Атанас Лазовски
| Атанас Лазовски | |
| български публицист и литературен критик | |
| Роден |
6 февруари 1939 г.
|
|---|---|
| Починал | 23 септември 2022 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
Атанас Янков Тенев, приел псевдонима Атанас Лазовски, е български писател, публицист, литературен критик и историк.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 6 февруари 1939 г. в с. Попово, Борисовградско.[2] В Пловдив завършва средно образование и педагогическо училище, а българска филология, библиография и библиотекознание в Софийския държавен университет.[3]
Работил е като учител, редактор във в. „Литературен фронт“ (1966–1968) и сп. „Пламък“ (1969–1973), и драматург на Търговишкия театър.[3]
През 1968 г. е принуден да се откаже от редакторското си място в отдел „Критика“ на в. „Литературен фронт“.[2]. След няколко години напуска и редакцията на сп. „Пламък“.[4]
Член е на Съюза на българските писатели.[3]
Умира на 23 септември 2022 г.[3][5]
Идеи и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Още с книгата си за Атанас Далчев си спечелва репутация на критик с лице. Участва в дискусии, които обикновено сам предизвиква.
Той е сред критиците, приели радушно поезията на Биньо Иванов[6][7] и отхвърлили поезията на Николай Кънчев.[8]
Сред героите на критическите му статии е напр. Николай Хайтов, за когото през 2009 г. пише:
| „ | „Писателят водач чрез писано и говорено слово, чрез телевизия и театър се опитваше безусловно да налага своите оценки за нещата. И ги представяше обикновено като „народни“, „патриотични“, „родолюбиви“. Те донякъде, в някои от случаите биваха наистина и градивни, и навременни. Но повече ощетяваха, изкривяваха – противопоставяха се на традиционния древен порядък на българския светоглед.
|
“ |
Има траен исторически интерес към личността на Матей Преображенски.[10]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Атанас Далчев: Литературно-критически очерк“, София, Български писател, 1966, 126 с.
- „А ти за какво воюваш“. Документална повест за ремсистката Тасийка Лазарова. София, Народна младеж, 1975, 212 с.
- „Женски изповеди“, Пловдив, ГЕПС, 1994, 328 с.
- „Битки за българския фолклор“, Първомай, Коморекс, 1998.
- (в съавторство с Матей Монов) „Потопът и зачатъците на българския хаос“, Първомай, Коморекс, 1999.
- „Мостовете на отец Матей“, Асеновград, Екобелан, 2008.
- „Гибелната любов на Борис: Психографски портрет на поета Борис Манолов с приложени 24 негови стихотворения и поемата му Откъс“, Асеновград, Екобелан, 2008.
- „Вапцаров – поетът праведник“, Асеновград, Екобелан, 2009, 128 с.[11]
- „Съпруга на безсмъртен (Семейният живот на Никола Вапцаров. Психографски портрет на Бойка Вапцарова)“, Асеновград, Екобелан, 2009, 232 с.
- „Живот между Небето и Земята. Стихотворения“, Асеновград, Екобелан, 2011
- Съставител
- (заедно със Симеон Правчанов и Тодор Янчев) „Героят в съвременната българска белетристика. Сборник от статии“, София, Български писател, 1968, 188 с.
- „Проблеми на съвременната българска рецензия. Сборник, статии и студии“, София, Български писател, 1971, 410 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „70 години от рождението на Атанас Лазовски“, calendar.dir.bg.
- ↑ а б в „Любен Петков: Аз съм от поколението на последните литературни бохеми“, интервю на Деян Енев, Портал за култура, изкуство и общество, 22 юни 2015 г.
- ↑ а б в г „Почина писателят Атанас Лазовски“, literaturensviat.com.
- ↑ Минчо Минчев, „Бунт и самоизолация на ниските нива“, в. „Нова Зора“, бр. 45, 11 ноември 2014 г.
- ↑ „Почина Атанас Лазовски - инициатор на надсвирването в Дълбок извор“, haskovo.net, 23 септември 2022 г.
- ↑ Владимир Трендафилов, „Биньо Иванов без котка и шапка в ръка“, в. „Литературен форум“, 1999 г.
- ↑ „Другите за Биньо Иванов“[неработеща препратка], Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“, Кюстендил.
- ↑ Пламен Дойнов, „Езикови единства: Към поезията на Николай Кънчев“, в. „Литературен вестник“, бр. 7, 20 февруари 2002 г.
- ↑ Атанас Лазовски. „Не принизявайте Вазов, щадете Хайтов“. – Във: в. „Словото днес“, бр. 25, 24 септември 2009, с. 8 – 9.
- ↑ Венцеслав Константинов. „Теорията и историята на превода – израз на културно самосъзнание“ Архив на оригинала от 2016-07-30 в Wayback Machine., 1989.
- ↑ Иван Цветков, „Атанас Лазовски разсейва лъжи и спекулации“, рец. във в. „Дума“, бр. 180, 7 август 2010 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Атанас Лазовски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Статии на Атанас Лазовски в сп. „Литературна мисъл“
|
