Анатолий Рябов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анатолий Рябов
Анатолий Павлович Рябов
ерзянски лингвист
Роден
с. Лобаски, Лукояновски уезд, Нижегородска губерния, Руска империя
Починал
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Историко-филологически институт „Княз Безбородко“ (1916)
Работил в Мордовски педагогически институт
Известен с Ерзянската азбука на латиница

Анатолий Павлович Рябов (16 април 1894 г.[1], с. Лобаски, Нижегородска губерния[2] – 23 май 1938 г., Саранск) е ерзянски лингвист, учител, обществен деятел, професор, автор на ерзянската азбука на латиница. Репресиран през 1938 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в ерзянското село Лобаски. Завършва Починовското богословско училище и Нежинския педагогически институт (1916).

Преподава филологически дисциплини в учителската семинария и педагогическия тухникум в Омск. През 1922 – 1924 г. е сътрудник в Нижегородския губернски отдел по образование, през 1924 – 1930 г. е методист в Мордовското бюро (подотдел) на Съвета на националните малцинства на РСФСР, сътрудник във Всесъюзния централен комитет за новата азбука към Съвета на националностите на Върховния съвет на СССР. Там той разработва проекта на новата ерзянска азбука на латиница (1932 г.).

В периода 1934 – 1937 г. е ръководител на катедрата по мордовски езици на Саранския агропедагогически институт.

През юни 1937 г. е арестуван. Застрелян е година по-късно. Реабилитиран през 1956 година.

Научноизследователска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Научноизследователската си дейност започва в средата на 20-те години. Участва в Първата лингвистична експедиция на Академията на науките на СССР под ръководството на Д. В. Бубрих (1927 г.), занимава се с идентифициране на диалектната основа на ерзянския литературен език.

От началото на 30-те години сътрудничи на професора-лингвист Е. Поливанов, което повлиява на развитието на научните му възгледи. Заедно с него пише книгата „Систематична описателна граматика на ерзя-мордовския език“, която остава неотпечатана. Два раздела от книгата се съхраняват в архивите на Академията на науките на Чешката република (Прага).

В областта на мордовското езикознание Рябов е също така известен и като автор на произведенията: „Мордовские окончания 1 и 2 pluralis praesents в безобъектном спряжении“, „О мордовских образованиях nomina tewus pluralis типа kile’k „берёзы““ (в сб.: Доклады АН СССР, 1928 г.), „К вопросу об обозначении палатализации в новом алфавите“ (в списание „Революция и письменность“, 1932 г., № 4 – 5), „Об ударении в эрзя-мордовском языке“ (в списание „Революция и письменность“, 1932 г., № 4 – 5), „Итоги языковых конференций Мордовии (1933 – 1935)“ (в списание „Революция и письменность“, 1936 г., № 2).

Постижения в мордовската лингвистика[редактиране | редактиране на кода]

Рябов работи върху създаването на единни норми на литературния ерзянски език. Подготвя два проекта на ерзянския правопис.

Изнася речи и доклади по проблемите на правописа, морфологията и терминологията на ерзянския език на 1-ва (1933), 2-ра (1934) и 3-та (1935) научни конференции в Саранск.

Придава голямо значение на проблемите на преподаването в мордовските национални училища, като им предоставя методическа литература.

Рябов е автор и съавтор на „Валдо чи“ (1925), „Лисьма пря: Букварде мейле ловнома книга“ (1926); учебното пособие „Уроци по ерзянски език“; училищните учебници „Эрзянь келень грамматика (Морфология)“ (1933), „Эрзянь келень грамматика (Синтаксис)“ (1934); двуезичните речници „Эрзянь-рузонь валкске“ (1930), „Рузонь-эрзянь валкске“ (1931).

Рябов разработва и изнася в Саранския агропедагогически институт курс за съвременния ерзянски книжовен език.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) Артамошкина Л. Т. Анатолий Павлович Рябов (1884 – 1938). – Саранск, 1957.
  • ((ru)) Объедкин В. Д. А. П. Рябов (к 80-летию со дня рождения) // Сов. финно-угроведение. – 1974. – № 2.
  • ((ru)) Феоктистов А. П. Из истории мордовской лексикографии (1920 – 1930) // Сов. финно-угроведение. – 1984. – № 3.
  • ((ru)) Циганкин Д. В. Анатолий Павлович Рябов // Просветители и педагоги мордовского края. – Саранск, 1986.
  • ((ru)) Мордовия. Кто есть кто: Энциклопедический словарь-справочник. – Ульяновск, 1997. – С. 354 – 355.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Рябов, Анатолий Павлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.