Башчанска плоча
Башчанска плоча | |
Башчанска плоча | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | Хърватия |
Жупания | Приморско-горанска |
община | Башка, Кърк |
Археология | |
Вид | стела |
Период | XI век |
Епоха | Средновековие |
Башчанска плоча в Общомедия |
Башчанската плоча (на хърватски: Bašćanska ploča) е сред първите паметници с надпис на хърватския вариант на старославянския език от около 1100 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Плочката е открита от изследователи през 1851 г. в паважа на църквата „Света Луция“ в Юрандвор, близо до Башка на остров Кърк.
Оригиналът се съхранява в Хърватската академия на науките и изкуствата, Загреб от 1934 г.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Направена е от бял варовик. Има размери 199 см ширина, 99,5 см височина и 7,5 – 9 см дебелина, тежи около 800 килограма[1].
Тя е именна каменна плоча: на нея е записана дарената от крал Звонимир земя на бенедиктинското абатство и игумена му. Оригинален текст:
ⰰⰸⱏ-----ⱌⰰⱄⰻⱀⰰ--ⱅⰰⰳⱁⰴⱆⱈⰰⰰⰸⱏ
ⱁⱂⰰⱅ–ⰴⱃⱏⰶⰻⱈⱝⱂⰻⱄⰰⱈⱏⱄⰵⱁⰾⰵⰴⰻⱑⱓⰶⰵ
ⰴⰰⰸⱏⰲⱏⱀⰻⰿⱃⱏⰽⱃⰰⰾⱏⱈⱃⱏⱝⱅⱏⱄⰽⱏ---
ⰴⱀⰻⱄⰲⱁⱗⰲⱏⱄⰲⰵⱅⱆⱓⰾⱆⱌⰻⱓⰻⱄⰲⰵ--
ⰿⰻⰶⱆⱂⱝⱀⱏⰴⰵⱄⰻ–ⱃⱝⰽⱃⱏⰱⱝⰲⱑⰿⱃⱝ---ⱏⰲ--
ⱌⱑⱂⱃⰱⱏⱀⰵⰱⰳⰰ–ⱏⱂⱁⱄⰾ–ⰲⰻⱀⱁⰴⰾⱑ--ⰲⰰⰲⱁ
ⱅⱁⱌⱑⰴⰰⰻⰶⰵⱅⱉⱀⱁⱃⱒⰵⰽⰾⱏⱀⰻⰻⰱⱁⰻⰱ–ⰰⱀⰾⰰⰻⰳⰵ
ⰲⰰⰼⰾⰻⱄⱅ҃ⰻⰻⱄⱅ҃ⰰⱑⰾⱆⱌⰻⱑⰰⱞⱀⱏⰴⰰⰻⰾⰵⱄⰴⱑⰶⰻⰲⰵ
ⱅⱏⱞⱉⰾⰻⰸⱝⱀⰵⰱ҃ⱁⰳⰰⰰⰸⱏⱁⱀⱝⱅⱏⰴⰱⱃⱉⰲⱜⱅⱏⰸⱏ
ⰴⱝⱈⱏⱌⱃ꙯ⱑⰽⱏⰲⱏⱄⰻⱅⰻⱄⰲⱉⰵⱓⰱⱃⱝⰰⱜⱓⱄⱏⰴⰵⰲ
ⰵⱅⰻⱓⰲⱏⰴⱀⰻⰽⱏⱀⰵⰸⰰⰽⱉⱄⱏⱞⱏⱅⱝⱉⰱⰾⰰⰾ
ⰰⱓⱋⱝⰳⱉⰲⱏⱄⱆⰽⱏⱃⱝⰻⱀⱆⰻⰱⱑⱎⰵⰲⱏⱅⱏⰾНⱜⱞ
ⱜⰽⱆⰾⱝⰲⱏⱉтⱉⱒⱍ---ⰲⰵт꙯ⱆⱓⰾⱆⱌ꙯ⱜⱓⰲⱏⰵⰾⰻНⱉ
Учените, участващи в разчитането на глаголическия текст, трябва да се справят с палеографически проблеми, както и с повредите по износената повърхност на плочата[2]. Бранко Фучич предлага следната транслитерация на текста:
Оригиналния текст, транслитерация на латиница | Превод на съвременен хърватски език | Превод на съвременен български език |
---|---|---|
A[zъ vъ ime o]tca i s(i)na [i s](ve)tago duha azъ opat[ъ] Držiha pisahъ se o ledin[n]e juže da Zъvъnim[i]rъ kralъ hrъvatъskъï [vъ] dni svoję vъ svetuju Luciju i s[vedo]mi županъ Desimra Krъ[ba]vě Mra[tin]ъ vъ l(i)cě Pr(i)bъnebža [s]ъ posl[ъ] Vin[od](o)lě [Ěk](o)vъ v(ъ) Otocě da iže to poreče klъni i bo(g) i bï(=12) ap(osto)la i g(=4) eva(n)j(e)listi i s(ve)taě Luciě am(e)nъ da iže sdě živetъ moli za ne boga azъ opatъ D(o)brovitъ zъdah crěkъvъ siju i svoeju bratiju sъ devetiju vъ dni kъneza kosъmъta obladajućago vъsu Kъrainu i běše vъ tъ dni Mikula vъ Otočъci [sъ S]vetuju Luciju vъ edino |
