Бартоломеу Диаш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Бартулумеу Диаш)
Направо към: навигация, търсене
Бартоломеу Диаш
португалски изследовател
Статуя на Диаш в Кейптаун
Статуя на Диаш в Кейптаун

Роден
1450 г.
Починал
29 май 1500 г. (50 г.)
Националност Флаг на Португалия Португалия
Професия пътешественик-изследовател, мореплавател
Бартоломеу Диаш в Общомедия

Бартоломѐу Дѝаш (на португалски: Bartolomeu Dias, МФА:[baɾtuluˈmeu ˈdiɐʃ]) (роден около 1450 – 29 май 1500) е португалски пътешественик-изследовател и мореплавател.

По време на експедицията си от 1487 г. -1488 г. заобикаля Африка, откривайки Нос Добра Надежда, в търсене на морски път към Индия  – едно от най-важните събития от епохата на Великите географски открития, ставайки първия европеец, преминал от Атлантическия океан в Индийския океан.

За ранния живот на Диаш практически нищо не е известно. Дълго време е считан за син на капитан на Енрике Мореплавателя, но това също е недоказано твърдение. Обикновено към неговото име е добавяна и фамилията „де Новаиш“, което е документирано за първи път през 1571 г., когато внукът на Диаш получава назначение за губернатор на Ангола.

През 1474 г. бъдещият крал Жоао II взема под свой личен надзор португалската търговия с Гвинея. Основно го занимава въпросът колко още на юг се простира африканското крайбрежие. За тази цел на юг са изпратени няколко капитани, от които най-далеч достига Диого Као, който поставя паметен знак – т.н. падран (каменен стълб с изобразен на него кралски герб), на територията на съвременна Ангола.

След като капитан Диого Као изчезва без следа след поредна експедиция, кралят поръчва на Диаш да заеме неговото място и да се отправи на експедиция в търсене на приказното царство на Презвитер Йоан, което според редици притчи се намира някъде дълбоко във вътрешността на Африка. Експедицията на Диаш се състои от 3 кораба, 1 от които се командва от неговия брат, а за главен кормчия на флотилията е назначен Перу Аленкер.

Като се приемат за достоверни записките на Христофор Колумб, Диаш отплува от Лисабон през август 1487 г., открива югозападното крайбрежие на Африка от 22º до 33º ю.ш., а на 4 декември с.г. акостира в залива „Св. Стефан“, Южна Намибия. Продължава плаването си на юг и открива залива Уолфиш Бей (8 декември), залива Людериц (26 декември) и залива Спенсър (31 декември) и планината Хамаис (6 януари 1488).

След 6 януари започват свирепи бури, които принуждават Диаш да излезе в открито море. След 13 дни използвайки благоприятните в случая антарктически ветрове, плавайки първоначално на североизток, а после на изток открива южния бряг на Африка между 22º и 26º и.д.- последователно залива Мосел (Mosselbaai), залива Алгоа на 33°50′ ю. ш. 25°50′ и. д. / 33.833333° ю. ш. 25.833333° и. д. и река Groot-Visrivier. Експедицията достига най-далечната точка от своето плаване на 12-ти март 1488-ма - Kwaaihoek, близо до делтата на река Бушмен (Bushman), като през този период се установяват и първите контакти с местните племена на бушмените.  В крайна сметка разбунтувалия се екипаж принуждава Диаш да се откаже от вероятното му намерение да достигне и до Индия. Експедицията потегля обратно като по пътя са открити нос Иглен нос (16 май, 34º 52` ю.ш., най-южната точка на Африка), Нос Добра Надежда (16 август) и залива Св. Елена (18 август), след което експедицията се завръща в Португалия с известието, че морският път за Индия е открит.

След този успех обаче португалците преустановяват експедициите си към Индия за повече от 10 години. Предполага се, че са изчаквали да получат полезна информация от засекретеното пътуване по суша на Перо да Ковиля (Pêro da Covilhã) . Най-после през 1497-ма година започва подготовката на експедицията на Вашку да Гама, по време на която Диаш е инспектор на строежа на корабите близнаци São Gabriel и San Rafael. Флотата потегля през 1499-та година, като Диаш я съпровожда в първия етап от пътуването ѝ – до островите Кабо Верде.

Диаш става и един от капитаните на кораб и главен навигатор на втората експедиция достигнала Индия – тази на Педро Алварес Кабрал. Взимайки курс на югозапад тя първо открива за Португалия брега на Бразилия, откъдето се насочва право на изток. На 29-ти май 1500-та година вече в непосредствена близост до Нос Добра Надежда експедицията се сблъсква със силна буря, при която четири от корабите потъват с целия си екипаж, в това число този на Бартоломеу Диаш. По ирония на съдбата смелият моряк намира смъртта си близо до носа, наречен от него Нос на бурите (Cabo das Tormentas) и чието достигане ще остави името му в историята.

Източници[редактиране | редактиране на кода]