Аперол
| Аперол | |
 | |
 бутилка Аперол | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | Битер |
| Производител | Група „Кампари“ |
| Произход |  Италия |
| Въведена | 1919 |
| Алкохол | 11° |
| Цвят | червено-оранжев |
| Вкус | горчиво-сладък |
| Варианти | Аперол Сприц |
| Уебсайт | Официален уебсайт |
| Аперол в Общомедия | |
Àперол (Aperol) е италиански алкохолен аперитив, изобретен от семейство Барбиери, които основават компанията през 1880 г. в град Падуа. От 2003 г. е собственост на „Кампари Груп“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Аперол е създаден от братята Силвио и Луиджи Барбиери и е официално представен на първия търговски панаир в Падуа на 21 юли 1919 г.[1]
От раждането си Аперол, който има отличителен червено-оранжев цвят, е ликьор с горчиво-сладък вкус, базиран на алкохолни екстракти от цитрусови кори, корен от тинтява, ревен и ароматни билки.
Предвид ласкателния отзвук производителите му решават да инвестират в реклама: през 20-те години на XX век оранжевото става негов цветен подпис и първите рекламни плакати, приканващи хората да консумират Аперол, се появяват в заведенията.
През 30-те години на XX век в главните италиански вестници се появява реклама, насочена към жените, в която шивачка, измервайки талията на клиентка, възкликва: „Госпожо, Аперол Ви поддържа стройна!“. На жените е позволено да консумират Аперол, понеже е лек аперитив.
През 1943 г. първата историческа фабрика в Падуа е изравнена със земята от бомбардировка. Три години по-късно новата централа е построена на друго място в града.
През 50-те години новата рецепта на аперитива се ражда от традиционния венециански Сприц (бяло вино със Зелц): 4 cL Aperol, 6 cL вино Просеко и капка Зелц или сода. Оттогава Аперол е свързан със Сприц.
След Втората световна война Аперол се радва на голяма популярност и бързо разпространение благодарение и на тв програмата „Каросело“, в която Тино Буацели, слагайки ръка на челото си, произнася думите „Ах, Аперол!“.
През 80-те години на XX век е създадена реклама, в която Холи Хигинс повдига минижупа си, за да се присъедини към приятелите си на мотоциклет в бар в Маями, като казва: „Не знам за вас, но аз пия Аперол“.
През 1991 г. „Братя Барбиери“ е придобита от Кантрел и Кохрейн от Дъблин, който затваря фабриката в Падуа и прехвърля производството в Пиемонт.
През декември 2003 г. марката е закупена от Група „Кампари“.[1]
Започвайки от началото на XXI век, също благодарение на успеха на Happy Hour и феномена Сприц, Аперол увеличава производството си, разширявайки се и в Германия, Австрия и други страни. През 2008 г. марката се утвърждава още повече на пазара благодарение на успешна рекламна кампания, вдъхновена от изцяло венецианския Сприц ритуал и лансира Аперол Сприц (Aperol Spritz), представяйки го на вниманието на широката публика. Той се получава чрез смесване на три части вино Просеко, две части Аперол и една част Зелц в чаша с лед, като накрая се добавя резен портокал. Аперол Сприц също е марка на Група „Кампари“.
През 2010 г. Аперол се завръща по телевизията с нова тематична кампания за Сприц, в която песента Street Life от Ранди Крауфорд е аранжирана в „гаражна" версия със сътрудничеството на музиканта и продуцент Фердинандо Арно.
През 2011 г. се ражда Аперол Сприц хоум едишън – новият продукт на Аперол, който предлага съставките на Сприц в малка бутилка.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Аперол е аперитив с 11% алкохолно съдържание. В Германия се продава във версия 15°.[1] Често се комбинира с други напитки за образуване на коктейл[2], най-известният от които е Сприц.
Аперол в изкуството[редактиране | редактиране на кода]
През 90-те г. на XX век италианският художник Лоренцо Матоти създава серия от картини, изобразяващи различни сцени на консумация на Аперол.[3]
През 2000 г. Аперол спонсорира изложбата на Пеги Гугенхайм във Венеция.[4]
През 2008 г. Маурицио ди Робийан обновява външния вид на бутилката, която, запазвайки формата непроменена, приема по-опростени и по-актуални графични елементи.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Storia di Aperol // Архивиран от оригинала на 2017-8-12.
- ↑ Ricette di cocktail con l'Aperol // Архивиран от оригинала на 2016-3-4.
- ↑ Lorenzo Mattotti - Aperol è comunicato artisticamente // Архивиран от оригинала на 2016-3-4.
- ↑ Happy spritz 2011 // Архивиран от оригинала на 2014-4-7.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Приготвяне на Аперол Сприц: видео
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Aperol в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
