Александър Симов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Симов
български офицер от генералния щаб
Роден
Починал
неизв.

Образование Национален военен университет
Академия на Генералния щаб

Александър Симов Симов е български офицер, полковник от генералния щаб, командир на батарея във 2-ри планински артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на Планинската пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).


Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Симов е роден на 20 март 1879 г. в Брезник, Княжество България. На 1 септември 1896 г. постъпва на военна служба. През 1900 г. завършва в 21 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в 2-ри артилерийски полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин поручик, а през 1908 г. в чин капитан. През 1909 г. като капитан от 2-ро планинско артилерийско отделение е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1912 г.[1] През 1912 г. е на служба във 2-ри артилерийски полк.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) капитан Симов е командир на батарея във 2-ри планински артилерийски полк, като на 5 август 1913 г. е произведен в чин майор. След войните временно е старши адютант в 9–а пехотна плевенска дивизия.

През Първата световна война (1915 – 1918) майор Александър Симов първоначално е старши адютант на 9 пехотна плевенска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас.[2], по-късно същата година с указ № 905 по Действащата армия за същата служба е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.[3]. По-късно е началник-щаб на Планинската пехотна дивизия с която воюва на македонския фронт между връх Висока чука и северния бряг на Дойранското езеро. На 16 март 1917 г. е произведен в чин подполковник, на 2 ноември 1919 г. в чин полковник и през 1920 г. е уволнен от служба. През 1921 г. за службата му като старши адютант съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата.[4]

По време на военната си кариера служи в Видинския крепостен батальон и като командир на 14 пехотен македонски полк.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, с. 197 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 80, 84 и 94; ВИ №95 12 септември 1909; №102 8 септември 1912; Списък на офицерите (1909), с. 295)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 8
  3. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 351
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 103 – 104

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България