Асалско езеро
| Асалско езеро بحيرة عسل | |
| — кратерно езеро — | |
 Сателитна снимка на езерото | |
  Местоположение в Джибути | |
| Местоположение | Афарска депресия |
|---|---|
| Притоци | подводни води от океана |
| Отток | изпарение |
| Дължина | 19 km |
| Ширина | 6,5 km |
| Площ | 54 km2 |
| Дълбочина | 7,4 m (средна) 40 m (макс.) |
| Воден обем | 400 млн. m3 |
| Надм. височина | −155 m |
| Водосб. басейн | 900 km2 |
| Асалско езеро в Общомедия | |
Асалското езеро (на арабски: بحيرة عسل; на френски: Lac Assal) е солено кратерно езеро, разположено в централната част на Джибути, на 120 km западно от едноименната столица. То се намира в депресия, на 155 метра под морското равнище. Водосборният басейн на езерото е 900 km2, а площта му е 54 km2. Разположено е на 7 km широчина и 10 km дължина, при средна дълбочина 7,4 метра. Солеността на езерото е около 350‰, което го прави едно от най-солените езера в света.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Езерото е разположено в централната част на Джибути в затворена депресия в северния край на Източноафриканската рифтова долина. Попадащо в пустинята Данакил, езерото е оградено от хълмове на запад. То се намира на 155 метра под морското равнище, което го прави най-ниската точка в цяла Африка.[2] В езерото се разграничават две части. Сухата част, образувана от изпарение на езерните води, е бяло равнинно корито в северозападния край, което е осеяно със сол. Другата част е водоем с високо солно съдържание.[3][4] Водосборният басейн на езерото е 900 km2[5][6]
Асал има овална форма с дължина 19 km и максимална ширина 6,5 km.[7] Счита се, че слоят кристализирана сол в сухата зона има дебелина над 60 m, като запасите му от сол се оценяват на около 300 милиона тона.[5] Пълноводната част има средна дълбочина 7,4 m и максимална дълбочина 40 m.
Добиването на сол от афарските номадски племена спомага за установяването на древен керванен път. Той свързва езерото с планините на Етиопия, където солта се търгува за сорго, въглища и други стоки. Солта се търгува в южните части на Абисиния за кафе, слонова кост, мускус и дори роби (в исторически план). Тя е източник на богатство за местните племена.[8][9] През последните години промишленият добив на сол се възражда с изграждането на пътна инфраструктура, свързваща залива Губет ел Хараб с Таджуренския залив.[6] В днешно време пътят до езерото е асфалтиран.[5][8] То се намира на около 120 km от град Джибути.[7] Забелязано е, че нивото на водата постепенно се понижава.[9]
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Разположено в горещата пустиня, летните температури около езерото могат да достигнат 52 - 60 °C от май до септември. Зимните температури от октомври до април достигат 34 °C, като по крайбрежието се наблюдават валежи. Част от климата са силните сухи горещи ветрове. Средномесечната температура амплитуда е около 6 °C.[3][4][5] През лятото ветровете духат главно от две посоки – от югозапад и от северозапад (хамсини), а през зимата източните ветрове довеждат и дъжд.[6] Средното количество годишни валежи през 1993 г. и 1997 г. е съответно 773 mm и 381 mm. Най-малко валежи са докладвани през 1996 г. – 23 mm.[5]
Температурата на повърхността на водата може да достигне 33 – 34 °C.[7] Когато вятърът е слаб, а изпарението малко, температурата на плитките води е по-висока в дълбочина, отколкото на повърхността.[5][6][10][11] Цветът на водата може да се промени в рамките на едно денонощие.[8] По пладне водите на езерото приемат изумруден цвят.[12]
Геология[редактиране | редактиране на кода]
Геоложката история на езерото първоначално е изучавана от френски геолози. Според тях, езерото първоначално съдържа сладка вода, намираща се върху 15-метрова мантия от варовик, мергел и каличе. Вкаменелостите по водното корито говорят за постепенно преобразуване в солено езеро. Под солените слоеве се намират слоеве с високо съдържание на гипс.[13] Според една теория, езерото е било наводнено от морето. Според друга теория, морското равнище се е покачило до такава степен, че морската вода се е смесила с подводните води.[13]
Геоложката среда около Асал включва вулканични базалтови образувания на възраст 1 – 3,4 млн. години. Южната част от езерото има пясъчни участъци, чиято ширина варира между 1 и 6 km. Във водосборния басейн почти няма обработваема земя.[5]
Имайки предвид геоложката му еволюция, периферията на езерото в днешно време има кристални солни ивици и забележителен бял гипс, над който се отличават наслоени черни базалтови образувания.[8]
Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]
Растителността в района на езерото е представена само от разпръснати, ниски, трънливи храсти, с изключение на едно самотно палмово дърво близо до пътя.[4] Езерната вода е богата на минерали, но единствените признаци на живот са изобилстващите бактерии.[7] В областта на езерото могат да се видят антилопи, камили, птици, гущери и насекоми.[6] Водна фауна няма.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Озера Африки – озеро Виктория, Чад, Танганьика и другие озера // Архивиран от оригинала на 2015-10-25. Посетен на 2010-06-04.
- ↑ Warren, John K. Evaporites: sediments, resources and hydrocarbons. Birkhäuser, 23 февруари 2006. ISBN 978-3-540-26011-0. с. 280. Посетен на 27 май 2011.
- ↑ а б Lake Assal – Djibouti // British Broadcasting Corporation (BBC). Архивиран от оригинала на 2004-04-06. Посетен на 25 май 2011.
- ↑ а б в A life of constant thirst beside Djibouti's Lake Assal // =British Broadcasting Corporation (BBC), 4 декември 2010. Посетен на 25 май 2011.
- ↑ а б в г д е ж Lake Salt Project, Djibouti:Environmental Impact Assessment // Government of Djibouti:Salt Investment S.A.Z.F, ноември 2008. с. 1–xii, 29. Архивиран от оригинала на 2012-03-24. Посетен на 25 May 2011.
- ↑ а б в г д Geothermal Development in the Assal Area in Djibouti. // Djibouti Environmental Management Plan. с. i–xi,26, 29 – 30. Архивиран от оригинала на 2010-02-15. Посетен на 25 май 2011.
- ↑ а б в г Microbiological Study of a Hypersaline Lake in French Somaliland // American Society for Microbiology. Посетен на 26 май 2011.
- ↑ а б в г Michael Hodd. East Africa handbook: the travel guide. Footprint Travel Guides, 22 март 2002. ISBN 978-1-900949-65-1. с. 947–. Посетен на 26 май 2011.
- ↑ а б Africa. Forgotten Books. ISBN 978-1-4400-7966-5. с. 187–. Посетен на 26 май 2011.
- ↑ Assal Lake – Djibouti // tixik.com. Архивиран от оригинала на 2011-08-15. Посетен на 25 май 2011.
- ↑ Walter Andrew Bell. Horton-Windsor district, Nova Scotia. F.A.Acland, Printer, 1929. Посетен на 26 май 2011.
- ↑ Photographs of Lake Assal, February 2015 // independent-travellers.com. Посетен на 20 юли 2017.
- ↑ а б The Prehistoric Cultures of the Horn of Africa. CUP Archive. ISBN 978-1-00-128155-1. с. 114–. Посетен на 26 май 2011.
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |