Ани Лозанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ани Лозанова
българска певица
Родена
29 август 1975 г. (48 г.)
Музикална кариера
Стилпоп рок
Инструментивокал
Гласмецосопран
Активностот 1996 г.
ЛейбълОрфей мюзик

Анна Бойкова Лозанова, известна под артистичните псевдоними Ани Лозанова и Ани Ло, е българска поп-рок и метъл певица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ани Лозанова е родена на 29 август 1975 г. в град Берлин, Германия и през първите си седем години живее там. Първата ѝ музикална изява е на 3-годишна възраст, пред германци в берлинско метро. След като младите ѝ родители завършват икономическото си образование, семейството се връща в София, където Ани започва основното си образование.

Въпреки засиленото влечение към музиката и уроците по китара (подарък от дядо ѝ), през 1990 г. Ани е приета в Немската гимназия „Проф. Константин Гълъбов“. И така, 16-годишна, Ани дебютира на сцената с песента на китариста Иван Лечев „Няма бряг“.

В немската гимназия написва и първата си авторска песен, вдъхновена от деветата годишнина от смъртта на Джон Ленън. През 1994 г. младата певица изненадва всички роднини, сред които няма музиканти, като е приета в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Във втори курс Ани се запознава с Митко Кърнев („Д2“), Венко Поромански („Те“), Пепи Попов („Атлас“), Сибин Василев („Rag Dolls“) и заедно създават една от първите клубни групи в България – „Джаронимо“. Ани е първият женски вокал, стъпил на сцената на открития през 1996 г. в клуб Swingin ’Hall. Следват участия с групата почти всяка нощ и тъй като Ани е от певиците, които се раздават на сцената, тя едва не изгубва гласа си. Лекарите препоръчват операция, но на певицата предстои важен ангажимент – конкурсът „Златният Орфей“.

Заедно с приятелката ѝ, саксофонистка Боряна Димитрова, изпълняват нестандартна версия на класиката „Summertime“ – само глас и саксофон. На конкурса певицата представя за пръв път и песента на Румен Гайдев „Танцувам сама“. След това събитие Ани „млъква“ почти за една година. Напуска „Джаронимо“, но заедно с китаристът Митко Кърнев решават да създадат съвместна песен. Така се ражда „Не мога да заспя“ – м. Румен Гайдев – Гаро, т. Славей Гайдев, ар. Димитър Кърнев. Алтернативният хит, с който тандемът Анна и Димитър обира овациите на конкурса „Звукът на Passport“.

През 1998 г. певицата получава покана от продуцентска къща Едита да напише песента за мащабна анти-СПИН кампания. „Друго измерение“ звучи и в документалния филм към кампанията, в който болни хора разказват историите си. След като завършва Консерваторията през 1999 г., Ани започва да обикаля света като певица в шоу програми.

През 2002 г. излиза дългоочакваният ѝ дебютен албум „Огледало“, който включва песни, записвани през годините. Това обяснява стиловото разнообразие на албума (поп, рок, алтернатив). Същата година певицата снима уникална фотосесия за корицата на 7-и брой на „Playboy“ в България.

През 2004 г. Ани реализира сингъла „Тя е в мен“, който представя на VII годишни музикални награди на телевизия ММ.

През 2006 г. певицата участва в българския кастинг за Евровизия с песента на Росен Чешмеджиев „Ще те запаля“. Песента се нарежда сред финалистите и Ани посвещава успеха на автора, който изненадващо умира малко преди конкурса.

През 2011 г., след дългогодишна работа, Ани и групата ѝ „Ани Ло Project“ издават първия си съвместен албум със заглавието „Miracle“. Той съдържа 11 авторски композиции в стил метъл с прог и симфинични елементи и готик кавър. Представянето на албума първо е в Германия – на Благовещение, 25 март.[1]

На 4 април 2012 г. Ани Лозанова ражда сина си Майкъл. Бащата на детето е компютърен специалист. Оттогава семейството живее в Мюнстер, Германия.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Огледало“ (2002)
  • Miracle“ (2011)
  • A Time Called Forever“ (2020)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]