Александър Чучулаин
| Александър Чучулаин | |
| български историк и богослов | |
| Роден | Александър Иванов Чучулаин
1885 г.
|
|---|---|
| Починал | 1969 г.
|
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
| Работил в | Българска екзархия Свети Синод на Българската православна църква |
| Научна дейност | |
| Област | История, богословие |
| Семейство | |
| Баща | Иван Чучулаин |
Александър Иванов (Йонков) Чучулаин[1] или Чучулайн е български историк, богослов, публицист и краевед.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1885 година в Банско,[1] тогава в Османската империя, в семейството на краеведа и участник в Кресненско-Разложкото въстание Иван (Йонко) Чучулаин. Като стипендиант на Българската екзархия в 1906 година завършва Цариградската духовна семинария,[2] а след това в 1910 година[2] защитава кандидатска дисертация в Санктпетербургската духовна академия,[3] „Свети Борис, княз български. Неговото културно-исторично и църковно-народностно значение. 865 – 885 г.“, издадена на български в два тома в 1914 година.[2]
След завършването на образованието си Чучулаин е назначен за секретар на Екзархията в Цариград[4][2] и е в редакцията на органа ѝ „Вести“, където публикува редица статии.[5] В 1914 година се установява в България. Взима участие в Първата световна война. В 1915 публикува изследването си „Свети Климент, епископ славянски“.[2]
Става действителен член на Императорския археологически институт в Санкт Петербург.[1]
Работи дълги години като чиновник в Министерството на външните работи и вероизповеданията на България, където е помощник по въпросите на католическата църква на Константин Сарафов.[6] До пенсионирането си работи в библиотеката на Светия синод. Оставя ценен ръкописен труд за историята на Банско, в който има описания на преданията за заселването, на поминъка на жителите, на революционните и просветни борби, и на забележителните банскалии.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Чучулаинъ, А. Трѣскавецкиятъ монастиръ (PDF) // Вѣсти. Цариградъ, 1911.
- Чучулаинъ, А. Цариградскиятъ съборъ въ 1872 г (PDF) // Вѣсти. Цариградъ, 1911.
- Чучулаинъ, Александръ Ив. Св. Борисъ, князь български. Томъ I. София, Печатница П. Глушковъ, 1914.
- Чучулаинъ, Александръ Ив. Софийската архиерейска катедра и главенството в Българската православна църква. София, 1937.
- Чучулаинъ, А. За езика на Паисиевата история // Отецъ Паисий, възпоменателенъ брой. 1938.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Александър Чучулаин от Банско, Пиринска Македония – „Цариградският събор в 1872 г.“, публикувано във в. „Вести“, брой 104 и 106, Цариград, 1911 година // Посетен на 3 август 2020 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 437.
- ↑ Разум, броеве 1–4, Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2005, стр. 157.
- ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 29.
- ↑ Известия на държавните архиви, книга 63, Наука и изкуство, София, 1992, стр. 141.
- ↑ Елдъров, Светлозар. България и Ватикана 1944-1989: Дипломатически, църковни и други взаимоотношения. Логис, 2002. с. 16.
|
