Атанасие Стойкович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атанасие Стойкович
руски учен

Роден
Починал
Научна дейност
Област физика
Образование физика и философия

Атанасие Стойкович (на руски: Афана́сий Ива́нович Стойкович; род. 12 юли 1773 г. - поч. 6 септември 1832 г.) е руски учен и преподавател от сръбски произход[1][2][3], втори ректор на Харковския университет[4].

Завършва Пресбургската академия с отличие („primus inter eminentes“), след което продължава образованието си по естествени науки в Гьотингенския университет и Тюбингенския университет. В Тюбинген се сдобива с научната титла "доктор по свободните науки и философия".

Заедно с Василий Каразин са в основата на създаването на Харковския университет, и в частност - в катедрата по физика, метеорология и астрономия. През 1812 г. заедно с Христофор Ромел организира "Общество на науките" към университета с две отделения - естествени и словесни.

През 1813 г. е обвинен в комерсиализъм и е уволнен от университета в Харков, след което заминава да живее в столицата Санкт Петербург.

От 1809 г. е член-кореспондент на Руската академия на науките, а от 1828 г. и на Руската академия - по предложение на Александър Шишков.

Атанасие Стойкович превежда Новия завет на славяносръбски език. Автор е и на приемания за първи сръбски съвременен роман „Аристид и Наталия“, излязъл на славяносръбски език през 1801 г.

Неговият превод на Новия завет не е одобряван от Вук Караджич, поради което сръбският реформатор прави нов превод на „говорим сръбски херцеговински език“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]