Археологически музей на Аполония
| Археологически музей на Аполония Muzeu arkeologjik i Apolonisë | |
| Музеи в Албания | |
 Музеят през 2016 г. | |
 | |
| Местоположение | Фиер, Албания |
|---|---|
| Основан | 1958 г. |
| Сайт | apolloniaarchaeologicalpark.al |
 Местоположение във Фиер | |
| Археологически музей на Аполония в Общомедия | |
Археологически музей на Аполония (на албански: Muzeu arkeologjik i Apolonisë) е археологически музей, разположен на около 8 км западно от град Фиер, Албания. Създаден е през 1958 г.[1] Музеят съдържа артефакти, открити в близост до археологическия обект Аполония и до манастира Арденица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първите опити за провеждане на разкопки в Аполония са направени по време на Първата световна война от австрийски археолози, които са открили и изследвали главно стените, ограждащи града. Систематичните разкопки започват през 1924 г. от френска археологическа мисия, ръководена от Леон Рей, който изважда на бял свят комплекс от паметници в центъра на града. В края на 20-те и 30-те години на 20 век, Рей настоява за археологически музей, в който да се съхраняват откритите артефакти, открити от екипа му, но липсата на финанси го удължава.[2] На 8 октомври 1936 г. колекцията от археологически находки в Аполония са изложени в правителствената сграда във Вльора, която претърпява бомбардировки и грабежи по време на Втората световна война.[2] След войната, по-нататъшни археологически находки виждат друга кампания за обществен музей, но в района на Аполония. Археолозите С. Анамали и Х. Чека успешно събрат средствата, необходими за отваряне на музей и накрая той е отворен през 1958 г. в село Пожан, в рамките на древното място.[2] По време на комунистическия период постигна значителен успех.[2] В музея се излагат много разкопки, направени от албански археолози през 40-годишен период. През 1991 г. обаче е разграбен и затворен.[2]
На 7 декември 2011 г. Археологическият музей на Национален парк Аполония отворя врати, след 20 години прекъсване. 688 важни предмета и големият брой древни монети го правят сред най-богатите музеи в страната. Проектът за възстановяване на археологическия музей стартира 3 години преди това, с фонд от 140 хиляди долара, финансиран от ЮНЕСКО. Музеят с 1 хиляда квадратни метра площ е затворен в началото на 1990-те години поради амортизацията на сградата. Археологически предмети от това време се съхраняват в Института за паметници в столицата. Докато верандата е пострадала след изплъзване на пукнатина, и тази част все още продължава да бъде повредена.
Колекция[редактиране | редактиране на кода]
Музеят се помещава в сграда от 14-и век, която преди е била манастирът на Света Мария. Достъпът е през двойна дървена врата и параден вход от западната страна. Музеят разполага със 7 павилиона, галерия и 2 портика. Основната част от колекцията се помещава в 6 стаи на партера на север и запад от комплекса.[2] Впечатляваща колекция от статуи е разположена в портик от източната страна и в сградата са останали множество исторически важни стенописи от средновековието, те се намират главно в трапезарията.[2] По стените могат да бъдат намерени фрагменти от надписи и други сполии, а в музея има и колекция от средновековни мозайки.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Saltzman, Michael. The World of Learning 2004. 54. Europa Publications, Routledge, 2003. ISBN 1-85743-182-0.
- ↑ а б в г д е ж Preliminary Technical Assessment (PDF) // Council of Europe. Архивиран от оригинала на December 27, 2009. Посетен на August 9, 2010.
Аполония