Артавазд II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Артавазд II
Цар на Велика Армения
Управление 53 – 34 пр.н.е.
Наследил Тигран II Велики
Наследник Арташес II
Лични данни
Починал
31 пр.н.е.
Семейство
Династия Арташесиди
Баща Тигран II
Майка Клеопатра от Понт
Потомци Арташес II
Тигран III

Артавазд II (на арменски: Արտավազդ Երկրորդ) е цар на Велика Армения от 53 до 34 пр.н.е. Той наследява баща си Тигран Велики. Артавазд е съюзник на Рим, но когато Ород II от Партия нахлува в Армения и побеждава римският генерал Марк Лициний Крас в последвалата битка при Кара през 53 пр.н.е., Артавазд е принуден да се присъедини към партите. Той дава сестра си за съпруга на Пакор I — син и наследник на Ород II.[1]

През 36 пр.н.е. римският генерал Марк Антоний нахлува в Армения и Артавазд отново сменя страните (преминава към римляните), но след като Антоний напуска Армения и се насочва към Медия Атропатена, арменския цар веднага се отказва от приятелството си с Рим.[2]

През 34 пр.н.е. Марк Антоний планира нова инвазия в Армения. Първоначално праща своя приятел Квинт Делий, който предлага да се сключи годеж между 6-годишния син на Антоний, Александър Хелиос и дъщерята на Артавазд, но царя отказва.[3] След това триумвира се насочва към Западна Армения и привиква Артавазд в Никополис (Nicopolis) за да обсъдят плановете за нова война срещу партите. Арменският цар не откликва на искането и не идва в Никополис. След отказа, римляните бързо се насочват към арменската столица Арташат. Пленяват царя, след което прекарват известно време в областта, като се надяват да получат голям откуп за Артавазд. Но вместо да бъде платен откуп, за цар и наследник е избран най-възрастния син на Артавазд — Арташес II. След като и Арташес губи битка от римляните, той е принуден да бяга при партите. В крайна сметка Антоний се връща в Александрия, като взима със себе си вече бившия арменски цар Артавазд.[4]

Арменският цар и неговото семейство, оковани в златни вериги, участват в триумфа на Антоний. Клеопатра очаква генерала седнала на златен трон, но Артавазд отказва да се поклони пред нея (проскинезис – от гръцки това означавало поклон до земята пред царя).[5]

В миналото арменския цар е бил враг на съименника си – Артавазд I от Медия Атропатена, който е съюзник на Антоний. След битката при Акциум (31 пр.н.е.), Артавазд е екзекутиран по заповед на Клеопатра и главата му е изпратена на Артавазд I от Медия Атропатена – като знак на приятелство и за да си осигури неговата подкрепа.[6]

Според Плутарх, Артавазд е бил образован човек, който се интересувал от гръцка трагедия и история.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Плутарх, Живота на Крас 19; 22; 33.
  2. Плутарх, Живота на Антоний 37–39; Дион Касий, Римска история 49.25
  3. Дион Касий, Римска история 49.39.2
  4. Дион Касий, Римска история 49.39.3 – 49.40.1
  5. Дион Касий, Римска история 49.40.3-4; Велей Патеркул, Римска история 2.82.4; Плутарх, Живота на Антоний 50.6–7
  6. Дион Касий, Римска история 51.5.5; Страбон, География, книга 11, стр. 532
  7. Плутарх, Живота на Крас 33

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предшественик
Тигран II
Царе на Велика Армения
5334 пр.н.е.
Приемник
Арташес II