Ани Лозанова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ани Лозанова
Родена
Анна Лозанова
29 август 1975 г. (1975-08-29) (43 г.)
Стил поп, поп-рок, алтернатив, метъл, техно, прогресив рок, готик кавър
Глас мецосопран
Активни години от 1996 г.
Музикален издател Орфей мюзик
Свързани изпълнители Иван Лечев, Джаронимо, Ани Ло Project
Уебсайт anilozanova.com

Анна Бойкова Лозанова, известна под артистичните псевдоними Ани Лозанова и Ани Ло, е българска поп-рок-певица.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ани Лозанова е родена на 29 август 1975 г. в град Берлин, Германия и през първите си седем години живее там. Първата ѝ музикална изява е на 3-годишна възраст, пред греманци в берлинско метро. След като младите ѝ родители завършват икономическото си образование, семейството се връща в София, където Ани започва основното си образование.

Въпреки засиленото влечение към музиката и уроците по китара (подарък от дядо ѝ), през 1990 г. Ани е приета в Немската гимназия „Проф. Константин Гълъбов“. Именно там среща човека, благодарение на когото поема по пътя на музиката – китаристът Юлиян Марков. Виждайки таланта ѝ, но раздразнен от липсата на самоувереност, я заставя да участва в популярното предаване за млади открития „Хит минус едно“. И така, 16-годишна, Ани дебютира на сцената с песента на китариста Иван Лечев „Няма бряг“.

В немската гимназия написва и първата си авторска песен, вдъхновена от деветата годишнина от смъртта на Джон Ленън. През 1994 г. младата певица изненадва всички роднини, сред които няма музиканти, като е приета в Музикалната академия „Панчо Владигеров“. Във втори курс Ани се запознава с Митко Кърнев („Д2“), Венко Поромански („Те“), Пепи Попов („Атлас“), Сибин Василев („Rеg Dolls“) и заедно създават една от първите клубни групи в България – „Джаронимо“. Ани е първият женски вокал, стъпил на сцената на открития през 1996 г. в клуб Swingin ’Hall. Следват участия с групата почти всяка нощ и тъй като Ани е от певиците, които се раздават на сцената, тя едва не изгубва гласа си. Лекарите препоръчват операция, но на певицата предстои важен ангажимент – конкурсът „Златният Орфей“.

Заедно с приятелката ѝ, саксофонистка Боряна Димитрова, изпълняват нестандартна версия на класиката „Summertime“ – само глас и саксофон. На конкурса певицата представя за пръв път и песента на Румен Гайдев „Танцувам сама“. След това събитие Ани „млъква“ почти за една година. Напуска „Джаронимо“, но заедно с китаристът Митко Кърнев решават да създадат съвместна песен. Така се ражда „Не мога да заспя“ – м. Румен Гайдев – Гаро, т. Славей Гайдев, ар. Димитър Кърнев. Алтернативният хит, с който тандемът Анна и Димитър обира овациите на конкурса „Звукът на Passport“.

През 1998 г. певицата получава покана от продуцентска къща Едита да напише песента за мащабна анти-СПИН кампания. „Друго измерение“ звучи и в документалния филм към кампанията, в който болни хора разказват историите си. След като завършва Консерваторията през 1999 г., Ани започва да обикаля света като певица в шоу програми.

През 2002 г. излиза дългоочакваният ѝ дебютен албум, който включва песни, записвани през годините. Това обяснява стиловото разнообразие на албума (поп, рок, алтернатив). Същата година певицата снима уникална фотосесия за корицата на 7-ми брой на „Playboy“ в България.

През 2004 г. Ани реализира сингъла „Тя е в мен“, който представя на 7-те годишни музикални награди на телевизия ММ.

През 2006 г. певицата участва в българския кастинг за Евровизия с песента на Росен Чешмеджиев „Ще те запаля“. Песента се нарежда сред финалистите и Ани посвещава успеха на автора, който изненадващо умира малко преди конкурса.

През 2011 г., след дългогодишна работа, Ани и групата ѝ „Ани Ло Project“ издават първия си съвместен албум със заглавието „Miracle“. Той съдържа 11 авторски композиции в стил метъл с прог и симфинични елементи и готик кавър. Представянето на албума първо е в Германия – на Благовещение, 25 март.[1]

На 4 април 2012 г. Ани Лозанова ражда сина си Майкъл. Бащата на детето е компютърен специалист.

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Огледало (2002)
  1. Огледало
  2. Няма бряг
  3. Никой не разбра
  4. Не мога да заспя
  5. Пингвин
  6. Танцувам сама
  7. Друго измерение
  8. Лоша и добра
  9. Мамо, ти ли
  • Miracle (2011)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България