Ан Олдфийлд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ан Олдфийлд
английска театрална актриса от 17 - 18 век
Anne Oldfield from NPG.jpg
Родена
Починала
Погребана Уестминстърско абатство, Великобритания
Семейство
Баща Джеймс Олдфийлд
Майка Ан или Елизабет Бланшард
Партньор Артър Мейнуоринг
Чарлз Чърчил
Деца Артър Мейнуоринг
Чарлз Чърчил

Ан Олдфийлд (на английски: Anne Oldfield; * 1683 в ЛондонКралство Англия, † 23 октомври 1730 пак там, Кралство Великобритания) е английска театрална актриса и една от най-добре платените актриси за времето си. [1]

Ранен живот и откриване[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Лондон през 1683 г. Баща ѝ е войник на име Джеймс Олдфийлд. Майка ѝ е актрисата Ан[2] или Елизабет Бланшард.[3] Дядо ѝ е собственик на таверна и оставя на баща ѝ няколко имота, но той ги ипотекира. Поради това Ан и майка ѝ са във финансови затруднения, когато той умира млад.[2] Изглежда, че Олдфийлд получава известно образование, защото биографите ѝ твърдят, че тя чете нашироко в младостта си. Тя отива да живее с майка си при леля ѝ г-жа Вос в таверна Митър в Сейнт Джеймс. [4] През 1699 г. Ан привлича вниманието на ирландския драматург Джордж Фаркър, когато той я чува да рецитира реплики от пиесата на Франсис Бомон и Джон Флетчър „Намръщената дама“ (The Scornful Lady) (1616) в задната стая на таверната. Скоро след това тя е наета от театралния мениджър Кристофър Рич, за да се присъедини към актьорския състав на Кралския театър Друри Лейн в Лондон. [5]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Година по-късно Олдфийлд е избрана за първата си малка роля като Кандиопа в „Тайна любов или Кралицата девственица“ (Secret Love or The Maiden Queen) на Джон Драйдън (1699). След успеха си във второстепенна роля тя получава водеща роля в „Поклонникът“ (The Pilgrim) на Джон Флетчър (1647).[6] През лятото на 1703 г. замества Сузана Вербруген, когато договорът ѝ е прекратен, преди компанията да пътува до Бат, за да изпълни представление за кралица Анна и нейния двор. [7]

Олдфийлд става една от водещите актриси на Друри Лейн. Мениджърът Коли Сибър признава, че тя също като него е отговорна за успеха на пиесата му „Безгрижният съпруг“ (The Careless Husband) (1704), в който играе ролята на лейди Модиш. Говорейки за нейното представяне в ролята на лейди Таунли в пиесата му „Провокираният съпруг“ (The Provoked Husband) (1728), Сибър казва, че „тук тя надмина обичайното си надминаване“. Олдфийлд също така играе главна роля в Epicoene на Бен Джонсън и Селия в неговата Volpone.

Според тогавашни слухове съществува съперничество между Олдфийлд, Ан Брейсгърдъл, Джейн Роджърс и Сузана Центливър, които се съревновават за най-добрите роли.[8] През 1706 г. Олдфийлд влиза в конфликт с ръководството на Друри Лейн за заплата, за която смята, че ѝ е обещана, но която театърът отказва да ѝ я плати. Тя напуска и се присъединява към конкурентната актьорска компания в театър Haymarket, преди да се върне в Друри Лейн малко след това с нов договор и с нова позиция като съсобственичка на театъра.[9] По отделен повод на Олдфийлд е предложено да стане мениджър на театъра, „но полът ѝ се смяташе за възражение срещу тази мярка", след което е помолена да каже условията си, за да остане на старата си позиция, Олдфийлд получава 200 гвинеи заплата, което в крайна сметка е повишено на 500 гвинеи, в резултат на което тя става най-добре платената актриса на своето време.[10]

Ан Олдфийлд в Ковънт Гардън.(Едуард Фишър по медзотинто на Джонатан Ричардсън, около 1760–1785 г.)

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Около 1700 г. Олдфийлд започва десетилетна връзка с политика на вигите Артър Мейнуоринг. Благодарение на успеха си тя остава финансово независима от него. [11] Той подкрепя кариерата ѝ, като ѝ помага за нови роли и като написва повече от дузина пролози и епилози за нея. [12] Когато забременява със сина им Артър, Олдфийлд продължава да играе, докато не е в състояние да го прави физически, което е необичайно за времето. Тя се връща на работа само три месеца след раждането. [13] Актрисата урежда приятелката си за цял живот Маргарет Сондърс да се присъедини към актьорската професия.

