Аскинска пещера
| Аскинска | |
 Входът на пещерата | |
  Местоположение в Русия Башкирия | |
| Местоположение | Башкирия, Руска федерация |
|---|---|
| Дължина | 104 m |
| Височина | 26 m |
| Надм. височина | 260 m |
| Откриване | 1902 |
| Геология | карстова, варовик |
| Входове | 1 |
| Достъп | свободен |
| Аскинска в Общомедия | |
Аскинската пещера се намира в Архангелски район на Башкирия, недалеч от столицата Уфа.
Носи името на протичащата недалеч от нея рекичка Аскин.[1] Пещерата е карстова, образувана в пластове варовикови отлагания през горния девон.[2] Обявена е за природен паметник с всеруско значение и е популярна туристическа дестинация.[3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Аскинската пещера се намира на 20 km от село Архангелское и на 2 km от с. Солонци (Аскино). Образувана е на източния склон на хребета Улутау, в долината на р. Каранюрт, на 260 m надморска височина. Входът ѝ е разположен на 70 метра над рекичката Аскин.[2][3][4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Аскинската пещера е известна от 1902 година, но е описана за първи път от башкирския геолог Георгий Вахрушев през 1926 година.[5] През първите години на изследвания в нея са намерени голямо количество кости от бикове, лосове, мечки, вълци, овце, коне, лисици и други животни.[3] Находките говорят за това, че животните по невнимание са се плъзгали надолу по леда и после не са могли да излязат.[5] Освен това са открити един ръкопис на арабски език, човешки череп, ръждясал меч и шлем.[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Аскинската пещера се състои от една-единствена зала със сравнително малки размери. Дължината ѝ е 104 метра, максималната ширина – 61 m, а височината – 26 m.[3] Площта на пещерата е 5,2 хиляди m2, а обемът и – 51,1 хиляди m3.[2] Спускането в нея става по много стръмен склон с височина около 15 m. То е трудно, въпреки че има стълба с перила, която обаче също се покрива с лед.[3][4] Входът е аркообразен с ширина 9 и височина 22 метра.[2] Обърнат е на североизток.[3]
На входа на пещерата е разположен реликтен ледник, съществуващ през цялата година, даже и през най-горещото лято. Постоянното му наличие се дължи на разположението на пещерата на източния склон на хребета Улутау, който защитава входа от нагряване.[1] В огромната зала със сводест таван почти целият под е покрит с лед. Таванът е покрит с кора от травертин и на места също е обледен.[3] По данни на Булат Мавлюдов от 1985 до 1994 година, на дъното при входа, ледът е бил с дебелина около 0,5 m, а в самата зала – над 1 cm.[2]
Аскинската пещера се намира на левия бряг на рекичката. Местността е влажна и в нея падат големи количества дъждове и снегове. Водата се просмуква през тавана на пещерата, откъдето непрекъснато капе. По време на есенните дъждове капе толкова много вода, че даже шумът от нея заглушава ехото. Това е причината за заледяването на пещерата и образуването на ледените фигури.[5]
В Аскинската пещера през цялата година температурата е отрицателна, а от тавана и стените висят сталактити с най-различна форма и големина.[3] Средната температура вътре е -3 °С.[5] Главната ѝ забележителност са няколкото ледени сталагмити, достигащи на височина от 8 до 11 метра.[4] Диаметърът в основата им е между 3 и 5 m.[3] На дълбочина около 20 метра навътре подът е осеян с пукнатини.[2] През различните години в тази зона са образувани между 7 и 10 големи сталагмита.[3] Особен интерес представлява 15 метровият леден стълб в средата на залата, който се издига почти до тавана.[1] Вдясно, където височината на пещерата намалява, подът и таванът са свързани с ледена колона с височина 4 – 6 метра.[3] Най-известният сталагмит е наречен Мечката. Това е естествена ледена скулптура, която напълно прилича на седяща на задните си крака мечка. Наричат я още Домакинята на пещерата.[5]
Пещерата е най-красива през зимата, когато в нея се образуват причудливи ледени фигури. През лятото температурата ѝ се покачва и въпреки че е минусова през цялата година, ясните очертания на фигурите се губят. По това време и площта на ледника намалява, като в най-далечната част теренът се превръща в глинеста каша.[1]
В дъното на пещерата има няколко фигури, които под определен ъгъл напомнят за санбернар и гаргойли, а под друг – на дребна човешка фигура.[1]
В югоизточната и югозападната стена са оформени два глухи прохода.[3] Подземната зала впечатлява с уникалната си акустика, усилваща и най-слабите и едва различими звуци.[1] Ехото в пещерата многократно повтаря всеки звук.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ((ru)) Наш Урал/Пещера Аскинская ледяная
- ↑ а б в г д е ((ru)) Geo Desire/Други забележителни пещери/Пещера Аскинская
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о ((ru)) Туристическая система Туры.ru/Россия, Арханельский район, Аскинская ледяная пещера
- ↑ а б в ((ru)) BashAdventure – активный отдых и туризм/Аскинская ледяная пещера[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д ((ru)) Русское географическое общество/Отделение в Республике Башкортостан/23 март 2015/Аскинская пещера