Бенджамин Томпсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бенджамин Томпсън
Benjamin Thompson
британски физик и изобретател

Роден
Починал
21 август 1814 г. (61 г.)
ПогребанПариж, Франция

Религияангликанство
Националност Великобритания
Учил вХарвардски колеж
НаградиОрден на Белия орел
Научна дейност
Областфизика
ПодписSir Benjamin Thompson, Count Rumford signature.svg
Бенджамин Томпсън в Общомедия

Бенджамин Томпсън (на английски: Benjamin Thompson), известен също като граф Ръмфорд (на немски: Reichsgraf von Rumford), е британски физик и изобретател, който допринася за създаването на теорията на термодинамиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1753 – 1785)[редактиране | редактиране на кода]

Родене на 26 март 1753 година в град Уобърн в британската колония Масачузетс, (днес щат в САЩ). През 1766 г. отива да чиракува при търговец от съседния Салем, а през 1772 се жени за богата наследница от Портсмът и е назначен за офицер в милицията на колонията Ню Хампшър. След започването на Американската война за независимост (1775 – 1783) той активно подкрепя британците и е принуден да изостави семейството си.

Докато работи за британската армия в Америка, Томпсън провежда експерименти с барут, които са високо оценени след публикуването им през 1781 г. във „Philosophical Transactions“, издание на Британското кралско научно дружество.[1] По тази причина, когато се премества в Лондон след края на войната, той вече има известна научна репутация. През 1784 г. получава британско рицарско звание.

В Бавария (1785 – 1799)[редактиране | редактиране на кода]

През 1785 г. Томпсън се премества в Бавария, където става адютант на курфюрста Карл Теодор. Той остава в Бавария 14 години, като участва в реорганизацията на армията и в създаването на приюти за бедни, във въвеждането на картофите в местното земеделие и в основаването на съществуващата и днес Английска градина в Мюнхен. През 1791 г. е обявен за граф на Ръмфорд (по името на местност в Масачузетс), новосъздадена почетна титла в Свещената Римска империя.

През този период Бенджамин Томпсън изследва топлоизолационните свойства на различни материали и стига до опроверганото по-късно заключение, че въздухът и останалите газове не провеждат топлина.[2][3] Към 1797 той вече твърди, че и течностите не провеждат топлина.[4] Тези идеи предизвикват неодобрението на научната общност, като особено остри са нападките на Джон Далтон[5] и Джон Лесли.[6]

Основният научен принос на Томпсън също е от времето на неговото пребиваване в Мюнхен. В своята „An Experimental Enquiry Concerning the Source of the Heat which is Excited by Friction“ (1798; „Експериментално изследване относно източникът на топлина, създадена от триене“) той твърди, противно на общоприетото схващане, че топлината не е самостоятелна субстанция, а форма на движение. Макар и приета враждебно, тази хипотеза заляга в основата на съвременната термодинамика и играе важна роля за извеждането на законите за запазване на енергията през следващите десетилетия на 19 век.

Последни години (1799 – 1814)[редактиране | редактиране на кода]

Бенджамин Томпсън прекарва годините след 1799 г. между Франция и Англия. През 1799 г., заедно с Джоузеф Банкс, основава Кралския институт на Великобритания. През 1804 се жени за Мари-Ан Лавоазие, вдовица на френския химик Антоан Лавоазие. Малко по-късно двамата се разделят, но Томпсън се установява в Париж.

Умира на 21 август 1814 г. в предградието Отьой (днес част от Париж) на 61-годишна възраст.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Benjamin Thompson. New Experiments upon Gun-Powder, with Occasional Observations and Practical Inferences. // Philosophical Transactions of the Royal Society of London 71. 1781. с. 229 – 328.
  2. Rumford (1786) „New experiments upon heat“ Philosophical Transactions of the Royal Society p.273
  3. Rumford (1792) Experiments upon heat, Philosophical Transactions of the Royal Society, p. 48 – 80.
  4. Rumford (1797) „On the propagation of heat in fluids“, Nicholson's Journal, 1, pp. 298 – 341.
  5. Cardwell, D.S.L.. From Watt to Clausius: The Rise of Thermodynamics in the Early Industrial Age. London, Heinemann, 1971. ISBN 0-435-54150-1. с. 99.
  6. Leslie, J.. An Experimental Enquiry into the Nature and Propagation of Heat. London, 1804.