Анна Комнина (сестра на Андроник I Комнин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Комнина
Άννα Κομνηνή
византийска принцеса от XII в.
Родена
около 1116 г.
Семейство
РодКомнини
БащаИсак Комнин
Братя/сестриЙоан Комнин Челеби
Андроник I Комнин

Анна Комнина (на гръцки: Άννα Κομνηνή, родена около 1116 г.) е византийска принцеса, внучка на император Алексий I Комнин и сестра на император Андроник I Комнин.

Информацията за Анна е изключително оскъдна, а името ѝ е известно от една поема на Николай Каликъл[1] Известно е, че е била родена около 1116 г. и е дъщеря на севастократор Исак Комнин и съпругата му Ирина. Бащата на Анна е по-малък брат на император Йоан II Комнин и следователно тя се падала внучка на император Алексий I Комнин и съпругата му Ирина Дукина. Освен племенница на император Йоан I Комнин, Анна е и първа братовчедка на император Мануил I Комнин. Освен това неин по-малък брат е византийският император Андроник I Комнин.[2]

Около 1130 г. Анна Комнина се омъжила за севаста Йоан Арвантин, който се споменава сред присъстващите на синода от 6 март 1166 г. зетьове на император Мануил I Комнин, като съпруг на негова братовчедка.[3]

Известно е, че Анна и Йоан Арвантин са имали поне един син – Исак Комнин, роден около 1140 г. и починал около 1190 г.[4]

Три еднотипни печата на Анна Комнина са открити в Южна България – първият произхожда от областта на Нова и Стара Загора, вторият е от село Подкова, Кърджалийско, а третият – от Поморие. И трите екземляра са били отсечени с един и същи булотирион и върху тях Анна е представена единствено като дъщеря на Исак и роднина на император Йоан II, което позволява печатите да бъдат датирани между 1130 г. и 1143 г.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cawley 2020, b) Anna Komnena].
  2. Жекова 2022, с. 50; Varzos 1984, с. 489 – 492, 86. Άννα Κομνηνή.
  3. Stiernon 1965, с. 234, 239 – 240; Varzos 1984, с. 489 – 492, 86. Άννα Κομνηνή; Жекова 2022, с. 50.
  4. Varzos 1984, с. 507 – 511, 160 Ισαάκιος Κομνηνός (γένν. περί τότε 1140 – † Περί τότε 1190).
  5. Жекова 2022, с. 50.

Източници[редактиране | редактиране на кода]