Ja, u ime Oca i Sina i Svetoga Duha. Ja opat Držiha pisah ovo o ledini koju dade Zvonimir, kralj hrvatski u dane svoje svetoj Luciji. Svjedoče mi župan Desimir u Krbavi, Martin u Lici, Piribineg u Vinodolu i Jakov na Otoku. Da tko poreče, nega ga prokune i Bog i 12 apostola i 4 evanđelista i sveta Lucija. Amen. Neka onaj tko ovdje živi, moli za njih Boga. Ja opat Dobrovit zidah crkvu ovu sa svoje devetero braće u dane kneza Kosmata koji je vladao cijelom Krajinom. I bijaše u te dane [župa sv.] Mikula u Otočcu sa [župom] svetom Lucijom zajedno. |
В името на Отца и Сина и Светия Дух, аз, предстоятел на Държиха, написах това за земята, която Звонимир, хърватски крал, е дал в своето време на света Луция. И свидетел [са били] жупан Десимир в Крбава, Мартин в Лика, Пирибинег в Винодол и Яков в Оток. Този, който го отрича, нека той да бъде проклет от Бога и дванадесетте апостоли и от четиримата евангелисти и света Луция. Амин. Нека тези, които живеят тук, да се молят за тях на Бога. Аз, предстоятел на Добровит, построих тази църква с деветимата мои братя по времето на княза по право, който управлява в целия ни край. И в тези дни заедно [в енорията на] свети Николай в Оточац и [в енорията на] света Луция. |
На плочата за първи път се споменава името на Хърватия, но най-старият хърватски глаголически паметник е Пломиновата плоча. Текстът от Башка се смята за „перлата на хърватския език“ и „кръщението“ на хърватската литературна култура, както и за пример за хърватския плетер.
Плочката е изобразена на аверса на банкнотата от 100 хърватски куни, емитирана през 1993 и 2002 година[3].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Bašćanska ploča // ihjj.hr. Institute of Croatian Language and Linguistics. Посетен на 18 октомври 2014. (на хърватски)
- ↑ Fučić 1971, с. 238
- ↑ Features of Kuna Banknotes Архив на оригинала от 2009-05-06 в Wayback Machine.: 100 kuna Архив на оригинала от 2011-06-04 в Wayback Machine. (1993 issue) & 100 kuna Архив на оригинала от 2011-06-04 в Wayback Machine. (2002 issue)
- Fučić, Branko. Najstariji hrvatski glagoljski natpisi. // Slovo 21. Old Church Slavonic Institute, September 1971. с. 227–254
- Margetić, Lujo. O nekim osnovnim problemima Bašćanske ploče. // Croatica Christiana Periodica 31 (60). December 2007. с. 1–15
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- The Baška Tablet – The Jewel // info.hazu.hr. Croatian Academy of Sciences and Arts, 16 март 2011. Посетен на 18 октомври 2014.
- 900 Years of the Baska Stone Tablet (S/S) // posta.hr. Croatian Post. Посетен на 21 октомври 2014.
- Таблет башке, по Дарко Žubrinić
- Башчанскую печката, Матео Žagar
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Baška tablet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |