Антон Дяков (певец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския певец. За българския военен деец вижте Антон Дяков (офицер).

Антон Борисов Дяков
DiakovZiv2.jpg
Информация
Роден
Починал
24 юни 2016 г. (81 г.)
Националност Флаг на България България
Професии оперен певец, архитект
Уебсайт

Антон Борисов Дяков e български оперен певец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Антон Борисов Дяков е роден на 9 декември 1934 г. в София, в семейството на прависта и дипломат Борис Антонов Дяков. По бащина линия е внук на героя от Балканската и Междусъюзническата война полк. Антон Дяков, който с полка си първи превзема Тутраканската крепост на 6 септември 1916 година, която тогава е в границите на Румъния. Загива на 15 септември същата година в сражение до село Крушари, Добричко и е погребан в гробищата на Добрич. Неговото име носи село Полковник Дяково край Добрич. По линия на майка си, Надежда Белчева, е правнук на учителя на Иван Вазов, Партений Белчев.

Покрай дипломатическата дейност на баща си със семейството си живее до 10-годишната си възраст в Мадрид, Париж, Белград, Анкара и Истанбул. Връщат се в София след 9 септември 1944 г., където Антон Дяков завършва прогимназия и гимназия. От това време датират и първите му изяви като певец. Следва в Софийската политехника и се дипломира като архитект с отличен. Същевременно продължават и певческите му изяви – става солист на хор „Гусла“, печели няколко конкурса – най-напред студентски, а след това и национални, за млади оперни певци. Работи под ръководството на диригента проф. Асен Димитров.

Започва работа като архитект в „Минпроект“ и „Главпроект“. През 1961 г. е включен в колектив, който трябва да прави градоустройствения план на сирийския град Латакия, но по същото време се открива специализация по архитектура в Рим и той отива в италианската столица.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В Рим работи като архитект, но и посещава Римската консерватория „Санта Чечилия“. Приет е като единствен чужденец в студиото на Римската опера. Изявите му впечатляват най-големите италиански специалисти в оперното пеене за времето си и насърчен от тях той за кратко време става известен в римските музикални среди. Помага му и големият български бас Борис Христов, който го препоръчва за ученик на прочутия вокален педагог маестро Луиджи Ричи.

Дебютът му на професионална оперна сцена е на 23 юни 1962 г. в ролята на Фараона от „Аида“ в римския амфитеатър в „Терме ди Каракала“. Изявата му е впечатляваща, защото след две седмици следва покана за записи на операта „Борис Годунов“ за френската грамофонна фирма „Пате Маркони“. Пее заедно с Борис Христов, Димитър Узунов и американското сопрано Евелин Лир под диригентството на Андре Клюитанс. В студиото е чут от директора на Метрополитен опера в Ню Йорк Рудолф Бинк, който му предлага договор за три сезона. Дебютира в Ню Йорк през 1963 година. Същевременно става член на операта във Франкфурт на Майн по покана главния диригент Ловро фон Матачич. Така започва неговата световна кариера, която включва роли в най-големите европейски оперни театри – Лондон, Париж, Мадрид, Брюксел, Атина, Парма, Торино, Щутгарт, Манхайм, Лион, Марсилия, Тулуза, Цюрих, Йоханесбург и много други.

През 1965 година е поканен от именития маестро Херберт фон Караян да участва в световноизвестния Залцбургски фестивал. Там дебютира с ролята на Варлаам в „Борис Годунов“, а ролята на Борис пък е първата в Залцбург на Николай Гяуров. Тази изява на Антон Дяков го прави любимец на публиката и слага началото на 10-годишно творческо и човешко приятелство с Херберт фон Караян.

След Залцбург пред него се отварят вратите на Миланската скала и на най-големите европейски оперни фестивали. Почти всички европейски радиостанции го канят за записи, които общо наброяват над 1600, и се излъчват постоянно. Той прави и над 30 записа на грамофонни плочи и компактдискове. Оперният му репертоар обхваща 101 роли – от бароковата класика до съвременността, изпети на 85 сцени по света.

От 1968 година се установява в Базел, Швейцария и става постоянен първи бас на операта в града. От 1968 до 2000-ата година изпява на тази сцена 87 премиерни роли и изиграва над 1700 представления. По Радио „Берн“ и Радио „Женева“ води серия от предавания за славянската вокална музика и корените на православната музика. Вписан е в почетната книга на Залцбург. Част от ролите му се съхраняват в архива на Виенската фонотека.

Отново в България[редактиране | редактиране на кода]

През 1991 година, след среща с покойния бивш президент на България Желю Желев в Берн, тогавашната посланичка на България в Швейцария Елена Кирчева му съдейства да си възстанови българското гражданство. През май 1991 година, след 30-годишно отсъствие, се връща в България и получава признанието за голям певец със световна слава и титлата „доктор хонорис кауза“ за заслугите му към европейската култура. Българската национална телевизия прави за него филм в две части „Триумфиращият Антон Дяков“. В София оперният певец среща и съпругата си Росица Дякова-Гатева, лекар педиатър, с която сключва брак през 1995 година. През 2005 година бившият президент Георги Първанов го награждава с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен.

Умира на 24 юни 2016 г. в Базел, Швейцария

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Голяма швейцарска енциклопедия, 1991 г., том 2
  • "Who is who in the Opera, New York Times, Corporation
  • Антон Дяков, Saenger Lexikon, Atlsntis Musikbuch, Zuerich, P. Suter
  • Антон Дяков, списание „Ек“, София
  • „Антон Дяков в Базел“, сп. Пламък
  • Книгата „Басът Антон Дяков“, Елиана Митова, София
  • „Живот и изкуство“, Антон Дяков, изд. „Жар“, София
  • „Хроника на културното обединение на град Залцбург“, Др. Х. Клиер
  • В. „Сега“, бр.277, 2011 година
  • Почина големият бас Антон Дяков, в. „Сега“, Брой 5614 (143), 25 Юни 2016
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България