Направо към съдържанието

Андрей Кузнецов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Кузнецов
съветски разузнавач
Роден
Починал
6 февруари 1986 г. (65 г.)

НаградиМедал „За отбраната на Сталинград“

Андрей Алексеевич Кузнецов - командир на разузнавателното отделение на 61-ва отделна гвардейска разузнавателна рота (58-ма гвардейска стрелкова Красноградско-Пражка, носител на ордени на Ленин два пъти и Червено знаме на Суворовска дивизия, 34-та гвардейска стрелкова корпус, 5-та гвардейска армия, 1-ви украински фронт), гвардейски сержант, участник във Великата отечествена война, носител на Ордена на славата от три степени.[1]

Роден на 5 март 1920 г. в село Старо-Изобильное, сега Изобилненски район на Ставрополския край, в селско семейство.[2] След като завършва седемгодишно училище, работи в колхоз „Победа“.[1]

В Червената армия от август 1939 г.[2] служи в 139-ти танков полк в подножието на Карпатите и получава бойното си кръщение във Великата отечествена война през юни 1941 г. като механик-водач на танк.[1]

Участва в Сталинградската битка, в освобождаването на Левобережна и Дяснобрежна Украйна, Лвовско-Сандомирска, Сандомирско-Силезийска, Долносилезка, Горносилезка, Берлинска и Пражка настъпателни операции.[1] Воюва на Западния, Сталинградския, Южния, 4-ти, 3-ти и 1-ви украински фронтове в състава на 61-ва отделна гвардейска разузнавателна рота.

На плацдарма на Сандомир през нощта на 22 октомври 1944 г. разузнавачът Кузнецов в района на Чрзанов (сега Буски окръг, Свентокшиско войводство, Полша), начело на група за улавяне, тихо се приближава до телените бариери на врага, преодолява ги и атакува вражеския дот отзад. След като са унищожени защитниците му, залавят лека картечница и „език“, разузнавачите се въръщат в своята част без загуби.[1]

Със заповед от 58-ма гвардейска стрелкова дивизия от 29 октомври 1944 г. гвардейският сержант Кузнецов Андрей Алексеевич е награден с орден „Слава“ 3-та степен.[2]

По време на Варшавско-Познанската настъпателна операция, през нощта на 23 януари 1945 г., разузнавателният отряд под командването на Кузнецов тайно пресича река Одер по леда и внезапно атакува германците в село Фишбах близо до село Деберн (сега Добжен Велки, Ополски окръг, Ополско войводство). В същото време са унищожени над 10 вражески войници, пленени са 2 тежки картечници и 81-мм минохвъргачка и е заловен противников подофицер.[3] Разузнавачите държат селото до пристигането на стрелковите части.[1]

Със заповед по войските на 5-та гвардейска армия от 3 март 1945 г. гвардейският сержант Кузнецов Андрей Алексеевич е награден с орден „Слава“ 2-ра степен.

През нощта на 1 май 1945 г. отряд под командването на гвардейския сержант Кузнецов достига до село Детутов (Германия) на десния бряг на река Елба и пленява вражески войник, който посочва местоположението на германския щаб. Разузнавачите се промъкват до важен обект и безшумно премахват трима часови.[2] Използвайки гранати и картечен огън, те унищожават до 20 офицери и охранители в щаба, взривяват 2 автомобила с боеприпаси и изземат важни документи.[1]

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 27 юни 1945 г. Андрей Алексеевич Кузнецов е награден с орден Слава 1-ва степен за образцово изпълнение на специални командни задачи на фронта на борбата срещу германските нашественици и проявената доблест и смелост.

След демобилизация през януари 1947 г. гвардейският старшина майор Кузнецов живее в град Грозни, през 1951 г. се премества в Новочеркаск, Ростовска област и работи като шофьор,[1]

Умира на 6 февруари 1986 г.[1]

Ордени и декорации

[редактиране | редактиране на кода]
  • Орден Отечественной войны I степени (11 март 1985)[4]

Пълен кавалер на орден „Слава“:

  • орден Славы I степени (27 юни 1945);[5]
  • орден Славы II степени (3 март 1945);[5]
  • орден Славы III степени (29 октомври 1944);[5]

Медали, в това число:

  • „За оборону Сталинграда“ (1 май 1944);
  • „В ознаменование 100-летия со дня рождения Владимира Ильича Ленина“ (6 април 1970);
  • „За победу над Германией в Великой Отечественной войне 1941—1945 гг.“ (9 май 1945);[5]
  • „За взятие Берлина“ (9 май 1945);
  • „За освобождение Праги“ (9 май 1945);[5]
  • „20 лет Победы в Великой Отечественной войне 1941—1945 гг.“ (7 май 1965);[6]
  • „30 лет Победы в Великой Отечественной войне 1941—1945 гг.“;[7]
  • „40 лет Победы в Великой Отечественной войне 1941—1945 гг.“;[8]
  • Юбилейная медаль „50 лет Победы в Великой Отечественной войне 1941—1945 гг.“;
  • „30 лет Советской Армии и Флота“;[9]
  • „40 лет Вооружённых Сил СССР“;[10]
  • „50 лет Вооружённых Сил СССР“ (26 декември 1967);[11]
  • Знак „25 лет победы в Великой Отечественной войне“ (1970).
  1. а б в г д е ж з и Андрей Алексеевич Кузнецов // warheroes.ru. Посетен на 24 юли 2024.
  2. а б в г Кузнецов Андрей Алексеевич // encyclopedia.mil.ru. Посетен на 24 юли 2024.
  3. Кузнецов Андрей Алексеевич // pamyat-naroda.ru. Архивиран от оригинала на 23 октомври 2022. Посетен на 24 юли 2024.
  4. Кузнецов Андрей Алексеевич 1920 г.р. // podvignaroda.ru. Посетен на 26 юли 2024.
  5. а б в г д Кузнецов Андрей Алексеевич 1920 г.р. // podvignaroda.ru. Посетен на 26 юли 2024.
  6. Указ ПВС СССР от 07.05.1965
  7. Указ ПВС СССР от 25.04.1975
  8. Указ ПВС СССР от 12.04.1985
  9. Указ ПВС СССР от 22.02.1948
  10. Указ ПВС СССР от 18.12.1957
  11. Указ ПВС СССР от 26.12.1967
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Кузнецов, Андрей Алексеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​