Ан Жюл, херцог дьо Ноай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ан Жюл дьо Ноай
Anne-Jules de Noailles
Ан Жюл дьо Ноай, портрет от Хиацинт Риго
Ан Жюл дьо Ноай, портрет от Хиацинт Риго

Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Наследник Адриен Морис
Титла херцог на Ноай
Други титли маршал
Религия римокатолицизъм
Семейство
Род Ноай
Баща Ан дьо Ноай
Майка Луиз Бойер
Ан Жюл дьо Ноай в Общомедия

Ан Жюл, граф д'Айен и херцог дьо Ноай (на френски: Anne-Jules, comte d'Ayen puis 2e duc de Noailles; 5 февр. 1650 – 2 окт. 1708) е вторият херцог на Ноай, известен френски маршал (произведен в 1693 г.). Принадлежи към едно от най-известните аристократични семейства на Франция при управлението на Луи XIV.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ан Жюл е типичен френски офицер, извървял целия път в йерархията на френските въоръжени сили. Надарен с кураж, физическа сила и трезва преценка, той от млад е оценен от Краля слънце. Син на маршал, той участва във военни действия още на 15 години. Тогава, при обсадата на крепост в Лотарингия, той получава чин сержант. Десет години по-късно Ноай вече е адютант на краля при ключовата обсада на град Маастрихт. Това е един от случаите, когато Луи ХІV лично ръководи войските си, с помощта на своите маршали. В тази битка Ноай отново впечатлява със смелостта си. След края на Холандската война ангажиментите му продължават – през 1681 г. потушава въстание в Лангедок, за което получава чин генерал-лейтенант. Близките отношения на Ноай с краля продължават до смъртта на маршала – по-близки отколкото с всеки друг офицер.[1]

От 1680 г. е губернатор на областта Русийон и макар в тогавашна Франция губернаторът да не седи в областта си, съдбата на Ноай се обвързва с Пиренейския фронт за следващите войни на Краля-Слънце. С началото на Деветгодишната война настъпват най-славните му времена. Като командир на френските сили в района той напада Каталония през 1689 и превзема крепостта Кампродон, но преди края на годината голяма испанска армия начело с херцог Вилахермоса успява да го изтласка обратно. През 1690 и 1691 Ноай трябва да отдели от войските си за другите фронтове и преминава към отбрана, Той превзема пристанището Росас през 1693 и нанася решително поражение на испанците при река Тер (27 май 1694). За тази победа получава длъжността вицекрал на Каталония. Маршалът бързо развива успеха, като превзема Паламос, Херона и Осталрик, с което си отваря път към Барселона.[2] Градът е спасен само от бързата поява на английска морска ескадра, начело с адмирал Ръсел.[3] До края на войната болест принуждава Ноай да се оттегли и да остави на маршал Вандом командата на войските в Каталония.

През 1700 г. херцог дьо Ноай е един от офицерите, които съпровождат младия Филип д'Анжу до границата с Испания, за да заеме престола в Мадрид. В следващите години той почти не участва във военни действия и прекарва дните си в двора във Версай, където умира през 1708 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Мари-Франсоаз дьо Бурнонвил, която му ражда 10 сина и 11 дъщери. Повечето от тях умират в детска възраст.[4] Негов наследник като херцог дьо Ноай става най-възрастният от оживелите му синове – Адриен Морис, който се отличава със същата смелост и талант като баща си. През 1734 г. той също получава чин маршал.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. John Wolf, Louis XIV, New York 1968, p. 467
  2. Информация в Louis de Rouvrois de Saint-Simon, Mémoires, chapitre XII, посетено на 27 август 2019
  3. The Cambridge modern history, gen. ed. by John Acton, vol. V, New York 1908, p. 61
  4. Информация в geneanet.org, посетен на 27 август 2019 г.