Направо към съдържанието

Башчанска плоча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Башчанска плоча
Башчанска плоча
Башчанска плоча
Местоположение
44.58° с. ш. 14.45° и. д.
Башчанска плоча
Местоположение в Хърватия
Страна Хърватия
ЖупанияПриморско-горанска
общинаБашка, Кърк
Археология
Видстела
ПериодXI век
ЕпохаСредновековие
Башчанска плоча в Общомедия

Башчанската плоча (на хърватски: Bašćanska ploča) е сред първите паметници с надпис на хърватския вариант на старославянския език от около 1100 г.

Плочката е открита от изследователи през 1851 г. в паважа на църквата „Света Луция“ в Юрандвор, близо до Башка на остров Кърк.

Оригиналът се съхранява в Хърватската академия на науките и изкуствата, Загреб от 1934 г.[1]

Направена е от бял варовик. Има размери 199 см ширина, 99,5 см височина и 7,5 – 9 см дебелина, тежи около 800 килограма[1].

Тя е именна каменна плоча: на нея е записана дарената от крал Звонимир земя на бенедиктинското абатство и игумена му. Оригинален текст:

ⰰⰸⱏ-----ⱌⰰⱄⰻⱀⰰ--ⱅⰰⰳⱁⰴⱆⱈⰰⰰⰸⱏ
ⱁⱂⰰⱅ–ⰴⱃⱏⰶⰻⱈⱝⱂⰻⱄⰰⱈⱏⱄⰵⱁⰾⰵⰴⰻⱑⱓⰶⰵ
ⰴⰰⰸⱏⰲⱏⱀⰻⰿⱃⱏⰽⱃⰰⰾⱏⱈⱃⱏⱝⱅⱏⱄⰽⱏ---
ⰴⱀⰻⱄⰲⱁⱗⰲⱏⱄⰲⰵⱅⱆⱓⰾⱆⱌⰻⱓⰻⱄⰲⰵ--
ⰿⰻⰶⱆⱂⱝⱀⱏⰴⰵⱄⰻ–ⱃⱝⰽⱃⱏⰱⱝⰲⱑⰿⱃⱝ---ⱏⰲ--
ⱌⱑⱂⱃⰱⱏⱀⰵⰱⰳⰰ–ⱏⱂⱁⱄⰾ–ⰲⰻⱀⱁⰴⰾⱑ--ⰲⰰⰲⱁ
ⱅⱁⱌⱑⰴⰰⰻⰶⰵⱅⱉⱀⱁⱃⱒⰵⰽⰾⱏⱀⰻⰻⰱⱁⰻⰱ–ⰰⱀⰾⰰⰻⰳⰵ
ⰲⰰⰼⰾⰻⱄⱅ҃ⰻⰻⱄⱅ҃ⰰⱑⰾⱆⱌⰻⱑⰰⱞⱀⱏⰴⰰⰻⰾⰵⱄⰴⱑⰶⰻⰲⰵ
ⱅⱏⱞⱉⰾⰻⰸⱝⱀⰵⰱ҃ⱁⰳⰰⰰⰸⱏⱁⱀⱝⱅⱏⰴⰱⱃⱉⰲⱜⱅⱏⰸⱏ
ⰴⱝⱈⱏⱌⱃ꙯ⱑⰽⱏⰲⱏⱄⰻⱅⰻⱄⰲⱉⰵⱓⰱⱃⱝⰰⱜⱓⱄⱏⰴⰵⰲ
ⰵⱅⰻⱓⰲⱏⰴⱀⰻⰽⱏⱀⰵⰸⰰⰽⱉⱄⱏⱞⱏⱅⱝⱉⰱⰾⰰⰾ
ⰰⱓⱋⱝⰳⱉⰲⱏⱄⱆⰽⱏⱃⱝⰻⱀⱆⰻⰱⱑⱎⰵⰲⱏⱅⱏⰾНⱜⱞ
ⱜⰽⱆⰾⱝⰲⱏⱉтⱉⱒⱍ---ⰲⰵт꙯ⱆⱓⰾⱆⱌ꙯ⱜⱓⰲⱏⰵⰾⰻНⱉ

