Арматоли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Арматолоти)
Jump to navigation Jump to search
Арматол

Арматолите (на гръцки: Αρματολοί), в османските източници марталуси, мартолоси, са въоръжени православни в османска Тесалия и Македония на държавна служба в Османската империя.

Османският еничар Михаил Константинович през 1455—1463 г. описва марталусите като военно-повинно население, подобно на войнуганите, на брой няколкостотин души. На тях се възлагат длъжности по пограничната стража и им се плаща месечна заплата. Основна цел на арматолите е да поддържат обществения ред и да се противопоставят на набезите, т.е. да противодействат на клефтите и хайдутите. Често арматолите се набират из средите на разкаяли се и помилвани хайдути, които преминавали на страната на властта. Начело на арматолските дружини са капитани и протопаликари. Марталусите през XV-XVI век са въоръжени със сабя и копие, а капитаните им често се побратимяват с клефтите. Сулиотите в Епир първоначално са арматоли[1].

Първият район над който арматолите установяват контрол е планинския район на Аграфа, което се случва в средата на XV век. В българските земи марталуси са разположени във Видинския санджак при Ртан, в Баня и в долината на Църна река, където противодействат на набезите на отвъддунавски хайдути. Според Hopf, в района на Баня, Видински санджак, има

26 еничарски синове като мартолози, които били освободени с царски фермани от всички ангарии, пионерни служби и доставяне на храна

— Hopf, 86, стр. 90

Според същия източник при Църна река срещу кучайнските хайдути действат 31 мъже мартолози.

След започналите революционни промени по френски образец в Османската империя от 1808 г. с идването на власт като султан на Махмуд II, сред араматолите настават опозиционни настроения, а след ликвидацията на еничарския корпус през 1826 г., повечето от тях застават на страната на онези които се борят за независимост на Гърция. В края на 20-те и през 30-те години на XIX век на основата на арматолските формации се формират въоръжените сили на независимото Кралство Гърция, останали по-известни в историографията като паликари.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Diamantopoulos, N., Kyriazopoulou, A., „Elliniki Istoria Ton Neoteron Hronon“, OEDB, (1980).
  • Brewer, David, „The Greek War of Independence“, The Overlook Press (2001). ISBN 1-58567-172-X.
  • Paroulakis, Peter H., „The Greeks: Their Struggle For Independence“, Hellenic International Press (1984). ISBN 0-9590894-1-1.
  • Stratiki, Poti, „To Athanato 1821“, Stratikis Bros, (1990). ISBN 960-7261-50-X.
  • Vacalopoulos, Apostolis. The Greek Nation, 1453—1669. Rutgers University Press, 1976.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония