Бенджамин Томпсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бенджамин Томпсън
британски физик
Бенджамин Томпсън 
Роден: 26 март 1753
Уобърн, Масачузетс
Починал: 21 август 1814
Отьой, Франция

Бенджамин Томпсън (на английски: Benjamin Thompson), известен също като граф Ръмфорд (на немски: Reichsgraf von Rumford), е британски физик и изобретател, който допринася за създаването на теорията на термодинамиката.

Биография[редактиране | edit source]

Бенджамин Томпсън е роден през 1753 в град Уобърн в британската колония Масачузетс. През 1766 г. отива да чиракува при търговец от съседния Салем, а през 1772 се жени за богата наследница от Портсмът и е назначен за офицер в милицията на колонията Ню Хампшър. След започването на Американската война за независимост (1775-1783) той активно подкрепя британците и е принуден да изостави семейството си. Докато работи за британската армия в Америка, той провежда експерименти с барут, които са високо оценени след публикуването им през 1781 във „Philosophical Transactions“, издание на Британското кралско научно дружество. [1] По тази причина, когато се премества в Лондон след края на войната, той вече има известна научна репутация. През 1784 получава британско рицарско звание.

През 1785 Томпсън се премества в Бавария, където става адютант на курфюрста Карл Теодор. Той остава в Бавария 14 години, като участва в реорганизацията на армията и в създаването на приюти за бедни, във въвеждането на картофите в местното земеделие и в основаването на съществуващата и днес Английска градина в Мюнхен. През 1791 е обявен за граф на Ръмфорд (по името на местност в Масачузетс), новосъздадена почетна титла в Свещената Римска империя.

През този период Бенджамин Томпсън изследва топлоизолационните свойства на различни материали и стига до опроверганото по-късно заключение, че въздухът и останалите газове не провеждат топлина.[2][3] Към 1797 той вече твърди, че и течностите не провеждат топлина.[4] Тези идеи предизвикват неодобрението на научната общност, като особено остри са нападките на Джон Далтон[5] и Джон Лесли.[6]

Основният научен принос на Томпсън също е от времето на неговото пребиваване в Мюнхен. В своята „An Experimental Enquiry Concerning the Source of the Heat which is Excited by Friction“ (1798; „Експериментално изследване относно източникът на топлина, създадена от триене“) той твърди, противно на общоприетото схващане, че топлината не е самостоятелна субстанция, а форма на движение. Макар и приета враждебно, тази хипотеза заляга в основата на съвременната термодинамика и играе важна роля за извеждането на законите за запазване на енергията през следващите десетилетия на 19 век.

Бенджамин Томпсън прекарва годините след 1799 между Франция и Англия. През 1799, заедно с Джоузеф Банкс, той основава Кралския институт на Великобритания. През 1804 се жени за Мари-Ан Лавоазие, вдовица на френския химик Антоан Лавоазие. Малко по-късно двамата се разделят, но Томпсън се установява в Париж. Той умира през 1814 в предградието Отьой, днес част от града.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Benjamin Thompson. New Experiments upon Gun-Powder, with Occasional Observations and Practical Inferences. // Philosophical Transactions of the Royal Society of London 71. 1781. с. 229-328.
  2. Rumford (1786) "New experiments upon heat" Philosophical Transactions of the Royal Society p.273
  3. Rumford (1792) "Experiments upon heat" Philosophical Transactions of the Royal Society p.48-80
  4. Rumford (1797) "On the propagation of heat in fluids" Nicholson's Journal 1 pp298-341
  5. Cardwell, D.S.L.. From Watt to Clausius: The Rise of Thermodynamics in the Early Industrial Age. London, Heinemann, 1971. ISBN 0-435-54150-1. с. 99.
  6. Leslie, J.. An Experimental Enquiry into the Nature and Propagation of Heat. London, 1804.