Барбара Касен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Барбара Касен
Barbara Cassin
френски философ и филолог

Родена

Образование Университет Париж-IV: Пари-Сорбон
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20 век
Школа Континентална философия
Интереси реторика, философия на езика
Идеи логология, роля на политиката за културното многообразие
Текстове L'Effet Sophistique (1995), Vocabulaire Européen des Philosophies (ред.) (2004), Google-moi. La Deuxième Mission de l'Amérique (2007)
Образование Сорбона
Повлияна Мартин Хайдегер
Хана Аренд
Жак Лакан
Барбара Касен в Общомедия

Барбара Касен (на френски: Laure Sylvie Barbara Cassin) е френски филолог и философ и активен участник в множество международни проекти от тези области.

Творческата ѝ кариера се основава на изследвания върху античната софистика, чието влияние тя проследява в езика, реториката и цялостта на европейската философия.

Касен е ръководител на изследвания в CNRS, през 2006 г. е директор на центъра Léon-Robin и по нататък, от 2010 г. – председател на Collège International de Philosophie и редактор на неговото издание Rue Descartes, както и на la Revue des femmes-philosophes за ЮНЕСКО.

В 2004 г. излиза трудът от проект под нейно ръководство, представящ Европейски лексикон на философиите: речник на непреводимите думи.[1], обхващащ около 4000 понятия, формулирани на 15 езика.

През май 2018 г. Касен е избрана за член на Френската академия[2]

Живот и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Барбара Касен е родена в парижкото предградие Булон-Биянкур на 24 октомври 1947 г. Учи в Париж като в лицея "Кондорсе". Неин преподавател е френският последовател на Мартин Хайдегер Жан Бофре. През 1968 г. се дипломира в Сорбоната под ръководството на Фердинанд Алкие с работа върху кореспонденцията на Лайбниц и Арно. Още като студентка започва да превежда немски философи, сред които и Хана Аренд.

Задълбочава заниманията си с класическа филология и през 1974 г. защитава докторат Върху Мелис, Ксенофан и Горгий, който е забелязан от корифеите в областта. През 1976-1978 г. тя работи в университета във Фрайбург (мястото на Хайдегер) и този в Хайделберг. През 1984 г. постъпва в CNRS, като в следващите 20 години израства до върха в неговата йерархия. През 1990 г. организира международния колоквиум Съвременни стратегии в апроприирането на Античността с множество именити участници[3] На следващата година стартира проектът за Европейски лексикон, който отнема повече от десетилетие. Работата е част от общоевропейски проект за изложение онлайн на европейското културно наследство (ЕСНО). По този повод Касен пише критично есе срещу технократските подходи към култура, въплътени в елементарни търсачки[4] През 2006-2008 г. Касен е съветник към образователно звено на Европейската комисия. Успоредно с тези ангажименти Касен развива и дейност в Латинска Америка и Африка, като прилага своите експертни разбирания за множествеността на езиковите връзки.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен гражданин на Сао Пауло[5].
  • 2012: Grand prix de philosophie de l’Académie française за цялостно творчество.
  • 2014: Кавалер на Почетния легион, по предложение на министъра на културата (Aurélie Filippetti).
  • 2018: Златен медал от Националния център за научни изследвания (CNRS)[6].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Si Parménide. Le traité anonyme De Melisso Xenophane Gorgia. Édition critique et commentaire., in J. Bollack, Cahiers de philologie, IV, Presses universitaires du Septentrion, Lille, 1980, 646 p. ISBN 2-85939-151-7
  • L'effet sophistique, Paris: Gallimard, 1995
  • Aristote et le logos: contes de la phénoménologie ordinaire, Paris: PUF, 1997
  • Parménide, Sur la nature ou sur l'étant. Le grec, langue de l'être?, Paris: Seuil, 1998
  • Voir Hélène en toute femme: d'Homère à Lacan, Paris: Les Empêcheurs de penser en rond, 2000
  • Google-moi: la deuxième mission de l'Amérique, Paris: Albin Michel, 2006
  • Avec le plus petit et le plus inapparent des corps, Рaris: Fayard 2007
  • Jacques le Sophiste. Lacan, logos et psychanalyse, Paris: EPEL, 2012
  • Plus d'une langue, Paris: Bayard, 2012
  • La nostalgie. Quand donc est-on chez soi? Ulysse, Énée, Hannah Arendt., Paris: Autrement, 2013
  • L'archipel des idées de Barbara Cassin, Paris: Éditions de la Maison des Sciences de l'Homme, 2014, 180 p. ISBN|978-2-7351-1699-7
  • Derrière les grilles: sortons du tout-évaluation, Paris: Éditions Mille et une nuits, 2014
  • Sophistical Practice. Toward a Consistent Relativism., Fordham University Press, 2014, 384 p. ISBN 9780823256389
  • Éloge de la traduction. Compliquer l'universel, Fayard, 2016. ISBN 978-2-213-70077-9
  • Quand dire, c'est vraiment faire: Homère, Gorgias et le peuple arc-en ciel, Fayard, 2018 , (ISBN 978-2213711614)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни преводи
  • Aristote, Sur Melissus, Xénophane et Gorgias, in Si Parménide, 1980.
  • Parménide, Sur la nature ou sur l'étant, Seuil, Paris, 1998.
В съавторство с Мишел Нарси
  • Aristote, Métaphysique IV, in La Décision du sens, 1989
  • J. Lukasiewicz, Le principe de contradiction chez Aristote, in Rue Descartes, n° 1-2, p. 9-32, Albin Michel, Paris, 1991
  • Richard Broxton Onians, avec Armelle Debru, Les Origines de la pensée européenne, coll. L'ordre philosophique, Seuil, Paris, 1999
Като участник в колектив от преводачи
  • A. Arendt, dir. Patrick Lévy, La Crise de la culture, Gallimard, Paris, 1972.
  • A. Arendt, Vies politiques, Gallimard, Paris, 1974.
  • Peter Szondi, dir Jean Bollack, Poésie et poétique de l'idéalisme allemand, Minuit, Paris, 1975.
  • Dir. A. Soulez, Manifeste du Cercle de Vienne et autres écrits, PUF, Paris, 1985.
  • Заедно с Fernando Santoro, António Vieira, Sermão de Nossa Senhora do Ó, inédit.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Barbara Cassin (dir.), Vocabulaire européen des philosophies: dictionnaire des intraduisibles, Paris, Le Seuil/Le Robert,‎ 2004, 1 532 p. (ISBN 2020307308).
  2. Сайт на Френската академия.
  3. Участват Elizabeth Anscombe, Pierre Aubenque, Jacques Brunschwig, Жил Дельоз, Жак Дерида, Умберто Еко, Пол Рикьор, вж. публикацията Nos Grecs et leurs modernes. Les stratégies contemporaines d’appropriation de l’Antiquité, Seuil, Paris, 1992.
  4. Cassin B., Google-moi: la deuxième mission de l'Amérique, Paris: Albin Michel, 2006.
  5. Титлата ѝ е връчена при издаване на неин труд, на португалски Ensaios sofisticos.
  6. Barbara Cassin, médaille d’or 2018 du CNRS. // 27 septembre 2018..