Когато Мейнуоринг умира през 1712 г., плъзват слухове, че той е починал от венерическа болест, предадена му от Олдфийлд. За да изчисти имената им, тя разпорежда да бъде извършена официална аутопсия на тялото му, която разкрива, че той е починал от туберкулоза. [14] По онова време Олдфийлд е бременна в третия месец, но не се смята, че детето е оцеляло след раждането. [12]

Няколко години след смъртта на Мейуоринг Олдфийлд започва връзка с британския генерал-лейтенант Чарлз Чърчил. Двамата живеят заедно много години и имат син Чарлз - бъдещ депутат. По време на тази бременност обаче тя не успява да продължи да играе поради здравето си и е принудена да напусне театъра за няколко месеца. Олдфийлд така и не се възстановява напълно. [15]

През целия си последен театрален сезон актрисата страда от хронични коремни болки. Оттегля се от сцената през април 1730 г. и няколко месеца по-късно умира от рак на матката. [16]

Мемориал[редактиране | редактиране на кода]

Александър Поуп в своите „Трезви съвети от Хорас“ пише за нея: "Engaging Oldfield, who, with grace and ease, Could join the arts to ruin and to please." Олдфийлд е била казала на прислужницата си "No, let a charming chintz and Brussels lace Wrap my cold limbs and shade my lifeless face; One would not, sure, be frightful when one's dead, And Betty give this cheek a little red."

Олдфийлд умира на 23 октомври 1730 г. на 47-годишна възраст на улица Гросвенор 60 в Лондон.[17] Тя разделя имуществото си между двамата си сина. Погребана е в Уестминстърското абатство под паметника на драматурга Уилям Конгрив. Нейният партньор Чърчил кандидатства за разрешение да издигне паметник там в нейна чест, но деканът на Уестминстър му отказва.[18]

Според театралните критици от 18 и 19 век тя е „театралният идол“ на своето време. Нейният грациозен маниер на игра и образ на добре възпитана дама са обект на възхищение от страна на нейните съвременници, а нейната красота и щедрост стават обект на внимание на безброй писатели на оди, както и на подигравки от недоброжелатели. Поетът Александър Поуп пише за нея и нейните нрави и навици с ирония - например, че уж не е мислила да бъде погребана във вълнена рокля. Твърди се, че след смъртта ѝ целият двор и половината жители на Лондон са били в сълзи.

Важни роли[редактиране | редактиране на кода]

  • 1699, CandiopeThe Maiden Queen от Джон Драйдън.
  • 1700, Alinda - The Pilgrim от Джон Флетчър
  • 1701, AnneThe Unhappy Penitent от Катрин Тротър Кокбърн
  • 1701, CimeneThe Generous Conqueror от Бевил Хигонс
  • 1701, HelenThe Virgin Prophetess от Елкана Сетъл
  • 1702, CamillaThe Modish Husband от Уилям Бърнаби
  • 1702, JacintaThe False Friend от Джон Венбръ
  • 1703, LuciaThe Fair Example от Ричард Екур
  • 1703, BellizaLove's Contrivance от Сузана Центливър
  • 1703, LuciaThe Old Mode and the New от Томас Дюрфей
  • 1704, Lady ModishThe Careless Husband от Коли Сибър
  • 1705, ArabellaHampstead Heath от Томас Бейкър
  • 1706, SilviaThe Recruiting Officer от Джордж Фаркър
  • 1706, CeliaVolpone от Бен Джонсън
  • 1706, IsabellaThe Platonick Lady от Сюзана Центливър
  • 1707, Lady DaintyThe Double Gallant от Коли Сибър
  • 1707, EthelindaThe Royal Convert от Никълъс Роу
  • 1707, A Silent WomanEpiocene от Бен Джонсън
  • 1707, Florimel - Marriage A La Mode на Джон Драйдън
  • 1708, Lady RodomontThe Fine Lady's Airs на Томас Бейкър
  • 1709, RutlandThe Unhappy Favourite, or The Earl of Essex на Джон Банкс
  • 1709, LeonaraSir Courtly Nice от Джон Краун
  • 1709, Carolina -Epsom Wells на Томас Шадуел
  • 1709, ElviraThe Spanish Fryer, or The Double Discovery на неизв.
  • 1709, NarcissaLove's Last Shift от Коли Сибър
  • 1709, LuncindaThe Rival Fools от Коли Сибър
  • 1709, MariaThe Fortune Hunters, or Two Fools Well Met от Джеймс Карлайл
  • 1709, Lady LurewellThe Constant Couple, or A Trip to the Jubilee от Джордж Фаркър
  • 1709, HellenaThe Rover, or The Banish'd Cavilier на Афра Бен
  • 1709, EstifaniaRule A Wife and Have A Wife на Джон Флетчър
  • 1709, Mrs Sullen -The Stratagem на Алистър Краули
  • 1709, Widow- Wit Without Money на Джон Флетчър
  • 1709, Wanton WifeThe Wanton Wife на Томас Бетъртън
  • 1709, Constantina- The Chances на Джон Флетчър
  • 1709, BelindaThe Man's Bewitched от Сузана Центливър
  • 1711, ArabellaThe Wife's Relief на Чарлз Джонсън
  • 1712, AndromacheDistrest Mother от Амброуз Филипс
  • 1713, Marcia - Cato на Джоузеф Адисън
  • 1713, Jane ShoreThe Tragedy of Jane Shore на Никълъс Роу
  • 1714, EriphileThe Victim на Чарлз Джонсън
  • 1715, Lady Jane GreyLady Jane Grey от Никълъс Роу
  • 1716, Lady TruemanThe Drummer на Джоузъф Адисън
  • 1716, LeonoraThe Cruel Gift от Сузана Центливър
  • 1717, AtalidaThe Sultaness от Чарлз Джонсън
  • 1717, MariaThe Non-Juror на Коли Сибър
  • 1717, RosalindaLucius от Даларвиер Манли
  • 1717, Mrs TownleyThree Hours After Marriage от Джон Гей
  • 1719, CelonaThe Spartan Dame от Томас Саудърн
  • 1719, SophroniaThe Masquerade от Чарлз Джонсън
  • 1719, MandaneBusiris, King of Egypt от Едуард Янг
  • 1721, SophroniaThe Refusal на Коли Сибър
  • 1722, Mrs WatchitThe Artifice от Сузана Центливър
  • 1722, IndianaThe Conscious Lovers на Ричард Стийл
  • 1723, MargaretHumphrey, Duke of Gloucester на Амброуз Филипс
  • 1724, CyleneThe Captives на Джон Гей
  • 1724, CleopatraCaesar in Egypt на Коли Сибър
  • 1727, AmoretThe Rival Modes от Джеймс Мур Смайт
  • 1728, Lady TownlyThe Provoked Husband на Коли Сибър
  • 1728, Lady MatchlessLove in Several Masques на Хенри Филдинг
  • 1730, ClarindaThe Humours of Oxford на Джеймс Милър
  • 1730, Sophonisba in Sophonisba на Джеймс Томпсън

