Бертолд Фиртел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бертолд Фиртел
Berthold Viertel
австрийски поет и драматург

Роден
Починал
Националност Флаг на Австрия Австрия
Професия сценарист, кинорежисьор
Литература
Жанрове стихотворение, пиеса, сценарий, фейлетон
Семейство
Съпруга Грете Фиртел (19??–1918)
Салка Фиртел (1918–1947)
Елизабет Нойман (1947–1953)

Уебсайт Страница в IMDb

Бертолд Фиртел (на немски: Berthold Viertel) е австрийски поет, новелист, есеист и режисьор, роден във Виена в семейството на търговец евреин.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бертолд Фиртел следва история и философия в родния си град. Публикува стихове и художествена критика в големите литературни списания „Симплицисимус“ и „Ди Факел“ на Карл Краус, с когото го свърза близко приятелство. През 1911 г. Фиртел става съосновател, режисьор и драматург на виенския театър „Фолксбюне“. След Първата световна война работи като постановчик в Дрезден, Берлин и Дюселдорф, наред с това публикува театрална критика и фейлетони. В края на двадесетте години заминава за Холивуд, където намира поприще като сценарист и кинорежисьор. Осъществява лични контакти с много литературни и филмови знаменитости като Чарли Чаплин, Грета Гарбо, Ъптон Синклер, Дороти Томпсън и Синклер Луис.

През 1932 г. Фиртел се завръща в Австрия, но след като там се установява националсоциалистическа власт, емигрира в Париж, а след това в Англия и САЩ – в Ню Йорк той поставя драмата на Бертолт Брехт „Страх и мизерия в Третия райх“. През 1938 г. Бертолт Фиртел заедно с Йоханес Р. Бехер, Алберт Айнщайн, Лион Фойхтвангер, Оскар Кокошка, Хайнрих Ман и Стефан Цвайг е в президиума на основания в Лондон „Свободен немски културен съюз“. В 1942 г. Фиртел получава американско гражданство, но след края на Втората световна война се завръща в Европа и прави постановки за Дойчес театър в Берлин и Брехтовия Берлинер ансамбъл, както и за Залцбургските театрални празненства.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Ранните стихове на Бертолд Фиртел, събрана в книгата „Следа“ (1913), както и следващите му поетически творби, са пропити от религиозност, еротика и нестихващ протест срещу буржоазните порядки. По време на емиграцията си поетът публикува антифашистките стихосбирки „Не бой се!“ (1941) и „Биография“ (1946), с които се опитва да допринесе за „хуманизирането на света“. Посмъртно излизат книгите му „Поезия и документи“ (1956) и „Събрани стихотворения“ (1981).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Spur, Gedichte 1913
  • Karl Kraus: Ein Charakter und die Zeit, 1921
  • Die Bahn, Gedichte 1921
  • Das Gnadenbrot, Erzählungen 1927
  • Fürchte dich nicht!, Neue Gedichte 1941
  • Der Lebenslauf, 1946
  • Dichtungen und Dokumente, Gedichte, Prosa, Autobiographische Fragmente 1956
  • Schriften zum Theater, 1970
  • Gasammelte Gedichte, 1981
  • Die Überwindung des Übermenschen, Exilschriften 1989
  • Kindheit eines Cherub, Autobiographische Fragmente 1991
  • Das graue Tuch, Gedichte 1994

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1922/23. DE. Nora
  • 1924. DE. Die Perücke
  • 1926. DE. K 13 513. Die Abenteuer eines Zehnmarkscheines
  • 1929. US. The One Woman Idea
  • 1929. US. Seven Faces
  • 1930/31. US/DE. Die heilige Flamme
  • 1930/31. US. The Spy
  • 1931. US. The Magnificent Lie
  • 1931/32. US. The Wiser Sex
  • 1932. US. The Man from Yesterday
  • 1934. GB. Little Friend
  • 1935. GB. The Passing of the Third Floor Back
  • 1935/36. GB. Rhodes of Africa

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]