Алес Адамович
| Алес Адамович Алесь Адамовіч | |
| белорусский писател, сценарист и литературовед | |
 | |
| Роден |
3 септември 1927 г.
Конюхи, Беларус |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Хлуша, Беларус |
| Награди | Червено знаме на труда (СССР) (1987) |
| Литература | |
| Период | 1953 – 1994 |
| Жанрове | проза, публицистика |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Алес Адамович в Общомедия | |
Александър (Алес) Адамович (на беларуски: Аляксандр (Алесь) Міхайлавіч Адамовіч; роден на 3 септември 1927 г. в село Конючи в Минска област, Беларуска ССР; † 26 януари 1994 г. в Москва, Русия) е беларуски писател, критик и литературовед.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Адамович се бие в партизански части срещу Вермахта в Бабруйска област през 1943 – 1944 г.[1] Той си проправя път зад фронтовата линия сам и живее в района на Алтай до края на войната.[2] През 1987 г. става директор на Института по кинематография в Москва. От 1989 г. е член на беларуския ПЕН клуб.[1]
След войната учи от 1945 до 1950 г. във Филологическия факултет на Беларуския държавен университет в Минск и след това преподава беларуска литература там и от 1964 до 1966 г. в Държавния университет „Ломоносов“ в Москва. Адамович също така няколко пъти е бил научен сътрудник и ръководител на литературния отдел в Академията на науките на БССР.[1] През 1982 г. Адамович участва в 38-ата сесия на Общото събрание на ООН като член на беларуската делегация.[2]
От 1950 г. Адамович многократно се появява със собствени публикации: романи, разкази, многократно филмирани сценарии, литературни произведения и рецензии. Пише на руски и беларуски. Особена известност придобиват някои негови собствени прозаични произведения, както и документалните произведения, в които той позволява на съвременните свидетели да кажат думата си. Литературният метод на последния вдъхновява не на последно място носителката на Нобелова награда Светлана Алексиевич.[3]
През 1988 г. Адамович е един от членовете учредители на правозащитната организация „Мемориал“ и Партията на БНФ. Той също е народен депутат на СССР и се бори за независимостта на Беларус.[2]
Алес Адамович на български[редактиране | редактиране на кода]
- Адамович, Алексзндър. Хатинска повест. София, Народна култура, 1975. с. 216.
- Адамович, Алес. Асия; Последен отпуск. Пловдив, Христо Г. Данов, 1977. с. 149.
- Адамович, Алес. Наказателните отряди. София, Военно издателство, 1984. с. 208.
- Адамович, Алес. Няма нищо по-важно. София, Партиздат, Радуга, 1989. с. 367.
- Адамович, Алес. Партизани. Варна, Георги Бакалов, 1989. с. 650.
- Алес Адамович, Янка Брил, Владимир Калесник. От изгореното село съм.... Москва, София, Прогрес, 1980. с. 462.
- Алес Адамович, Даниил Гранин. Блокадна книга. София, Партиздат, 1981. с. 363.
В киното[редактиране | редактиране на кода]
- Иди и виж, режисьор Елем Климов, по Хатинска повест (1985)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Wojciech Roszkowski, Jan Kofman. Biographical Dictionary of Central and Eastern Europe in the Twentieth Century. Абингтън, Routledge, 2015. ISBN 978-0-7656-1027-0. с. 8.
- ↑ а б в Holtbrügge, Dirk. Weißrußland (Beck'sche Reihe). Мюмхен, C. H. Beck Verlag, 2002. ISBN 3406492827, ISBN 978-3406492822. с. 120.
- ↑ Literaturnobelpreis für Swetlana Alexijewitsch // hanser-literaturverlage.de. Посетен на 15 юли 2024.
|
