Александър Сумароков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Сумароков
Sumarokov Aleksandr Petrovich.jpg
Роден
Починал
Погребан Москва, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Професия писател
Литература
Жанрове драма, лирика, сатира
Направление класицизъм
Повлиян Волтер
Александър Сумароков в Общомедия

Александър Петрович Сумароков (на руски: Александр Петрович Сумароков) (25 ноември 1717 – 12 октомври 1777) е руски поет и драматург, известен като създател на класическия театър в Русия. Той и Михаил Ломоносов поставят началото на класицизма в руската литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в дворянско семейство, Сумароков получава образование в Кадетското училище в Петербург. Там отблизо се запознава с френските маниери за общуване. Александър е първият човек в Русия избрал професията на писател, което му е спечелило и неофициалното прозвище Баща на руската литература. Изборът му да стане писател по никакъв начин не променя позицията му в семейната йерархия; неговият внук става граф и дори век след измирането на фамилията Сумароков принц Феликс Юсупов избира да се нарича граф Сумароков-Елстон.

Сумароков пише редовно и по много, главно в онези литературни жанрове, пренебрегвани от Ломоносов. Най-важната част от творчеството му и досега остават пиесите му, сред които Корев (1749), която е считана за първата оригинална руска драма. Сумароков също така ръководи първия постоянен театър в Русия, който бил разположен в Петербург. Там той работи с едни от първите руски актьори Фьодор Волков и Иван Димитревски. Голяма част от пиесите на Сумароков използват като сюжет събития от руската история, старо-руски легенди или взаимстват идеи от пиеси на Шекспир. Според някои руски критици като Мирский известността на пиесите на Сумароков поставяни още докато е жив се дължала предимно на актьорите, като стойността на самата литературна творба била по-скоро несъществена.

Извън-театралното му творчество също не бива да се пренебрегва. Неговите басни са първия опит в жанр, който в Русия ще добие особена популярност. Сатирата му, която в някои случаи имитира способите на популярната поезия, е изпълена с остроумни и колоритни нападки срещу управлението и служителите на закона. Песните му, от всички негови произведения, продължават да привличат вниманието на ценителите на поезия. Те се отличават с една удивителна метрична изобретателност и оригинална мелодичност. Поезията му като изцяло пасва в рамките на класическата любовна поезия. Поетичните му творби проправят път на множество руски поети.

Александър Сумароков е известен и като страстен почитател на Волтер, като по неговите собствени думи двамата известно време поддържали кореспонденция чрез писма. Суетен и стеснителен, Сумароков считал себе си за смесица между Жан Расин и самия Волтер. Сумароков бил известен като доста докачлив, избухлив и дребнав човек. Прословутата негова взискателност чудесно се уравновесявала със спокойното достойнство на Ломоносов, допринасяйки за утвърждаването на писателската дейност в руското общество.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]