Антеа (Пармиджанино)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антеа
Parmigianino 007.jpg
Пармиджанино
Година 1535 г.
Техника маслени бои върху платно
Размери 135 × 88 cm
Изложена Музей Каподимонте, Неапол, Италия
Антеа в Общомедия

Портрет на млада жена, наречен „Антеа“ (на италиански: Antea), е картина на италианския художник Пармиджанино, рисувана 1535 г., използвана техника маслени бои върху платно (135 × 88 см), изложена в зала 12 на Музей Каподимонте, Неапол.

История[редактиране | редактиране на кода]

В инвентарната книга на Фарнезе през 1680 г. картината е записана с посочени размери и подробно описание, включващо ръкавицата и норката. Творбата на Пармиджанино пристига в Неапол между 1735 – 1739 г., с наследената от Карлос III Колекция Фарнезе, за да бъде прехвърлена в Палермо през 1799 г. и върната в Неапол 1816 г. По време на Втората световна война картината е открита от германски войници в депозит в Монтеказино и закарана първо в Берлин, а след това в Австрия. След приключване на войната е върната в Неапол и изложена в Музей Каподимонте.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Бенвенуто Челини и Пиетро Аретино описват момичето изобразено в картината, като римска куртизанка. Въз основа на тези данни, учените датират творбата на Пармиджанино от времето на пребиваването му в Рим (1524 – 1527 г.). От друга страна, Фердинандо Болоня внимателно, анализирайки женското облекло, стигна до заключението, че жената няма нищо общо с проститутките на Вечния град. От 1862 до 2002 г. много учени се опитват да открият името на момичето сред благородническите семейства на Парма от онзи период, но никой от опитите направени досега, не дава резултат. В един от тези опити учените свързват момичето от портрета с омъжилата се едва на четиринадесет години Отавия Камила Баярди, внучка на Елена и Франческо Баярди, приятели и покровители на художника, но и тази теза отпада, като недоказуема.

Момичето е изобразено в цял ръст малко до под коленете и със слабо тяло в сравнение с ширината на роклята му. Косата му, закопчана с диадема, е събрана в сложна прическа, открила за зрителя двете обеци с висулки. Интензивният поглед на девойката е насочен директно към зрителя. С лявата ръка, на която се забелязва пръстен, момичето придържа малко под гърдите си масивно дълго колие, а по лявата му ръка облечена в ръкавица, се спуска, елегантно преметнатата на рамото му кожа от норка. Роклята му е по френската за онова време мода, прикрита под туника от фина изтъкана със злато тъкан. Ръкавите на туниката са бухнали в раменете и стегнати в лактите, като завършват с нагънат и бродиран маншет. В облеклото му се забелязва и фино бродирана престилка, детайл, присъстващ в картина от същия художник, наречена „Турска робиня“.

В портрета на Антеа Пармиджанино е вложил цялото си майсторство, придавайки на момичето девствена и скромна красота, вродена аристократичност, уравновесеност и въздържаност пред толкова съкрушителна помпозност.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Luisa Viola, Parmigianino, Grafiche Step editrice, Parma 2007.
  • Mario Di Giampaolo ed Elisabetta Fadda, Parmigianino, Keybook, Santarcangelo di Romagna 2002. ISBN 8818-02236-9
  • Pierluigi Leone de Castris, in Parmigianino e il manierismo europeo, pp. 236 – 237, Cinisello Balsamo, Silvana editoriale 2003. ISBN 88-8215-481-5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Antea (Parmigianino)“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.