Арнолт Бронен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арнолт Бронен
Arnolt Bronnen
Роден 19 август 1895 г.
Починал 12 октомври 1959 г. (64 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Активен период 1913–1959
Жанр драма
Известни творби „Отцеубийство“ (1920)
Съпруга Олга Фьорстер-Прове (1930–1935)
Хилдегард фон Лосов (1936–1950)
Ренате Клайншмит (1952–1959)
Деца Барбара (1940–), Андреас (1957–)
Уебсайт

Арнолт Бронен (на немски: Arnolt Bronnen) е австрийски драматург, режисьор и писател на произведения в жанра драма. Пише и под псевдонима А. Х. Шел-Нотцел (A. H. Schelle-Noetzel).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 август 1895 г. във Виена, Австрия, в семейството на Фердинанд Бронен, преподавател, и Марта Шел, писателка. Баща му е евреин, поради което впоследствие той се отказва от него. Израства в Кърнов и във Виена. Учи четири семестъра право и философия във Виенския университет. Участва от 1915 г. в Първата световна война в пехотен полк на австрийската армия. През 1916 г. е тежко ранен на италианския фронт в Доломитите и е пленен. Остава като военнопленник в Сицилия до освобождаването си през 1919 г. Премества се в Берлин, където две години работи временно като чиновник в универсален магазин и в банка.

Първата му пиеса „Vatermord“ (Отцеубийство) е публикувана през 1920 г. Тя третира темата за авторитарния баща и син хомосексуалист, сблъсък довел до убийство. Скандалната за времето си пиеса е поставена през 1922 г. във Франкфурт и го прави веднага известен. След нея става писател на свободна практика и се сприятелява с Бертолд Брехт. Заедно с него работи по сценария за филма „S.O.S. Die Insel der Tränen“.

В периода 1928-1933 г. работи за филмовото студио „Universum Film AG“, в периода 1933-1935 г. е драматург за радио „Dramatische Funkstunde“, а в периода 1936-1939 г. е програмен директор на първото телевизионно студио „Паул Нипков“.

Във времето на голямата криза в Германия и се насочва към десните кръгове и си сътрудничи с писателя Ернст Юнгер, а след това с Ото Щрасер и Йозеф Гьобелс.

През 1930 г. се жени за актрисата Олга Фьорстер-Прове. Съпругата му се самоубива през 1935 г. Пред 1936 г. се жени за Хилдегард фон Лосов. Имат дъщеря – Барбара. Развеждат се през 1950 г. През 1952 г. се жени за 27 години по-млада актриса Ренате Клайншмит. Имат син – Андреас.

По време на нацисткия режим е обявен за полуевреин и въпреки застъпничеството на Гьобелс през 1943 г. е отстранен от обществените дейности. Премества се в Бад-Гойзерн, където има контакти със съпротивителното движение. В периода 1944-1945 г. е записан в резерва на армията въпреки предишните му контузии. За кратко през 1944 г. е вкаран в затвора с обвинение за държавна измяна. Краят на войната го заварва в Залцкамергут, където отново участва в съпротивата.

След войната работи по възстановяването и е редактор на вестник „Neue Zeit“ в Линц, Австрия в периода 1945-1950 г. През 1951 г. е режисьор в театъра във Виена. През 1955 г. се премества със съпругата си в Източен Берлин, където работи като театрален критик и публицист. Заради миналото си като близък до нацистите, и особено след смъртта на Брехт, не успява да публикува много свои произведения.

Арнолт Бронен умира от сърдечно заболяване на 12 октомври 1959 в Източен Берлин, ГДР.

Гробът на писателя в Берлин

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Recht auf Jugend (1913)
  • Vatermord (1920)
  • Die Geburt der Jugend (1922)
  • Die Septembernovelle (1923)
  • Die Exzesse (1923)
  • Anarchie in Sillian (1924)
  • Katalaunische Schlacht (1924)
  • Napoleons Fall (1924)
  • Der blaue Anker (1925)
  • Rheinische Rebellen (1925)
  • Ostpolzug (1926)
    Към източния полюс, изд. „Ж. Маринов“ (1930), прев. Крум Кърджиев
  • Reparationen (1926)
  • Film und Leben. Barbara La Marr (1927)
  • Michael Kohlhaas (1929)
  • O.S (1929)
  • Roßbach (1930) – с Герхард Росбах
  • Der Weg in die Freiheit (1932)
  • Erinnerung an eine Liebe (1933)
  • Sonnenberg. (Hörspiel), 1934)
  • Der Kampf im Äther oder Die Unsichtbaren (1935)
  • Fakten aus Akten (1947)
  • N (1948)
  • Die Kette Kolin (1950)
  • Gloriana (1951)
  • Die jüngste Nacht (1952)
  • arnolt bronnen gibt zu protokoll (1954)
  • Deutschland – kein Wintermärchen (1956)
  • Aisopos. 7 Berichte aus Hellas (1956)
    Езоп: 7 разказа от древна Елада, изд.: „Народна култура“, София (1969), прев. Владимир Мусаков
  • Tage mit Bertolt Brecht. Die Geschichte einer unvollendeten Freundschaft (1960)
  • Begegnungen mit Schauspielern (1967)

За писателя[редактиране | редактиране на кода]

  • Arnolt Bronnen: Biographie (1995) – от Фрийдберт Аспетбергер

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1923 S.O.S. Die Insel der Tränen

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Arnolt Bronnen“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.