Антон I фон Алденбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон I фон Олденбург
Герб на графовете фон Алденбург
Майка му Елизабет Унгнад фон Вайсенволф
Домът за сираци Фарел
Гербът на Антон I на дома за сираци

Антон I фон Олденбург (на немски: Anton I. von Aldenburg; * 1 февруари 1633 в Кирххатен в Хатен; † 27 октомври 1681 във Фарел, Фризия, Долна Саксония) е германски имперски граф от фамилията Дом Олденбург, господар на Фарел, фрайхер на Алденбург-Едлер, щатхалтер на Олденбург и на Делменхорст за датския крал.

Той е извънбрачен син по-късният граф Антон Гюнтер фон Олденбург (1583 – 1667) от връзката му с фрайхерин Елизабет фон Унгнад-Вайсенволф (* 1603/1614; † 1683), дъщеря на фрайхер Андреас Унгнад фон Зонек († сл. 1634) и Маргарета Барбара от Прага († 1669). Майка му е кръщтелничка на баба му, вдовицата Елизабет фон Олденбург (1541 – 1612, дъщеря на граф Гюнтер XL фон Шварцбург), и дворцова дама на Юлиана фон Хесен-Дармщат.[1] Въпреки обещанието баща му не се жени за майка му. Тя напуска Олденбург след раждането му и се връща обратно във Източна Фризия, където нейният баща се установил след ставането му на калвинист.

Баща му Антон Гюнтер се жени през 1635 г. за принцеса София Катарина фон Холщайн-Зондербург (1617 – 1696), дъщеря на херцог Александер фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург (1573 – 1627) и графиня Доротея фон Шварцбург-Зондерсхаузен (1579 – 1639). Бракът е бездетен.

Антон I фон Олденбург прави тригодишен кавалерски тур от 1650 до 1653 г. заедно с своя дворцов майстер Себастиан Фридрих фон Кьотериц до Италия и през Западна и Северна Европа. Заради бездетието на баща му Антон Гюнтер през втория му брак, Антон през следващите години е възпитаван с големи грижи. На 16 март 1646 г. императорът Фердинанд III го издига на благородник, на 25 февруари 1651 г. следва издигането му на фрайхер и на 15 юли 1653 г. на имперски граф. Баща му Антон Гюнтер се грижи също за нужните му финанси за тези титли.

Антон I фон Олденбург е от 1656 г. член на литературното общество „Fruchtbringende Gesellschaft“.[2] Той получава на 2 ноември 1616 г. датския „Орден на Слона“.[3] През 1671 г. той основава „дом за сираци“ във Фарел.[4] Той умира внезапно на 27 октомври 1680 г. на 47 години във Фарел, Фризия, Германия.

Антон I фон Олденбург има един син, който се ражда седем месеца след смъртта му. Вдовицата му Шарлота поема в началото собствености за непълнолетния им син Антон II до 1706 г.[5]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Антон I фон Олденбург се жени два пъти. На 27 април 1659 г. той се жени за имперската графиня Августа Йохана фон Зайн-Витгенщайн (* 12 април 1638; † 15 май 1669), дящеря на граф Йохан VIII фон Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн (1601 – 1657) и графиня Анна Августа фон Валдек-Вилдунген (1608 – 1658).[6] Августа Йохана фон Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн умира на 15 май 1666 г. на 31 години. Те имат пет дъщери:[7][8][9]

  • Антоанета Августа фон Алденбург (* 4 август 1660; † 15 юли 1701), омъжена на 16 август 1677 г. за граф Улрих Фридрих фон Гюленльове († 17 април 1704), извънбрачен син на датския крал Фредерик III
  • София Елизабет фон Алденбург (* 18 декември 1661; † 5 may 1730), омъжена на 1 февруари 1680 г. за граф Франц Хайнрих Фрайдаг († 1730)
  • Доротея Юстина фон Алденбург (* 28 януари 1663; † 27 декември 1735), омъжена на 6 април 1689 г. за фрайхер дипломат Антон Волф фон Хакстхаузен (* 1 юни 1647; † 19 ноември 1694, Берлин)
  • Луиза Шарлота фон Алденбург(* 3 февруари 1664; † 12 май 1732), омъжена I. на 26 декември 1684 г. за полковник Кристофер Билке (* 1654; † 13 август 1704); II. 1722 г. в Хамбург за имперски граф, фелдмаршал и дипломат Герхард Дернат (* 1666; † 12 юли 1740)
  • Вилхелмина Юлиана фон Алденбург (* 4 май 1665, Олденбург; † 18 ноември 1746, Бремен), омъжена на 2 април 1699 г. за граф Георг Ернст Ведел Йарлсберг (* 23 май 1666; † 30 януари 1717, Бремен)

Антон I фон Алденбург се жени втори път на 19/29 май 1680 г. в Копенхаген за принцеса Шарлота Амéли де ла Тремойл от Таранто от Франция (* 3 януари 1652; † 21 януари 1732), дъщеря на принц Хенри Шарл, duc de La Tremoille (1652 – 1732) и Емилия фон Хесен-Касел (1626 – 1693). Те имат един син, който се ражда седем месеца след смъртта му:

  • Антон II (* 26 май 1681, Фарел; † 6 август 1738, Фарел), наследник от 1706 г., женен I. на 15 юли 1705 г. (развод 1711) за фрайин Анна Вилхелмина фон Инхаузен и Книп хаузен (* 23 август 1690; † 29 март 1718), II. на 26 април 1711 г. в Копенхаген за принцеса Вилхелмина Мария фон Хесен-Хомбург (* 8 януари 1678; † 25 ноември 1770), дъщеря на ландграф Фридрих II (1633 – 1708); има една дъщеря.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Friedl u. a.: Biographisches Handbuch zur Geschichte des Landes Oldenburg. im Auftrag der Oldenburgischen Landschaft. Isensee, Oldenburg 1992, ISBN 3-89442-135-5, S. 26 – 27 (lb-oldenburg.de) (PDF; 4,6 MB).
  • Anton I. von Aldenburg. In: Carl Frederik Bricka: Dansk biografisk Lexikon. Tillige omfattende Norge for Tidsrummet 1537 – 1814. Band 1: Aaberg–Beaumelle. Gyldendalske Boghandels Forlag, Kopenhagen 1887, S. 26 – 27 (lb-oldenburg.de) (PDF; 4,6 MB).
  • Bram Sonneveld, „re: Oppenheimer Family,“ e-mail message to Darryl Roger LUNDY (101053), 27 November 2012.
  • Hans Friedl/Wolfgang Günther/Hilke Günther-Arndt/Heinrich Schmidt: Biographisches Handbuch zur Geschichte des Landes Oldenburg, Oldenburg 1992, ISBN 3-89442-135-5. S. 26 – 27. (PDF; 4,6 MB)
  • Carl Frederik Bricka, Dansk biografisk Lexikon Band 1, Aaberg – Beaumelle S.174f
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. III, Tafel 239.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series Vol. I/3, Tafel 278., Vol. XXVII, Tafel 146.
  • Leo van de Pas: Genealogics.org.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). IV 130.
  • Graf Johann der Mittlere von Nassau-Siegen und seine 25 Kinder, Rijswijk, 1962, Dek, Dr. A. W. E.
  • Europäische Stammtafeln, Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von.
  • Ahnentafel, 2006, Holbek, Finn Josef. 2758.
  • Mevrouw Bentinck of Onverenignaarheid van karakter, Amsterdam, 1982, Haasse, Hella S.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anton I, Graf von Aldenburg, geneall.net
  2. Mitgliederdatenbank der Fruchtbringenden Gesellschaft. Mitgliedsnummer 653
  3. J. H. F. Berlien: Der Elephanten-Orden und seine Ritter. Kopenhagen 1846, S. 73
  4. Herrscher eines Zwergstaats. Nordwestzeitung, 2009
  5. Hans Friedl: Biographisches Handbuch zur Geschichte des Landes Oldenburg. Oldenburg 1992, S. 27, lb-oldenburg.de (PDF; 4,6 MB)
  6. Sponheim 12, genealogy.euweb.cz
  7. Anton I Reichsgraf von Aldenburg, thepeerage.com
  8. Oldenburg 2, genealogy.euweb.cz
  9. Anton I. Graf v.Aldenburg, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]