Андон Димов
| Андон Димов | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
Андон (Андо, Анте) Димов или Димев е български революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андон Димов е роден във Велес, тогава в Османската империя. Завършва българското педагогическо училище в Скопие и става учител.[1] Първоначално подкрепя Македоно-одринската организация на Борис Сарафов и заедно с Крум Зографов ръководи комитета на организацията във Велес.[2] Нарежда заедно с Тодор Оровчанов убийството на Ризо Ризов, но терористът Лазо Христов не успява да го убие. Това води до разрив между върховисткия войвода Иван Наумов Алябака и вътрешния Стефан Димитров.[3]
По-късно минава на страната на ВМОРО.[2] В 1904 година преподава във Велес и е начело на околийския комитет на ВМОРО.[1] Във Велес е начело на едната партия – на по-младите, противопоставяща се на пратията на търговеца Саздо Дерменджиев, директора на училищата Бано Кушев, дякон Давче Наков и търговеца Илия Кирков. Партиите са помирени от Гьорче Петров, който прави, комитет от трима души, в който влизат Димов и Кушев.[4]
С цел борба със сърбоманията след заседание на революционните дейци през септември 1908 година е решено да се настоява пред митрополията Димов да бъде назначен за учител в азотското село Ореше, заедно с Никола Илиев в Папрадище, Александър Мартулков в Нежилово и Тодор Оровчанов в Ораов дол. Вследствие на усилията им населението на Азот започва постепенно да се връща към българщината.[5] Активист е на Съюза на българските конституционни клубове.[6] Заедно с представителите на другите политически групировки във Велес - на демократите Дачо Йотов и на социалдемокрагите Александър Мартулков, в 1910 година действат срещу Обезоръжителната акция на младотурците.[7]
Умира след 1918 година.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 49.
- ↑ а б Спомени на Гьорчо Петровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VIII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 158.
- ↑ Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 43.
- ↑ Спомени на Гьорчо Петровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VIII, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 196 - 197.
- ↑ Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 172 - 173.
- ↑ Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 177.
- ↑ Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 177 - 178.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
