Направо към съдържанието

Ушата чучулига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ушата чучулига
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
клон:Динозаври (Dinosauria)
(без ранг):Гущеротазови (Saurischia)
клон:Тероподи (Theropoda)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:†Orionides
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
клон:Eupasseres
семейство:Чучулигови (Alaudidae)
род:Ушати чучулиги (Eremophila)
вид:Ушата чучулига (E. alpestris)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Ушата чучулига в Общомедия
[ редактиране ]

Ушатата чучулига (Eremophila alpestris), също балканска чучулига,[3] рогата чучулига и алпийска чучулига, е средно голям представител на семейство Чучулигови (Alaudidae). Дължината на тялото е около 18 см, теглото 35–40 гр. Оперението ѝ е с маскировъчен цвят от сиво и кафяво. Преобладаващият сив цвят е типичен за вида, по който се различава от останалите представители на семейството. Главата е оцветена в жълто и черно. Друг характерен белег за вида са тъмно оцветените стърчащи перца отстрани на главата, които са отличителен белег на мъжките през лятото. Нокътят на задния пръст на краката е дълъг и прав. Човката е къса и относително слаба.

Широко разпространена в Северна и Югоизточна Европа, Азия и Северна Америка. Среща се и в България. Популациите, населяващи области с умерен климат, са прелетни. Населява открити равнинни и планински местности. В България е постоянен вид. Преэ лятото, когато е гнездовият сезон се среща изцяло в планините над около 1500 м н.в. Обича ниска трева с разхвърляни малки или големи камъни (скални групи. Преэ зимата слиза в по-ниските части.

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Води наземен начин на живот, въпреки че лети добре. Храни се предимно с насекоми, които търси по земята.

Гнезди, подобно на другите Чучулиги, направо на земята. Снася 2–5 изпъстрени с кафяви и сиви петънца яйца. Малките, подобно на останалите видове Чучулиги, се излюпват покрити с рядък пух и напълно безпомощни, но се развиват изключително бързо и след около 10 дни напускат гнездото. Родителите ги хранят с насекоми.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

В България е защитен вид включен в Червената книга. Стилизирано средновековно изображение на вида върху съд от сграфито керамика от края на XIV век от Царевград Търнов - средновековната столица на Втората българска държава е избрано за емблема на Българско орнитологично дружество[4].

  1. ↑ Eremophila alpestris (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. ↑ Червена книга на Република България. Ушата чучулига. Посетен на 18 февруари 2012
  3. ↑ Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2 януари 2024.
  4. ↑ Anonym. [Z. Boev]. 1996. The Bulgarian Ornithological Society is finally established. – Historia naturalis bulgarica, 6: 82.