Учените, участващи в разчитането на глаголическия текст, трябва да се справят с палеографически проблеми, както и с повредите по износената повърхност на плочата[2]. Бранко Фучич предлага следната транслитерация на текста:

Оригиналния текст, транслитерация на латиница Превод на съвременен хърватски език Превод на съвременен български език

A[zъ vъ ime o]tca i s(i)na [i s](ve)tago duha azъ opat[ъ] Držiha pisahъ se o ledin[n]e juže da Zъvъnim[i]rъ kralъ hrъvatъskъï [vъ] dni svoję vъ svetuju Luciju i s[vedo]mi županъ Desimra Krъ[ba]vě Mra[tin]ъ vъ l(i)cě Pr(i)bъnebža [s]ъ posl[ъ] Vin[od](o)lě [Ěk](o)vъ v(ъ) Otocě da iže to poreče klъni i bo(g) i bï(=12) ap(osto)la i g(=4) eva(n)j(e)listi i s(ve)taě Luciě am(e)nъ da iže sdě živetъ moli za ne boga azъ opatъ D(o)brovitъ zъdah crěkъvъ siju i svoeju bratiju sъ devetiju vъ dni kъneza kosъmъta obladajućago vъsu Kъrainu i běše vъ tъ dni Mikula vъ Otočъci [sъ S]vetuju Luciju vъ edino

Ja, u ime Oca i Sina i Svetoga Duha. Ja opat Držiha pisah ovo o ledini koju dade Zvonimir, kralj hrvatski u dane svoje svetoj Luciji. Svjedoče mi župan Desimir u Krbavi, Martin u Lici, Piribineg u Vinodolu i Jakov na Otoku. Da tko poreče, nega ga prokune i Bog i 12 apostola i 4 evanđelista i sveta Lucija. Amen. Neka onaj tko ovdje živi, moli za njih Boga. Ja opat Dobrovit zidah crkvu ovu sa svoje devetero braće u dane kneza Kosmata koji je vladao cijelom Krajinom. I bijaše u te dane [župa sv.] Mikula u Otočcu sa [župom] svetom Lucijom zajedno.

В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз, предстоятел на Държиха, написах това за земята, която Звонимир, хърватски крал, е дал в своето време на света Луция. И свидетел [са били] жупан Десимир в Крбава, Мартин в Лика, Пирибинег в Винодол и Яков в Оток. Този, който го отрича, нека той да бъде проклет от Бога и дванадесетте апостоли и от четиримата евангелисти и света Луция. Амин. Нека тези, които живеят тук, да се молят за тях на Бога. Аз, предстоятел на Добровит, построих тази църква с деветимата мои братя по времето на княза по право, който управлява в целия ни край. И в тези дни заедно [в енорията на] свети Николай в Оточац и [в енорията на] света Луция.

На плочата за първи път се споменава името на Хърватия, но най-старият хърватски глаголически паметник е Пломиновата плоча. Текстът от Башка се смята за „перлата на хърватския език“ и „кръщението“ на хърватската литературна култура, както и за пример за хърватския плетер.

Плочката е изобразена на аверса на банкнотата от 100 хърватски куни, емитирана през 1993 и 2002 година[3].

  1. а б Bašćanska ploča // ihjj.hr. Institute of Croatian Language and Linguistics. Посетен на 18 октомври 2014. (на хърватски)
  2. Fučić 1971, с. 238
  3. Features of Kuna Banknotes Архив на оригинала от 2009-05-06 в Wayback Machine.: 100 kuna Архив на оригинала от 2011-06-04 в Wayback Machine. (1993 issue) & 100 kuna Архив на оригинала от 2011-06-04 в Wayback Machine. (2002 issue)
  • Fučić, Branko. Najstariji hrvatski glagoljski natpisi. // Slovo 21. Old Church Slavonic Institute, September 1971. с. 227–254
  • Margetić, Lujo. O nekim osnovnim problemima Bašćanske ploče. // Croatica Christiana Periodica 31 (60). December 2007. с. 1–15
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Baška tablet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​