Асалско езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асалско езеро
بحيرة عسل
кратерно езеро
Сателитна снимка на езерото
Сателитна снимка на езерото
Djibouti relief location map.jpg
11.65° с. ш. 42.4167° и. д.
Местоположение в Джибути
Местоположение Афарска депресия
Притоци подводни води от океана
Отток изпарение
Дължина 19 km
Ширина 6,5 km
Площ 54 km2
Дълбочина 7,4 m (средна)
40 m (макс.)
Воден обем 400 млн. m3
Надм. височина −155 m
Басейн 900 km2
Асалско езеро в Общомедия

Асалското езеро (на арабски: بحيرة عسل; на френски: Lac Assal) е кратерно езеро, разположено в централната част на Джибути, на 120 km западно от едноименната столица. То се намира в депресия, на 155 метра под морското равнище. Водосборният басейн на езерото е 900 km2, а площта му е 54 km2. Разположено е на 7 km широчина и 10 km дължина, при средна дълбочина 7,4 метра. Солеността на езерото е около 35 %, което го прави едно от най-солените езера в света.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Езерото е разположено в централната част на Джибути в затворена депресия в северния край на Източноафриканската рифтова долина. Попадащо в пустинята Данакил, езерото е оградено от хълмове на запад. То се намира на 155 метра по морското равнище, което го прави най-ниската точка в цяла Африка.[2] В езерото се разграничават две части. Сухата част, образувана от изпарение на езерните води, е бяло равнинно корито в северозападния край, което е осеяно със сол. Другата част е водоем с високо солно съдържание.[3][4] Водосборният басейн на езерото е 900 km2[5][6]

Асал има овална форма с дължина 19 km и максимална ширина 6,5 km.[7] Счита се, че слоят кристализирана сол в сухата зона има дебелина над 60 m, като запасите му от сол се оценяват на около 300 милиона тона.[5] Пълноводната част има средна дълбочина 7,4 m и максимална дълбочина 40 m.

Добиването на сол от афарските номадски племена спомага за установяването на древен керванен път. Той свързва езерото с планините на Етиопия, където солта се търгува за сорго, въглища и други стоки. Солта се търгува в южните части на Абисиния за кафе, слонова кост, мускус и дори роби (в исторически план). Тя е източник на богатство за местните племена.[8][9] През последните години промишленият добив на сол се възражда с изграждането на пътна инфраструктура, свързваща залива Губет ел Хараб с Таджуренския залив.[6] В днешно време пътят до езерото е асфалтиран.[5][8] То се намира на около 120 km от град Джибути.[7] Забелязано е, че нивото на водата постепенно се понижава.[9]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Бидейки разположено в горещата пустиня, езерото търпи летни температури, които могат да достигнат 52 °C от май до септември. Зимните температури от октомври до април достигат 34 °C, като по крайбрежието се наблюдават валежи. Част от климата са силните сухи горещи ветрове. Средномесечната температура амплитуда е около 6 °C.[3][4][5] През лятото ветровете духат главно от две посоки – от югозапад и от северозапад (хамсини), а през зимата източните ветрове довеждат и дъжд.[6] Средното количество годишни валежи през 1993 г. и 1997 г. е съответно 773 mm и 381 mm. Най-малко валежи са докладвани през 1996 г. – 23 mm.[5]

Температурата на повърхността на водата може да достигне 33 – 34 °C.[7] Когато вятърът е слаб, а изпарението малко, температурата на плитките води е по-висока в дълбочина, отколкото на повърхността.[5][6][10][11] Цветът на водата може да се промени в рамките на едно денонощие.[8] По пладне водите на езерото приемат изумруден цвят.[12]

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Геоложката история на езерото първоначално е изучавана от френски геолози. Според тях, езерото първоначално съдържа сладка вода, намираща се върху 15-метрова мантия от варовик, мергел и каличе. Вкаменелостите по водното корито говорят за постепенно преобразуване в солено езеро. Под солените слоеве се намират слоеве с високо съдържание на гипс.[13] Според една теория, езерото е било наводнено от морето. Според друга теория, морското равнище се е покачило до такава степен, че морската вода се е смесила с подводните води.[13]

Геоложката среда около Асал включва вулканични базалтови образувания на възраст 1 – 3,4 млн. години. Южната част от езерото има пясъчни участъци, чиято ширина варира между 1 и 6 km. Във водосборния басейн почти няма обработваема земя.[5]

Имайки предвид геоложката му еволюция, периферията на езерото в днешно време има кристални солни ивици и забележителен бял гипс, над който се отличават наслоени черни базалтови образувания.[8]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Растителността в района на езерото е представена само от разпръснати, ниски, трънливи храсти, с изключение на едно самотно палмово дърво близо до пътя.[4] Езерната вода е богата на минерали, но единствените признаци на живот са изобилстващите бактерии.[7] В областта на езерото могат да се видят антилопи, камили, птици, гущери и насекоми.[6] Водна фауна, обаче, няма.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Озера Африки – озеро Виктория, Чад, Танганьика и другие озера
  2. Warren, John K.. Evaporites: sediments, resources and hydrocarbons. Birkhäuser, 23 февруари 2006. ISBN 978-3-540-26011-0. с. 280. Посетен на 27 май 2011.
  3. а б Lake Assal – Djibouti. // British Broadcasting Corporation (BBC). Посетен на 25 май 2011.
  4. а б в A life of constant thirst beside Djibouti's Lake Assal. // =British Broadcasting Corporation (BBC), 4 декември 2010. Посетен на 25 май 2011.
  5. а б в г д е ж Lake Salt Project, Djibouti:Environmental Impact Assessment. // Government of Djibouti:Salt Investment S.A.Z.F, ноември 2008. с. 1–xii, 29. Архивиран от оригинала на 24 март 2012. Посетен на 25 May 2011.
  6. а б в г д Geothermal Development in the Assal Area in Djibouti.. // Djibouti Environmental Management Plan. с. i–xi,26, 29 – 30. Архивиран от оригинала на 15 февруари 2010. Посетен на 25 май 2011.
  7. а б в г Microbiological Study of a Hypersaline Lake in French Somaliland. // American Society for Microbiology. Посетен на 26 май 2011.
  8. а б в г Michael Hodd. East Africa handbook: the travel guide. Footprint Travel Guides, 22 март 2002. ISBN 978-1-900949-65-1. с. 947–. Посетен на 26 май 2011.
  9. а б Africa. Forgotten Books. ISBN 978-1-4400-7966-5. с. 187–. Посетен на 26 май 2011.
  10. Assal Lake – Djibouti. // tixik.com. Посетен на 25 май 2011.
  11. Walter Andrew Bell. Horton-Windsor district, Nova Scotia. F.A.Acland, Printer, 1929. Посетен на 26 май 2011.
  12. Photographs of Lake Assal, February 2015. // independent-travellers.com. Посетен на 20 юли 2017.
  13. а б The Prehistoric Cultures of the Horn of Africa. CUP Archive. ISBN 978-1-00-128155-1. с. 114–. Посетен на 26 май 2011.
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.