Ушата чучулига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Балканска чучулига)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ушата чучулига
Eremophila alpestris2.jpg
Ушата чучулига Eremophila alpestris
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Alaudidae Чучулигови
род: Eremophila Ушати чучулиги
вид: E. alpestris Ушата чучулига
Научно наименование
Уикивидове Eremophila alpestris
Linnaeus, 1758[2][3][4]
Синоними
Otocorys alpestris
ушата чучулига в Общомедия

Ушатата чучулига (Eremophila alpestris или рогата чучулига както и алпийска чучулига), наричана още и балканска чучулига, е средно голям представител на семейство Чучулигови (Alaudidae). Дължината на тялото е около 18 см, теглото 35–40 гр. Оперението ѝ е с маскировъчен цвят от сиво и кафяво. Преобладаващият сив цвят е типичен за вида, по който се различава от останалите представители на семейството. Главата е оцветена в жълто и черно. Друг характерен белег за вида са тъмно оцветените стърчащи перца отстрани на главата, които са отличителен белег на мъжките през лятото. Нокътят на задния пръст на краката е дълъг и прав. Човката е къса и относително слаба.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Широко разпространена в Северна и Югоизточна Европа, Азия и Северна Америка. Среща се и в България. Популациите, населяващи области с умерен климат, са прелетни. Населява открити равнинни и планински местности. В България е постоянен вид. Преэ лятото, когато е гнездовият сезон се среща изцяло в планините над около 1500 м н.в. Обича ниска трева с разхвърляни малки или големи камъни (скални групи. Преэ зимата слиза в по-ниските части.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Води наземен начин на живот, въпреки че лети добре. Храни се предимно с насекоми, които търси по земята.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Гнезди, подобно на другите Чучулиги, направо на земята. Снася 2–5 изпъстрени с кафяви и сиви петънца яйца. Малките, подобно на останалите видове Чучулиги, се излюпват покрити с рядък пух и напълно безпомощни, но се развиват изключително бързо и след около 10 дни напускат гнездото. Родителите ги хранят с насекоми.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

В България е защитен вид включен в Червената книга. Стилизирано средновековно изображение на вида върху съд от сграфито керамика от края на XIV век от Царевград Търнов - средновековната столица на Втората българска държава е избрано за емблема на Българско орнитологично дружество[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Ушата чучулига. Посетен на 18 февруари 2012
  2. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  3. указано в: Clements Checklist of Birds of the World
  4. указано в: eBird Taxonomy v2018
  5. Anonym. [Z. Boev]. 1996. The Bulgarian Ornithological Society is finally established. – Historia naturalis bulgarica, 6: 82.