Атанасий Пароски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанасий Пароски
светец
Роден 1722 г.
Починал 24 юни 1813 г. (91 г.)
Почитан в Православната църква
Празник 24 юни

Атанасий Пароски (на гръцки: Αθανάσιος ὁ Πάριος) е гръцки просветител, богослов, участник в движението на коливадите, почитан като светец от Православната църква. Паметта му се тачи на 24 юни.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанасий е роден в 1721 или 1722 година на остров Парос.[2][1] Основно образование получава в родното си място, а след това учи в Смирна, в евангелическото училище. След 6 години в Смирна Атанасий постъпва в Атонската академия. В 1757 – 1758 година е ръкоположен за дякон.[2][1]

В периода 1758 – 1762 година Атанасий е директор на гръцкото училище в Солун, където негов ученик е Атанасий Солунски.[3] От 1771 до 1777 година Атанасий Пароски оглавява Атонската академия. В същия период е ръкоположен за свещеник и взема активно участие в движението на коливадите, заради което е гонен и изгонен от Света гора.[2][1] Запазено е и писмо от Атанасий Пароски до ардамерския епископ Дионисий, който го обвинява за водач на светогорските бунтовници.[4]

Атанасий се завръща в Солун, където преподава до 1786 година. В 1781 година му е върнат свещеническият сан. След това оглавява философското училище на остров Хиос, където умира на 24 юни 1813 година. Под негово ръководство школата достига разцвета си.[2][1] Атанасий Пароски превежда на новогръцки Пространното житие на Свети Климент Охридски, издадено в 1774 година.[5]

Атанасий Пароски е автор на около 60 съчинения с учебен, агиографски, литературен, догматико-канонически и апологетически характер, а също ака на проповеди, писма, епиграми, учебници по граматика, риторика и други.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Βασιλάκης Μ. Α. ῾Ο ̓Αθανάσιος ὁ Πάριος καὶ τὸ ἔργον του. Χίος, 1958; ̓Αρκάς Ν. Ε. ̓Αθανάσιος ὁ Πάριος: (Παραδόσεων φροῦρος). ̓Αθῆναι, 1960;
  • Δημαράς Κ. Θ. ̓Ανέκδοτα κείμενα ̓Αθανασίου τοῦ Παρίου // Ερανιστής. 1967. Τ. 5;
  • Παπουλίδης Κ. Τό κίνημα τῶν Κολλυβάδων. ̓Αθῆναι, 1971;
  • Καραμπέτσος Α. ̓Αθανάσιος ὁ Πάριος. ̓Αθῆναι, 1974;
  • Podskalsky. Griechische Theologie. S. 358-365.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ΑΘΑΝΑΣΙΟΣ ὁ ΠΑΡΙΟΣ, ὅσιος (1722-24.6.1813), 24 ᾿Ιουνίου. // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 31 юли 2017.
  2. а б в г д е Православная энциклопедия. Т. IV. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2002. ISBN 5-89572-009-9. с. 67 - 68.
  3. Αθανάσιος ὁ Κουλακιώτης, νεομάρτυς († 8.9.1774). // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 21 май 2017.
  4. Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 18. Посетен на 10 септември 2014.
  5. Снѣгаровъ, Иванъ. Солунъ въ българската духовна култура: исторически очеркъ и документи. София, Университетска библиотека № 180. Придворна печатница, 1937. с. 25.
     Портал „Македония“         Портал „Македония