Банко Банков (инженер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Банко Банков.

Банко Банков
български инженер и писател
Роден
Техника
Област Строително инженерство
Образование Инженерно-строителен институт в София
Литература
Жанрове разказ, роман
Награди Национална литературна награда „Проф. Димитър Димов“ (2015)

Банко Петков Банков е български строителен инженер, професор, писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Банко Банков е роден на 2 юли 1936 г. в Ловеч. Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч) като първенец на випуска със златен медал (1954) и със специалност промишлено и гражданско строителство в Инженерно-строителния институт, София (1960).

След дипломирането си е обектов ръководител при строежа на Комбината за цветни метали в Пловдив (1960-1962), инженер-конструктор при строежа на Нефтохимическия комбинат в Бургас (1962 – 1964), за което е награден е два пъти с Медал „За трудово отличие“.

По-късно е преподавател по строителна механика във Висшия инженерно-строителен институт. Специализира във Франция (1974 – 1975) и Полша (1988). Доктор на науките от (1975), доцент (1979) и професор (1991). Заместник-декан на Строителния факултет в Инженерно-строителния институт гр. София (1991 – 1994), ръководител на катедра „Строителна механика“ (1995 – 1999), ръководител на сцециализанти и докторанти по строителна механика.

Автор е на около 50 научни публикации, монографии и учебници по строителна механика. Член е на Съюза на учените в България, на бюрото на Националния комитет по теоретична и приложна механика, на редакционната колегия на списание „Строителство“.

Банко Банков е автор и на художествена литература. По време на следването си участва в литературния кръжок „Димчо Дебелянов“. Дебютира със сатирични стихове във в-к „Стършел“ и в-к „Студентска трибуна“. Публикува първите си белетристични творби в сп. „Септември“ и сп. „Пламък“. През 1982-1988 г. е референт-редактор и член на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на в-к „Литературен фронт“, в-к „Пулс“, в-к „Труд“, сп. „Отечество“, сп. „Съвременник“ и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Книги с разкази и повести
  • „Дълъг ден“
  • „Загубата“
  • „Изкачването“
  • „Циганско лято“
  • „Следи по пясъка“
  • „Дамга под ризата“
  • „Мъжки грехове“
  • „Преди да пораснеш“
  • „Зряла възраст“
Романи
  • „Нито първи, нито последни“
  • „Светла и спътници“
  • „Банална грешка“
Детски приказки
  • „До утре и назад“
  • „Пижамата на тигърчето“
  • „Щурчова мечта“
Пиеси
  • „Кой ще дочака изгрева“
  • „Чудото по Димитровден“
  • „Голямото надхитряне“
  • „Чипровски барон“
  • „Нелоялна конкуренция“
Киносценарии

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Кузманов Ю., История на училище „Христо Кърпачев“ 1945 – 1991 г., Издателство „Инфовижън“, Лч., 2012, с. 207
  • Банков, Б., Следи по пясъка, ИК „Атон“, София, 2006