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Thespian dictionary; or, Dramatic biography of the eighteenth century; containing sketches of the lives, productions, &c., of all the principal managers, .... // HathiTrust. Посетен на 2018-10-19.
  2. а б "Oldfield, Anne (1683–1730), actress". Oxford Dictionary of National Biography (online ed.). Oxford University Press. 2004
  3. "Oldfield, Anne" . Dictionary of National Biography. London: Smith, Elder & Co. 1885–1900.
  4. Robert Gore-Browne, Gay was the Pit: the Life and Times of Anne Oldfield, Actress (1683–1730) (London: Max Reinhardt, 1957), p.16.
  5. Robert Gore-Browne, Gay was the Pit: the Life and Times of Anne Oldfield, Actress (1683–1730) (London: Max Reinhardt, 1957), 18–9.
  6. Joanne Lafler, The Celebrated Mrs. Oldfield: the Life and Art of an Augustan Actress (Carbondale and Edwardsville: Southern Illinois University Press, 1989), 16–7.
  7. Joanne Lafler, The Celebrated Mrs. Oldfield: the Life and Art of an Augustan Actress (Carbondale and Edwardsville: Southern Illinois University Press, 1989), 25.
  8. Lewis Melville, Stage Favourites of the Eighteenth Century (Garden City, N.Y.: Doubleday Doran & Company, Inc., 1929), 19–21
  9. Felicity Nussbaum, Rival Queens: Actresses, Performance, and the Eighteenth-Century British Theater (Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 2010), 51.
  10. "The Thespian dictionary; or, Dramatic biography of the eighteenth century; containing sketches of the lives, productions, &c., of all the principal managers, ..." HathiTrust. hdl:2027/hvd.hxjncz. Посетено на 20 юли 2021
  11. Joanne Lafler, The Celebrated Mrs. Oldfield: the Life and Art of an Augustan Actress (Carbondale and Edwardsville: Southern Illinois University Press, 1989), 27–31.
  12. а б Nicola Parsons, "Mrs. Oldfield," Mary Hays, Female Biography; or, Memoirs of Illustrious and Celebrated Women, of All Ages and Countries (1803). Chawton House Library Series: Women’s Memoirs, ed. Gina Luria Walker, Memoirs of Women Writers Part III. Pickering & Chatto: London, 2013, vol. 10, vol. 10, 30–3, editorial notes, 548-51, on 550.
  13. Laura Engel and Elaine M. McGirr, eds, Stage Mothers: Women, Work, and the Theater, 1660–1830 (Lenham, Maryland: Bucknell University Press, 2014), p. 45-6.
  14. Laura Engel and Elaine M. McGirr, eds, Stage Mothers: Women, Work, and the Theater, 1660–1830 (Lenham, Maryland: Bucknell University Press, 2014), p. 48.
  15. Laura Engel and Elaine M. McGirr, eds, Stage Mothers: Women, Work, and the Theater, 1660–1830 (Lenham, Maryland: Bucknell University Press, 2014), p. 53-4.
  16. Joanne Lafler, The Celebrated Mrs. Oldfield: the Life and Art of an Augustan Actress (Carbondale and Edwardsville: Southern Illinois University Press, 1989), p. 162.
  17. English Heritage plaque for Oldfield at plaquesoflondon.co.uk
  18. Nicola Parsons, "Mrs. Oldfield," Mary Hays, Female Biography; or, Memoirs of Illustrious and Celebrated Women, of All Ages and Countries (1803). Chawton House Library Series: Women’s Memoirs, ed. Gina Luria Walker, Memoirs of Women Writers Part III. Pickering & Chatto: London, 2013, vol. 10, vol. 10, 30–3, editorial notes, 548-51, on 551.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anne Oldfield“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии