Антеа (Пармиджанино)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антеа
ХудожникПармиджанино
Година1535 г.
Техникамаслени бои върху платно
Размери135 × 88 cm
ИзложенаНационален музей „Каподимонте“, Неапол, Италия
Антеа в Общомедия

„Портрет на млада жена“ (на италиански: Ritratto di giovane donna), познат като „Антèа“ (на италиански: Antea), е картина на италианския художник Пармиджанино от 1535 г. Картината (135 × 88 см) е изложена в Зала 12 на Национален музей „Каподимонте“, Неапол, Италия.[1] Използвана е техниката на маслени бои върху платно.

Творбата представлява един от най-запомнящите се образи на италианския „маниеристичен“ портрет от началото на 16 век.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Художникът Джакомо Бари през 1671 г. в неговото „Живописно пътешествие из Италия“ е първият, който споменава портрета на „влюбената, наречена Антеа от Пармиджанино“ в Палацо дел Джардино в Парма.[3] Впоследствие разширено описание на портрета, с размери и списък на детайлите като ръкавицата и златката, се появява в описа на активите на Фарнезе през 1680 г. Към края на века творбата е прехвърлена заедно с голяма част от Колекция „Фарнезе“ в залите на новата галерия в Палацо дела Пилота в Парма, където е инвентаризирана за първи път през 1708 г.[3] В „Описанието“ на най-ценните творби на емилианската галерия, датиращо от 1725 г., платното продължава да се споменава като Портрет на Антеа или като Портрет на влюбената от Пармиджанино.[3]

През 1734 г., заедно с останалите части на Колекции „Фарнезе“, тя отива в Неапол, бидейки наследена от Карлос III де Бурбон – първият син на Изабела Фарнезе, последна потомка на сем. Фарнезе.[4] Платното е първо в Кралския дворец на Неапол, а след това – в Дворец „Каподимонте“, където остава до края на 18 век.[5] С френското десетилетие (1805-1815) крал Фердинанд IV изпраща платното в Палермо от съображения за сигурност, където то остава до 1816 г., когато с реставрацията на Бурбоните се завръща в Музей „Каподимонте“[5].

По време на Втората световна война картината е взета от германските войски, които я намират в складовете в Монте Касино.[6] Транспортирана е първо до Берлин и след това до мина в Алтаузее, Австрия, където е открита през 1945 г.[7]

Датировката към 30-те години (1535-1537) се основава на приликата с произведения на Пардмиджанино от този период, по-специално с Купидон, който създава лъка (Музей на историята на изкуството, Виена), както и Дългошията Мадона (Уфици, Флоренция), както твърдят Фридберг (1950), Болоня (1956), Роси (1980) и Ди Джампаоло (1991).[8]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Антеа е известна римска куртизанка, която припомнят Бенвенуто Челини и Пиетро Аретино. Поради тази причина портретът, базиран на традиционната идентификация, е датиран най-вече в годините на престоя на Пармиджанино в Рим (1524-1527).[9] В съответствие с творбата на Рафаело Форнарина в мистериозната изобразена девойка се разчита страстта на художника в римските нощи.[10]

От друга страна Фердинандо Болоня, внимателно анализирайки женското облекло, стига до извода, че жената няма нищо общо с проститутките на Вечния град. Той вместо това я поставя сред дамите, следващи модата на почит в дворовете на Северна Италия през първите десетилетия на 16 век, като по този начин поставя датировката на платното между 1535 и 1537 г.[11] След това е направен опит да се открие името ѝ сред пармските благороднички от онова време, но нито един от опитите, предприети досега, не дава безспорен резултат (Lavice, 1862, Spinazzola, 1894, Rossi, 1980, Bertini, 2002).[12] Някои споменават Отавия Камила Баярди, племенничка на Елена и Франческо Баярди – приятели и покровители на художника; тя се омъжва за граф Магрино Бекария на 14-годишна възраст и по-късно е възпята от поетите заради нейния чар и жизнерадост.[13]

Момичето, много подобно на ангела, поставен отляво на Дългошията Мадона (1534), е изобразено на тъмен фон и подрязана на ниво на коленете, според нов вертикален формат, който също се среща в Портрет на Пиер Мария Роси ди Сан Секондо (Прадо, Мадрид). Жената, със слабо телосложение в сравнение с ширината на роклята си, е прибрала косата си в сложна прическа с тиара и носи две обеци с висулки. Интензивният ѝ поглед е насочен директно към зрителя. С лявата си ръка, на която се забелязва пръстен, тя придържа малко под гърдите си масивно дълго колие, а по дясната ѝ ръка, облечена в ръкавица, се спуска елегантно преметнатата на рамото ѝ кожа от златка. Роклята ѝ е по френски маниер, с туника от фина изтъкана със злато тъкан. Ръкавите на туниката са бухнали в раменете и стегнати в лактите, като завършват с нагънат и бродиран маншет. До деколтето виси верижка. В облеклото на жената се забелязва и фино бродирана престилка – детайл, присъстващ в картина от същия художник, наречена Турска робиня (Национална галерия, Парма).

Нейната фигура е внезапно и обезпокоително видение, с привиден натурализъм, отричан от „халюциниращото“ уголемяване на цялата дясна ръка и рамо, върху които натежава прекомерно кожата на златка – необичайната деформация, с която тази уплашена жена, с примирен вид, парадира като болезнен провал на природата“.[14] Но тези несъответствия са смекчени и засенчени от девствената и скромна красота на момичето, нейната трезвеност пред такъв лукс на облеклото, нейния вроден аристократизъм.[15]

В портрета на Антеа Пармиджанино е вложил цялото си майсторство, придавайки на момичето девствена и скромна красота, вродена аристократичност, уравновесеност и въздържаност пред толкова съкрушителна помпозност.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • I Farnese. Arte e collezionismo, Milano, Editrice Electa, 1995.
  • Mario Di Giampaolo ed Elisabetta Fadda, Parmigianino, Santarcangelo di Romagna, Keybook, 2002. ISBN 88-18-02236-9
  • Pierluigi Leone de Castris, в Parmigianino e il manierismo europeo, с. 236 – 237, Cinisello Balsamo, Silvana editoriale 2003. ISBN 88-8215-481-5
  • Guida al Museo Nazionale di Capodimonte, Editrice Electa, 2006.
  • Tiziano e il ritratto di corte da Raffaello ai Carracci, Napoli, Editrice Electa, 2006
  • Luisa Viola, Parmigianino, Grafiche Step editrice, Parma 2007.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Tiziano e il ritratto di corte da Raffaello ai Carracci p. 290..
  2. ↑ I Farnese. Arte e collezionismo pp. 183-184..
  3. ↑ а б в I Farnese. Arte e collezionismo с. 183-184..
  4. ↑ Tiziano e il ritratto di corte da Raffaello ai Carracci p. 290..
  5. ↑ а б I Farnese. Arte e collezionismo с. 183-184..
  6. ↑ Tiziano e il ritratto di corte da Raffaello ai Carracci p. 290..
  7. ↑ Di Giampaolo e Fadda с. 152..
  8. ↑ Di Giampaolo e Fadda с. 152..
  9. ↑ Di Giampaolo e Fadda с. 152..
  10. ↑ Viola с. 75..
  11. ↑ Tiziano e il ritratto di corte da Raffaello ai Carracci с. 290..
  12. ↑ Di Giampaolo e Fadda с. 152..
  13. ↑ Viola с. 75..
  14. ↑ Ferdinando Bologna
  15. ↑ Viola с. 75..
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Antea (Parmigianino) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антеа_(Пармиджанино)&oldid=11615568“.