Александър Манолов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Манолов
български офицер от генералщабното ведомство
Роден
Починал
неизв.

Учил вНационален военен университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
„Свети Александър“
За военна заслуга

Александър Манолов Манолов е български офицер, полковник, помощник-началник на разузнавателна секция в щаба на 1-ва армия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на щаба на 11 пехотна македонска дивизия и началник на щаба на 8 пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Манолов е роден на 27 октомври 1879 г. в София. На 2 август 1896 постъпва на военна служба. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище с 21-ви випуск, през 1900 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6 пехотен търновски полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин поручик. През 1905 г. като офицер от 10 пехотен родопски полк е командирован за обучение в Академия на ГЩ в Торино, Италия, която завършва през 1909 година,[1] като през 1908 г. е произведен в чин капитан. През 1909 г. служи в 10 пехотен родопски полк, след което от 1911 г. е преподавател във Военното училище.

Капитан Манолов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като помощник-началник на разузнавателна секция в щаба на 1-ва армия, като на 18 май 1913 е произведен в чин майор. След края на войните отново преподава във Военното училище.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Манолов е началник на щаба на 11 пехотна македонска дивизия, след което е началник на щаба на 8 пехотна тунджанска дивизия. На 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник. През 1917 г., като командир на 1-ва бригада от 6 пехотна бдинска дивизия съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[2] През 1921 г. съгласно заповед № 355/1921 г. по Министерството на войната за службата си като началник на щаба на 11 пехотна македонска дивизия е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас.[3]

След войната на 1 април 1919 е произведен в чин полковник и служи като помощник-началник на щаба на армията, след което е началник на наблюдателна служба в щаба на армията. Уволнен е от служба през 1923 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 140. (Цит: ЦВА ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 11; ВИ, № 78, 26 юли 1905; № 92, 3 септември 1909; Списък на офицерите (1908), с. 161)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 49
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 132 – 133

Източници[редактиране | редактиране на кода]