Балтийско-адриатически коридор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Балтийско-адриатическият коридор (на немски: Baltisch-Adriatische Achse) е европейска инициатива за изграждане на железопътен коридор с висока пропускателна способност от Северна Европа на юг, свързвайки по този начин град Гданск на Балтийско море с Болоня на Адриатическо море.

Коридорът пресича Полша, Чехия, Словакия, Австрия и Италия, като свързва основно високо индустрализирани области и градове като Варшава, Горносилезкия въглищен басейн, Виена, Югоизточна Австрия и Северна Италия. Коридорът е разработен въз основа на проекта Трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T), № 23, по който през 2003 година е построена непрекъсната железопътна линия между Гданск и Виена. С пропускателна способност 24 милиона тона товари годишно Балтийско-адриатическият коридор се смята за една от най-важните трансалпийски линии в Европа.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

По инициатива на австрийското Министерство на транспорта през 2006 г.[2] Полша, Чехия, Словакия, Австрия и Италия подписват споразумение за разширяване на жп магистрала TEN-T 23, с цел да се създаде Балтийско-адриатически коридор. Целта на инициативата е премахване на местата за задръствания, свързване на транспортните потоци и връзка с други европейски жп коридори, премахване на структурните и географски фактори в недостатъчно добре обслужвани райони (например в Щирия и Каринтия), повишаване на конкурентоспособността на железниците с автомобилните пътища и реализацията на потенциала за развитие на пазара на пътнически транспорт.

През 2009 г. 14 европейски държави подписват декларация, с която призовават за реализиране на Балтийско-адриатически коридор между Гданск и Болоня. Работите започват в края на 2008 г. През първия етап започва разширяването на Коралмската железопътна линия между Грац и Клагенфурт: тогава започва изграждането на Коралмския тунел, най-големият инфраструктурен елемент от железопътната линия. Въвеждането му в експлоатация е планирано за 2022 г. През 2012 г. стартира изграждането на Земерингската железопътна линия, за която се очаква да бъде открита през 2024 г., заобикаляйки височините в планинския проход Земеринг.

С решение от 19 октомври 2011 г. Балтийско-адриатическия коридор е свързан с TEN-T Rail Baltica – линия, проектирана за връзка между Варшава през Каунас, Рига и Талин с Хелзинки (вкл. предложения тунел между Хелзинки и Талин). На 24 април 2012 г. в дискусия с депутата от Европейския парламент, Дебора Серачиани, италианският министър на инфраструктурата и транспорта Корадо Пасера потвърждава намерението на италианското правителство да удължи Балтийско-адриатическия коридор до гр. Анкона (на 325 km южно от Венеция).[3]

Железопътни линии[редактиране | редактиране на кода]

  • Гданск Централна – Варшава Източна (Полски държавни железници, жп линия № 9)
  • Варшава Централна – Гродзиск-Мазовецки (ПЖД, жп линия № 1, бившата жп линия Варшава-Виена)
  • Гродзиск-Мазовецки – Заверче (ПЖД, жп линия № 4)
  • Заверце – Катовице (ПЖД, жп линия № 1, бившата жп линия Варшава-Виена)
  • Краков – Чеховице-Дзеджице (ПЖД, жп линия № 139)
  • Чеховице-Дзеджице – Петровице у Карвине
  • Звардон – Чадца (Словашки държавни железници, жп линия № 129) – Жилина (СЖД, жп линия № 127)

Обслужвани райони[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Балтико-Адриатический коридор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.