий“.[2][4]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]На 22 март всяка година се организира кукерски събор за посрещането на пролетта.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Александрово
- Д. Хр. Неделчев (1882 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- 1 2 3 4 5 Константинова, Цанка. Топонимията на Казанлъшко. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2008. ISBN 978-954-524-629-6. с. 9 – 12.
- ↑ Панчев, Иван Н. Брезово 9 юни 1923 – 9 септември 1944 г. ЗЗД – Народен съд (архивни документи), Четвърто допълнено издание, б.д., с. 236. Текст на присъда на Пловдивския полеви военен съд от 11.02.1944 г. срещу Кръстю Фиданов от с. Ловча и Гено Генев Миневденев от с. Брезово, участвали в нападението.
- ↑ Детайлна информация за читалище – „Кирил и Методий – 1896 г.“ // Публичен регистър на народните читалища. Посетен на 29 януари 2022.
- ↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
| ||||||||
