Александър Чучулаин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Чучулаин
български историк и богослов
Роден
Александър Иванов Чучулаин
Починал
1969 г. (84 г.)
Етнос българи
Научна дейност
Област История, богословие
Работил в Императорски археологически институт в Петербург
Семейство
Баща Иван Чучулаин

Александър Иванов (Йонков) Чучулаин[1] или Чучулайн е български историк, богослов, публицист и краевед.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1885 година в Банско,[1] тогава в Османската империя, в семейството на краеведа и участник в Кресненско-Разложкото въстание Иван (Йонко) Чучулаин. Като стипендиант на Българската екзархия в 1906 година завършва Цариградската духовна семинария,[2] а след това в 1910 година[2] защитава кандидатска дисертация в Санктпетербургската духовна академия,[3] „Свети Борис, княз български. Неговото културно-исторично и църковно-народностно значение. 865 - 885 г.“, издадена на български в два тома в 1914 година.[2]

След завършването на образованието си, Чучулаин е назначен за секретар на Екзархията в Цариград[4][2] и е в редакцията на органа ѝ „Вести“, където публикува редица статии.[5] В 1914 година се установява в България. Взима участие в Първата световна война. В 1915 публикува изследването си „Свети Климент, епископ славянски“.[2]

Става действителен член на Императорския археологически институт в Санкт Петербург.[1]

Работи дълги години като чиновник в Министерството на външните работи и вероизповеданията на България, където е помощник по въпросите на католическата църква на Константин Сарафов.[6] До пенсионирането си работи в библиотеката на Светия синод. Оставя ценен ръкописен труд за историята на Банско, в който има описания на преданията за заселването, на поминъка на жителите, на революционните и просветни борби, и на забележителните банскалии.[2]

Умира в 1969 година в София.[2][1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Александър Чучулаин от Банско, Пиринска Македония – „Цариградският събор в 1872 г.“, публикувано във в. „Вести“, брой 104 и 106, Цариград, 1911 година. // Посетен на 3 август 2020 г.
  2. а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 437.
  3. Разум, броеве 1–4, Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, 2005, стр. 157.
  4. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 29.
  5. Известия на държавните архиви, книга 63, Наука и изкуство, София, 1992, стр. 141.
  6. Елдъров, Светлозар. България и Ватикана 1944-1989: Дипломатически, църковни и други взаимоотношения. Логис, 2002. с. 16.
     Портал „Македония“         Портал „Македония