Алексо Наумов
| Алексо Наумов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Алексо Настев Наумов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3][4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Наумовв е роден в 1867[3] или 1877 година[1] в демирхисарското село Радово, тогава в Османската империя. Получава основно образование работи като калфа млекар в Битоля. През май 1900 година е привлечен във ВМОРО от Аце Цветанов от Базерник и е заклет в организацията от Дамян Груев в Битоля. Действа като куриер и преносвач на оръжие. След афера от март 1902 година, когато избухва работилницата на Димче Цветанов, а Алексо Наумов и Гроздан Кузманов са арестувани.[1] През април[5] Алексо съумява да избяга в четата на Йордан Пиперката, с която участва в Илинденското въстание.[1] Сражава се при Кочища и на 23 юли при Гюргейца, Карабуничко, на 10 август 1903 година при Герамидница, Церско, където загива Пиперката.[5] След смъртта на войводата, влиза в четата на Димитър Матлиев. В края на 1903 година се завръща в родното си село.[1]
След като Вардарска Македония попада в Сърбия в 1913 година, през 1914 година по време на Първата световна война Наумов бяга от сръбската мобилизация от Битоля в Лерин, а оттам в България. При намесата на България във войната през 1915 година Наумов влиза във 2-ри взвод, 6-а рота, 2-ра дружина на 5-и македонски полк на 11-а дивизия, под командването на Никола Кръстев. След края на войната е уволнен в Горна Джумая и се завръща в родното си село през 1918 година. След това се занимава със земеделие в Ново село. Дочаква освобождението на Вардарска Македония през 1941 година.[1]
На 15 април 1943 година, като жител на Ново село, подава молба за българска народна пенсия,[3] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Арсовъ, Т. Алексо Настевъ Наумовъ // Илюстрация Илинден XIV (10 (140). София, декемврий 1942. с. 14.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 381.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 321.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 382.
