Алки Кириакиду-Несторос
| Алки Кириакиду-Несторос Άλκη Κυριακίδου-Νέστορος | |
| гръцка фолклористка и историчка | |
| Родена |
1935 г.
|
|---|---|
| Починала | 29 септември 1988 г.
Солун, Гърция |
| Учила в | Солунски университет |
| Научна дейност | |
| Област | история, фолклор |
| Работила в | Солунски университет |
| Повлияна | Клод Леви-Строс |
| Семейство | |
| Баща | Стилпон Кириакидис |
Алки Кириакиду-Несторос (на гръцки: Άλκη Κυριακίδου-Νέστορος) е видна гръцка фолклористка, етноложка, историчка и университетска преподавателка от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в 1935 година в македонския град Солун,[1] Гърция, като трета дъщеря в семейството на видния етнолог Стилпон Кириакидис.[2] Учи социология и фолклористика в Солунския университет „Аристотел“, който завършва в 1958 година. В учебната 1956/1957 година учи със стипендия в Пенсилванския университет. След това преподава в частно училище. В 1960 година става асистент в катедрата „Религия, частен живот и фолклор на древните гърци“. В 1965 година защитава докторска дисертация за традиционните тъкани в Македония и Тракия. В 1966 година получава стипендия за учене в Париж, където попада под силното влияние на Клод Леви-Строс.[2] След завръщането си в Гърция преподава фолклор в Солунския университет „Аристотел“ като асистент, а от 1976 година е редовен преподавател. По време на управлението на военната хунта в Гърция е временно отстранена от поста и работи като учителка в системата на средното образование.[2]
Изследва основно традиционната култура и е авторка на много научни трудове. Превежда на гръцки и няколко произведения на Клод Леви-Строс.[3] Умира от рак на 29 септември 1988 година в Солун.[4] Женена е за Стелиос Нестор и има син.[2] Една година преди смъртта си в 1988 година дарява личния архив и библиотеката на баща си на Философския факултет на Солунския университет.[5]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Ο Claude Levi-Strauss και το έργο του
- Τα υφαντά Μακεδονίας και Θράκης, докторска дисертация (ΕΟΜΜΕΧ 1965, ΕΟΕΧ 1983[6])
- Η Λαογραφία στη σύγχρονή της προοπτική (1972, 1975)
- Η οργάνωση του χώρου στον παραδοσιακό πολιτισμό (1973, 1975)
- Σημάδια του τόπου (1974, 1975)
- Λαογραφικά Μελετήματα Ι (1975)
- Η θεωρία της ελληνικής λαογραφίας. Κριτική Ανάλυση (1978)
- Λαογραφικά Μελετήματα ΙΙ (1979)
- Λαϊκή και Λόγια Παράδοση (1981)
- Οι Δώδεκα Μήνες: Τα Λαογραφικά (1982)
- Προφορική Ιστορία και Λαογραφία (1982)
- Ιστορία, Προφορική Ιστορία, Ανθρωπολογία και Λαογραφία (1983)
- Τρεις γενιές προσφύγων της Μ. Ασίας, η σημασία της προφορικής τους μαρτυρίας (1985)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Παγκόσμιο Βιογραφικό Λεξικό, τομ. 5. Αθήνα, Εκδοτικής Αθηνών, 1986. ISBN 960-213-117-9. σ. 114.
- ↑ а б в г Συλλογικό. Μνήμη Άλκης Κυριακίδου-Νέστορος, Πέντε ομιλίες. Αθήνα, Ίδρυμα Μωραΐτη, 1989. σ. 391.
- ↑ Η παγκόσμια διανόηση πενθεί τον Λεβί-Στρος // To Βήμα, 4 Νοεμβρίου 2009. Посетен на 28 март 2019 г.
- ↑ Μακεδονικό Πρακτορείο Ειδήσεων // Hellenic Resources Institute, 31 Δεκεμβρίου 2004. Посетен на 28 март 2019 г.
- ↑ Το λαογραφικό Μουσείο και Αρχείο της Φιλοσοφικής Σχολής του ΑΠΘ // Ιστοσελίδα Αριστοτέλειου Πανεπιστημίου Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 21 юли 2012 г. Посетен на 28 март 2019 г.
- ↑ Παπαντωνίου, Ιωάννα. Ελληνικές τοπικές ενδυμασίες. Ναύπλιο, Πελοποννησιακό Λαογραφικό Ίδρυμα, 1996. σ. 217.
|
