Хиацинт Риго

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хиацинт Риго
Hyacinthe Rigaud
френски художник, портретист
Хиацинт Риго, автопортрет
Хиацинт Риго, автопортрет

Роден
Перпинян, Франция
Починал
Париж, Кралство Франция

Националност Флаг на Франция Франция

Уебсайт www.hyacinthe-rigaud.com
Хиацинт Риго в Общомедия

Хиацинт Риго (на английски: Hyacinthe Rigaud, по-точно произношение Ясент Риго) (18 юли 1659 – 29 декември 1743) е френски художник, портретист от епохата на Луи ХІV. Негово дело са някои от най-известните портрети на краля, неговите роднини и важни политически и обществени фигури.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хиацинт Риго е роден в Перпинян, област Русийон, само месеци преди тя да стане част от Франция съгласно Пиренейския договор. Той е с каталонски произход и оригиналното му име е Хиацинто Францеск Риго и Рос. Семейството му включва златари-гравьори. Брат му Гаспар също е художник. Хиацинт учи в Монпелие в училището на Антоан Ран (1671-75). След това се преселва в Лион, където продължава обучението си. През тези години той се запознава с работата на известни художници като Тициан, Рубенс, Рембранд и ван Дайк. През 1681 г. пристига в Париж и веднага спечелва наградата „Пътуване до Рим“, с което привлича вниманието. Това го сближава с известния художник Шарл Любрюн, но въпреки това пътят му към върховете на френската живопис продължава още дълго. Той е приет в „Кралската академия за живопис и скулптура“ едва през 1700 г., и то като автор на исторически картини.[1] Става придворен художник и рисува редица световноизвестни портрети, отличаващи се реализъм. Оттегля се през 1735 г. на преклонната възраст от 76 години.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Риго е типичен представител на бароковата живопис, силно повлиян от италианските традиции. Историците на изкуството отчитат, че неговата силна индивидуалност се отразява в картините му. Това важи и за най-известния му портрет на Луи ХІV от 1701 г., който става кралския „официален“ портрет. Там кралят е на 63 години, с отдавна отминала младост, което е добре представено от отеклото лице под кафявата перука. Позата е скована и помпозна, подчертана от пищното облекло и множеството символи на властта. Синята кадифена мантия изглежда тежка с множеството сребърни елементи, още повече с хермелиновата кожа. Риго не е пропуснал да включи също така разкошни атрибути като трон, сабя и завеси в червен цвят.[2] Накратко, в този портрет са уловени духовната и физическа сила на стария монарх, които са му помогнали да наложи абсолютния модел на управление. Този портрет е рисуван по повод отпътуването на Филип д'Анжу към Испания, но Луи ХІV толкова го харесва, че го задържа във Версай. Днес той е ценна придобивка в Лувъра.

Друга ярка творба на Риго е неговият портрет на теолога Жак Босюе, „орелът от Мо“, както го наричат съвременниците му. Целта на художника е била да улови борбеността и силната личност на Босюе, което е постигнато по впечатляващ начин. Умението на Риго да представи индивидуалните черти на личностите, които рисува, му осигуряват безкрайни поръчки и изпълват цялото му време във Версай. Той рисува предимно мъже, негова лична особеност и рядко прави изключения. Причината основно е там, че той е безкомпромисен реалист и дамите не приемат добре това. Веднъж той рисува изискана аристократка, която недоволства от бледия цвят на кожата ѝ върху портрета. „Това е странно, отговаря Риго, защото Вашият руж и моята червена боя идват от един и същ магазин.“[3]

При оттеглянето си Риго оставя цяла галерия от портрети: на владетели (Фредрик ІV Датски, на Август ІІ Саксонски), принцове и принцеси (Великия дофин, Елизабет-Шарлот от Пфалц, Филип ІІ Орлеански), която „днес запълва нашите представи“.[4] Много от картините са изложени в Огледалната зала във Версай и други музеи във и далеч извън Франция.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hyacinthe Rigaud, статия в Енциклопедия Британика, https://www.britannica.com/biography/Hyacinthe-Rigaud
  2. Подробности по анализа на този портрет виж в Charles Caffin, The story of French painting, New York 1915, p. 58
  3. Vincent Cronin, Louis XIV, Boston 1965, p. 287
  4. Louis Hourticq, De Poussin à Watteau ou des origines de l'école parisienne de peinture , Paris, 1921, p. 149