Аурангабад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Аурангабад.

Аурангабад
на маратхийски: औरंगाबाद
на английски: Aurangabad
— град —
Страна Индия
Щат[[]]
Площ148 km²
Надм. височина513 m
Население1 193 167 души (2011)
ДемонимАурангабадец, аурангабадци
КметNandkumar Ghodele
Пощенски код431 001
Телефонен код0240
Часова зонаUTC+5:30
Официален сайтaurangabad.gov.in
Аурангабад в Общомедия

Аурангабад (на маратхийски: औरंगाबाद pronunciation, на английски: Aurangabad, на хинди: औरंगाबाद от фарси и урду: اورنگ‌آباد, буквално „издигнат на трона“) е град в щата Махаращра, Индия. Административен център на окръг Аурангабад. Важен туристически център, през който минават маршрути към обектите от световното наследство – пещерните храмови комплекси Аджанта и Елора. Един от новите милионни градове, важен индустриален и образователен център.

История[редактиране | редактиране на кода]

Биби-Ка-Макбара

Градът е построен през 1604 – 1610 години на мястото на село Хадки от Малик Амбар, министър-председател на Муртаза Низам-шах II, султан на Ахмаднагар. За година на основаване на града се смята 1610 г. Тогава градът е наречен Фатехпур, вероятно в чест на сина на Амбар, Фатх хан.

През 1634 г. в града пристига Аурангзеб, назначен за губернатор на Декан. Той е живял тук до 1644 г., когато се мести в Агра, за да се бори за престола на Великите Моголи.

През 1681 г. Аурангзеб, вече станал император, се връща в Аурангабад и го прави своя столица. Оттук той води успешни войни с независимите султанати в Декан до смъртта си през 1707 г. Изглежда, че градът е преименуван на Аурангабад именно в тези последни години.

През периода на моголите Аурангабад получава прозвището „град на портите“, тъй като характерната му черта са многобройните порти по периметъра му. Днес са останали осем от тях – паметници от епохата на моголите.

Гробницата на Аурангзеб се намира в Хулдабад, малко градче близо до Аурангабад, където се намира и Долината на светиите, мястото, където са погребани 1 500 суфистки светци. С името на Аурангзеб се свързва и по-малкото и опростено копие на Тадж Махал, Биби-Ка-Макбара в северозападната част на града.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Аурангабад има полупустинен климат. Средните температури през годината варират от 17 до 33 °C, най-удобното време за посещение през годината е от октомври до февруари. Абсолютната максимална температура е регистрирана на 25 май 1905 г. и възлиза на 45,6 °C. Абсолютният минимум е 2 °C и е регистриран на 2 февруари 1911 г.[1] По-голямата част от валежите падат през сезона на мусоните, който продължава от юни до септември. Между ноември и април понякога има гръмотевични бури. Годишните валежи са 725,8 mm.[1]


  Аурангабад (летище) 1981–2010,
екстремните стойности са за 1952–2012 г. 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 34,2 37,8 40,6 43,6 43,6 43,0 37,1 35,6 37,0 37,6 34,6 33,6 43,6
Средни максимални температури (°C) 29,2 31,8 35,7 38,6 39,4 34,7 30,2 29,0 30,4 31,6 30,2 28,7 32,5
Средни минимални температури (°C) 12,2 14,2 18,5 22,4 24,4 23,4 22,2 21,5 21,2 18,5 14,7 11,8 18,8
Абсолютни минимални температури (°C) 1,2 1,9 7,1 10,2 14,2 18,5 18,4 17,2 12,6 8,3 1,9 1,2 1,2
Средни месечни валежи (mm) 3,3 2,2 6,0 3,9 19,5 137,4 164,8 170,7 170,7 76,8 19,2 10,1 789,7
Източник: India Meteorological Department[2][3] Weather Atlas[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Религии в Аурангабад (2011)[5]
Религия Процент
Индуизъм
  
51.07%
Ислям
  
30.79%
Будизъм
  
15.17%
Джайнизъм
  
1.62%
Християнство
  
0.85%
Други или непосочили
  
0.50%

Броят на населението (2011) е 1 193 167 души. 11% от населението са деца до 6 години. Основни езици са маратхи и урду. Според данни от преброяването, 59,09% от населението говори маратхи, 14,76% говори урду. Хинди е основният език на 23,40% от жителите на града.[6]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Преди четири века Аурангабад е бил важен търговски център на кръстопътя на пътищата на керваните, главно между пристанищата на Северозападна Индия и Декан. Сега той е един от най-важните туристически транзитни центрове в Индия поради близостта си до обектите на световното наследство на Аджанта и Елора. На границата между XX и XXI век градът се превръща в значителен индустриален център с развит образователен компонент и бързо нарастване на населението.

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно градът е бил център за производство на копринени и памучни платове. Комбинираната копринена и памучна тъкан, разработена тук, е известна като кимру. В момента значението на производството на коприна е намаляло, но някои манифактури продължават да поддържат традицията, включително Aurangabad Silk Mills и Standard Silk Mills. Копринените сарита пайтана (името им идва от близкия град Пайтана) също се правят в Аурангабад.

Основните индустрии днес са производството на фармацевтични продукти, черната металургия (обработка на стомана), производството на безалкохолни напитки и бира.

В покрайнините на града и извън него има индустриални зони: индустриален район Шендра, Чикалтхана, Валудж. Тук се намират заводите на редица международни индустриални корпорации, по-специално голям завод на компанията Audi.

Банки и финанси[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XXI век, с икономическия бум на града, всички големи частни и публични банки, опериращи в Индия, откриват клонове тук, включително Държавната банка на Индия, Държавната банка на Хайдерабад, Citibank, Deutsche Bank, ICICI Bank, Bank of India, HDFC Bank, YES Bank, SIDBI.

Информационни технологии[редактиране | редактиране на кода]

Близостта на центровете за програмиране Мумбай, Хайдерабад и Пуна осигурява постоянно нарастване на броя на клоновете на софтуерни компании в града поради голямото му население и наличието на образователни центрове.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Аурангабад има едно място в Лок Сабха, което след изборите през 2019 се заема от Сайед Имтияз Джалил, депутат от AIMIM. Аурангабад също е представен с три места в Асамблеята на щата: Аурангабад Запад, Аурангабад Изток и Аурангабад център.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автомобилен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автобусната компания Aurangabad Municipal Transport (AMT) работи в рамките на града и между града и неговите предградия.

Държавната корпорация за пътен транспорт на Махаращра (MSRTC) и няколко частни автобусни компании предоставят услуги между града и други населени места в щата.

Широко са разпространени авторикшите. Te имат таксиметрови апарати, плащането се изчислява въз основа на брояча и тарифната карта на водача.

Въздушен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Летище Аурангабад обслужва вътрешни сезонни международни полети. Разположено е на около 5,5 km на изток от центъра града и на 11 km от жп гарата на Аурангабад, по протежение на държавната магистрала Аурангабад-Нагпур.

Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Железопътната гара на Аурангабад (код на гарата: AWB) се намира в участъка Качигуда – Манмад от Хайдерабад (HYB) на южната централна железопътна линия (SCR). Движението става двупосочно през 2003 г. Най-престижният влак тук е Ajanta Express, който минава през Аурангабад между Качигуда и Манмад. Най-натовареният маршрут е между Аурангабад и Хайдерабад (няколко експресни и пътнически влакове). Между Аурангабад и Мумбай има значителен трафик, обслужван от четири нощни и два дневни влака, както и от удобния високоскоростен Janashatabdi Express (време за пътуване 6 часа и 30 минути).

Атракции[редактиране | редактиране на кода]

Паметници на културата в града и покрайнините[редактиране | редактиране на кода]

  • Биби-Ка-Макбара – мавзолеят на съпругата на Аурангзеб в северозападната част на града.
  • Пещерите Аурангабад – будистки пещерни храмове, издълбани в скалистите хълмове в района на университета и на северозапад извън града.
  • Портите на Аурангабад – до днес са оцелели осем порти („дарваджа“) от тринадесетте, построени по време на моголите: Бхадкал, Дили, Рангин, Каткат, Рошан, Барапула, Пайтан, Кала-дарваджа. Най-старата и най-голямата от тях е портата Bhadkal Darwaja, до която се намира дворецът Naukhanda, принадлежал на низамите на Хайдарабад.
Водните мелници Панчаки и суфисткия мавзолей в Аурангабад
  • Панчаки (19°53’22"N 75°18’56"E) – комплекс от водни мелници и рибовъдно стопанство: технологии от индийската древност. Според легендата комплексът е построен лично от Малик Амбар, основателят на града.

Паметници на културата в околностите на града[редактиране | редактиране на кода]

  • Аджанта – комплекс от пещерни храмове, паметник от Световното наследство.
  • Елора – комплекс от пещерни храмове, паметник от Световното наследство.
  • Даулатабад – на 16 km, полуизоставен укрепен град от XII - XIV век с крепостта Девагири на хълма, една от столиците на династията Туглак, загубил значение през първите десетилетия на VII век с прехвърлянето на административните функции на Аурангабад.
  • Питалкора е комплекс от пещерни храмове Теравада от II век. пр.н.е., на 78 km северозападно от града.
  • Хулдабад с гробницата на Аурангзеб и Долината на светците.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Climate // Архивиран от оригинала на 2013-02-05. Посетен на 2014-07-03.
  2. Station: Aurangabad (Chikalthana)(A) Climatological Table 1981–2010 // Climatological Normals 1981–2010. India Meteorological Department, January 2015. с. 55–56. Архивиран от оригинала на 5 February 2020. Посетен на 3 April 2020.
  3. Extremes of Temperature & Rainfall for Indian Stations (Up to 2012) // India Meteorological Department, December 2016. с. M137. Архивиран от оригинала на 5 February 2020. Посетен на 3 April 2020.
  4. Climate and monthly weather forecast Aurangabad, India // Weather Atlas. Архивиран от оригинала на 20 July 2022. Посетен на 20 July 2022.
  5. C-1 Population By Religious Community - Maharashtra // Архивиран от оригинала на 23 September 2015. Посетен на 1 May 2022.
  6. C-1 Population By Linguistic Community – Maharashtra // Census. Архивиран от оригинала на 2019-12-08. Посетен на 2019-12-29.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]