Александър Симов
| Александър Симов | |
| български офицер от генералния щаб | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Национален военен университет Академия на Генералния щаб |
| Военна служба | |
| Звание | полковник |
Александър Симов Гигов (понякога Александър Симов Симов) е български офицер, полковник от генералния щаб, командир на батарея във 2-ри планински артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на Планинската пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Александър Симов е роден на 20 март 1879 г.[1] в Брезник, Княжество България. На 1 септември 1896 г. постъпва на военна служба. През 1900 г. завършва в 21-ви випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен във 2-ри артилерийски полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин поручик, а през 1908 г. в чин капитан. През 1909 г. като капитан от 2-ро планинско артилерийско отделение е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1912 година[2]. През 1912 г. е на служба във 2-ри артилерийски полк.
По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) капитан Симов е командир на батарея във 2-ри планински артилерийски полк, като на 5 август 1913 г. е произведен в чин майор. След войните временно е старши адютант в 9–а пехотна плевенска дивизия.
През Първата световна война (1915 – 1918) майор Александър Симов първоначално е старши адютант на 9-а пехотна плевенска дивизия, за която служба съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас.[3], по-късно същата година с указ № 905 по Действащата армия за същата служба е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас[4]. По-късно е началник-щаб на Планинската пехотна дивизия с която воюва на македонския фронт между връх Висока чука и северния бряг на Дойранското езеро. На 16 март 1917 г. е произведен в чин подполковник, на 2 ноември 1919 г. в чин полковник и през 1920 г. е уволнен от служба. През 1921 г. за службата му като старши адютант съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата.[5]
По време на военната си кариера служи във Видинския крепостен батальон и като командир на 14-и пехотен македонски полк.
След края на военната си кариера се занимава със земеделие[6].
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Александър Симов е женен и има 3 деца.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1900)
- Поручик (2 август 1903)
- Капитан (1908)
- Майор (5 август 1913)
- Подполковник (16 март 1917)
- Полковник (2 ноември 1919)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1900)
- Николаевска академия на генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1909 – 1912)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас (1917)
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917)
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата (1921)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Според Руменин е роден на 17 юли 1881 г.
- ↑ Танчев, с. 197 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 80, 84 и 94; ВИ №95 12 септември 1909; №102 8 септември 1912; Списък на офицерите (1909), с. 295)
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 8
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 351
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 103 – 104
- ↑ Карта за обвиняемо лице на Александър Симов Гигов. (ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 62, л. 92)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 206.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 197.
