Андрей Манолов
| Андрей Манолов | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Народен представител в: УС I ВНС | |
Андрей (Андрея) Манолов Димитров (също назоваван и Екимов) е видна личност от Габрово, учител, депутат в Учредителното събрание в Търново.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 28 юни 1842 г. в Габрово.[1] Син е на Манол Димитров и Васила Екимова.[2] През 1860 г. се записва в Одеската семинария като стипендиант на Одеското българско настоятелство. Три години по-късно се записва да учи във Физико-математическия факултет на Московския университет. Завършва право в Юридически факултет на Московския университет, Русия (1872).[3][4]
Той е първият дипломиран юрист и съдия в Габрово. Става председател на давие мезлиши (окръжния съдебен съвет) в Габрово.[5]
През 1872 г. заедно с Цанко Дюстабанов заминава за Цариград, където се занимава с юридически дела по наследството на Никола Н. Априлов (племенник на Васил Априлов).
Андрей Манолов е бил учител в Габрово от 1 август 1875 г. до 1 август 1877 г.[6] Учител е по аритметика, алгебра и физика в Априловската гимназия. Същевременно преподава и в Девическата гимназия в града. Арестуван за участието си в Априлското въстание. По време на Освободителната война съставя топографска карта.[7]
След Освобождението е назначен за член на Търновския губернски съд. Избран е за депутат в Учредителното събрание в Търново през 1879 г. от специалната квота на Императорския руски комисар – княз Александър Дондуков-Корсаков. Става член на Русенския апелативен съд (1878 – 1880). Член е бил и на Върховния касационен съд (? - ?). От 1884 до 1885 г. е член на Висшия учебен съвет при Министерството на народното просвещение.[8] Редактор на „Църковен вестник“ (1901 – 1902).
Починал на 12 януари 1913 г. в София.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Регионална библиотека Априлов-Палаузов. ГАБРОВО. Краеведски календар за 2023 година // Архивиран от оригинала на 2024-02-01. Посетен на 2024-02-09.
- ↑ Катя Гечева - главен уредник РИМ Габрово. Родът Екимови от Габрово
- ↑ Николай Христов. Една неизвестна черта от живота на Цанко Дюстабанов – правист, просвещенец, бунтар
- ↑ Национален музей на образованието. Прошение от Андрей Манолов до Руското императорско консулство в Русе, 6 април 1883 г. // Инв. № 158 В.
- ↑ Момчил Цонев. Габровците - депутати в Учредителното събрание от 1879 г.
- ↑ Национален музей на образованието. Съгласително на Андрей Манолов, 1 авг. 1875 г. // Инв. № 211 - 2 В.
- ↑ Иван Марков. Първият Апелативен съд в Русе показва на Европа: Часът на правосъдието вече е ударил
- ↑ Палангурски, Милко. „Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново, 10.II.–16.IV.1879 г.“, София, 2014 г., с. 174