Александър Димитров (историк)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Димитров.
| Александър Димитров | |
| български политик | |
 | |
| Роден |
17 ноември 1947 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Александър Димитров в Общомедия | |
Александър Димитров е български политик, историк и автор на исторически справочници.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Александър Димитров Димитров е роден на 17 ноември 1947 г. в София.
През 1968 заедно с Едуард Генов и Валентин Радев организира протеста на студентите от Софийския държавен университет срещу съветската инвазия в Чехословакия – единствената масова изява против тази неправда в България. [1] Тримата са изключени от Университета, съдени и хвърлени в затвора. [2] След излежаване на присъдата му Димитров е изселен в свищовското село Овча могила. През 1974 г. се връща в София, където е поставен под наблюдение от Държавна сигурност.
От 1989 г. се включва активно в процесите на демократизация на страната. Завършва и „Международни отношения“ в Софийския университет. През периода 1991 – 1995 г. е избран за съветник в Столичната община и е председател на столичната Комисия за култура. Участва дейно в изличаването на комунистическата идеология от топонимията на града – много от софийските улици днес носят предложените от него имена. [3] През 2003 се кандидатира в местните избори за кмет на София.
През 70-те години започва работа по своята поредица 'История на 50 века', който излиза в 3 тома през 2004 – 2007 г. В него Димитров разработва историята на днес съществуващите народи, които имат или са имали своя държава, създавайки рационална познавателна схема.[4] Стандартизира историческата омонимия в българския език.[4] Прилагайки еднакъв принцип при проследяване на процесите в етнически истории, открива неизвестни факти.[4] През 2016 г. режисьорката Ана Петкова създава пълнометражния филм 'Агресията' за Димитров и неговите другари.[5]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Прага 2008 г.
Награден e от чешкото правителство с ордена Крамарж. [6]
Награден е от Столична община с Почетен знак на София (1996)).
Награден e от словашкия президент А. Киска с ордена Бял двоен кръст (2018)
Удостоен от чешкия Институт за изучаване на тоталитаризма с Награда за последователна защита на принципите на демокрацията, свободата и човешките права (2018).
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Документалистика[редактиране | редактиране на кода]
- Самостоятелни книги
- Народите в света (2009) – изд. „DTM PRODUCT“
- Етноисторически пътеводител (2023) – изд. „Борина“
- Серия „История на 50 века
- Въпроси на етническата история, хронологията и историческа ономастика“
- Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София
- Справочник: Т. 1, Европа (2004)
- Справочник: Т. 2, Азия (2005)
- Справочник: Т. 3, Африка, Америка, Океания (2007)
С Ангел Николов
Историческата истина за България, 2017, изд. „Анали“, София
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бистра Николова, „Арестуваха Еди, Александър Димитров и Валентин. И се започна...“, в 1968bg.com.
- ↑ „Трима студенти измиха през 1968 срама на българите“, Виолета Радева, „Демокрация“, 1993.
- ↑ „А. Димитров: Обществото трябва само да поправи грешките си“, разговор на Мина Узаничева, 6 май 2012 г.
- ↑ а б в Проф. Георги Бакалов. История на 50 века. Въпроси на етническата история, хронологията и историческата ономастика. Сп. Анали, бр.1/ 2005 г.
- ↑ Агресията. Състояла ли се е 1968 година в България? Документален филм // bnt.bg.
- ↑ Светломира Димитрова, „Историкът, който участва в историята“, dnevnik.bg, 4 септември 2008 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Димитров: Днес свобода има, но никой не я ползва“, интервю на Димитър Николов, в. „Новинар“, 9 септември 2008 г.
